О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
гр. София, 27.01.2020 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 4602 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 5852 от 21.10.2019 г., подадена по пощата на 18.10.2019 г. от „Макси транс” ЕООД чрез адвокат С. С. от САК срещу Определение № 246 от 16.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 183/2019 г. на АС – Варна, г.о. Иска се отмяна на определението като незаконосъобразно.
С оглед разпоредбата на чл. 130 ГПК не са конституирани ответници по касация.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е потвърдено определение № 1480 от 12.06.2018 г., с което, поради неотстраняване на нередовности, констатирани с определение № 681 от 19.03.2018 г. по гр.д.№ 594/2018 г. на ОС – Варна, е върната исковата молба на настоящия касатор, насочена против „АИППМПДМ д-р Пресиян Кръстев” ЕООД – Варна и „ЕНЕА” АД – Стара Загора, както и е прекратено производството по делото.
АС – Варна е съобразил, че с определение № 681 от 19.03.2018 г. по гр.д.№ 594/2018 г. на ОС – Варна е указано на ищеца да посочи цена на иска, да представи данъчна оценка на същия и документ за внесена по сметка на ОС – Варна държавна такса в размер на 4% от 1/4 от цената на иска, но не по-малко от 50 лв., както и да представи скици на процесните сграда и терен. За снабдяването с данъчна оценка и скици са издадени съдебни удостоверения. Указанията са съобщени на ищеца на 28.05.2018 г. Издадените удостоверения са получени на 08.06.2018 г. С разпореждане № 1480 от 12.06.2018 г. ОС е върнал исковата молба и е прекратил производството. С молба вх.№ 18797 от 22.06.2018 г. ищецът поискал „нов 1-месечен срок” за изпълнение на указанията, дадени с определение № 681 от 19.03.2018 г. АС е приел, че указанията по определение № 681 от 19.03.2018 г. са ясни, точни и пълни, а неизпълнението им – основание за връщане на исковата молба. В отговор на оплакванията по въззивната частна жалба е приел, че в случая не са налице предпоставките за определяне на цената на иска по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. Съдът не е имал задължение служебно да изисква данъчна оценка и скици от съответните служби, нито да уведомява страната за издадените й удостоверения. Молбата за продължаване на срока е подадена след изтичането му, а и след постановяване на разпореждането, с което ОС е върнал исковата молба и е прекратил производството, поради което не се дължи произнасяне по нея. Без отношение към преценката по чл. 129, ал. 3 ГПК е твърдението (заявено за първи път с въззивната частна жалба) за наличие на подадена от ищеца молба за обявяване на „ЕНЕА” АД – Стара Загора в несъстоятелност.
В приложеното изложение на касационните основания се поддържа, че въззивното определение е очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Поставени са и въпроси в контекста на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно:
(1) „Когато имаме данни за пазарна цена на имота следва ли да се изискват данни за данъчна оценка на имота?”
(2) „Когато е издадено съдебно удостоверение за снабдяване с документ, следва ли страната да бъде уведомена за издаването му?”
(3) „Следва ли съдът да изчака отговор от институцията, която следва да отговори на удостоверението, при положение, че е явно по делото, че това в гр. Варна се прави служебно, а документът не се предоставя на страната?”
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
В резултат от проверката за наличие на основание за служебно допускане на обжалването не се констатира да съществуват данни, които да поставят под съмнение валидността и допустимостта на акта. Въззивното определение е валидно – постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е от членовете на състава при ясно изразена в акта правораздавателна воля. То е и процесуално допустимо – постановено е в отговор на надлежно сезиране с частна жалба и в рамките на сезирането. Определението не е и „очевидно неправилно”, тъй като не страда от пороци от кръга на тези по чл. 281, т. 3 ГПК, още по-малко такива, проявени в квалифицирана, особено тежка степен. С понятието „очевидна неправилност” законодателят е обозначил състояние, при което неправилността на съдебния акт е проявена по начин, че може да бъде констатирана от касационната инстанция, без да се налага извършването на анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, на принципите на гражданския процес или необоснованост. Неправилността следва да произтича от допуснати от съда нарушения на приложима за конкретния спор императивна материалноправна норма, довели до несъвместим със закона резултат – поради разрешение, дадено в неговия противоположен, несъществуващ или отменен смисъл; нарушения на основните начала на гражданския процес и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи неправилността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В случая обжалваното определение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Касационното обжалване не може да се допусне и в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Първото от поставените питания касае приложението на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК, съгласно които цената на иска по претенции за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор (включително исковете по чл. 490 ГПК) е равна на стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот – данъчната оценка. Ако такава няма, тогава релевантна е пазарната цена на вещното право. Нормите са ясни, приложението им не създава затруднения в практиката, поради което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Същото е положението и по отношение на въпрос № 2, доколкото съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК съдът дължи да съобщи на страната само указанията за констатираните нередовности, а не и обстоятелството, че е издал поисканите удостоверения. Друго не следва и от разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Въпрос № 3 няма обуславящо значение за изхода на спора, тъй като не е обсъждан от въззивния съд, съответно – не представлява общо основание за допускане на обжалването.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 246 от 16.04.2019 г. по в.ч.гр.д.№ 183/2019 г. на АС – Варна, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: