О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 51
гр. София, 04.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 374 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по две частни жалби, както следва:
* с вх.№ 10947 от 18.12.2019 г., подадена от М. И. Д. чрез адвокат Р. Г. от САК, и
* с вх.№ 11070 от 20.12.2019 г., подадена от „Графит 04” ЕООД чрез адвокат Р. Т. от САК, като и двете са насочени
против определение № 210 от 06.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 3652/2019 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Ответницата по частните жалби – Д. Х. Х. – Т. чрез адвокат А. К. от САК е подала писмени отговори (съответно – с вх.№ с вх.№ 1063 от 03.02.2020 г. срещу частната жалба на М. И. Д. и с вх.№ 603 от 21.01.2020 г. срещу частната жалба на „Графит 04” ЕООД), с които оспорва основателността им.
Писмен отговор с вх.№ 1188 от 06.02.2020 г. е постъпил и от „Графит 04” ЕООД чрез адвокат Р. Т., с който подадената от М. И. Д. жалба е определена като „частна касационна”, както и се поддържа становище, че следва да бъде уважена.
За да се произнесе по подадените жалби, настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Производството по първоинстанционното гр.д.№ 14969/2016 г. на СГС, І-17 състав е образувано по предявени от Д. Х. Х. – Т. искове с правно основание чл. 108 ЗС, както следва: (1) срещу М. И. Д. – относно собствеността върху за апартамент № 23 , находящ се в сграда в [населено място], [улица] (2) срещу „Графит 04” ЕООД – относно собствеността върху за апартамент № 24 , находящ се в същата сграда. С постановеното от СГС решение са уважени и двете претенции.
Последвало е подаването на въззивна жалба с вх.№ 56601 от 23.04.2018 г. от „Графит 04” ЕООД чрез адвокат Р. Т. преди изтичане на срока за въззивно обжалване по отношение на дружеството. С жалбата решението на СГС е атакувано изцяло – включително произнасянето по претенцията, ответник по която е М. И. Д.. Към 23.04.2018 г. срокът за въззивно обжалване по отношение на М. И. Д. е изтекъл, без самият той да е подал въззивна жалба. В тази връзка М. И. Д. е депозирал молба по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване, както и молба по чл. 265 ГПК за присъединяване към въззивната жалба на „Графит 04” ЕООД.
За разглеждането на молбата по чл. 64 ГПК СГС насрочил о.с.з. на 19.10.2018 г., в което неговият процесуален представител направил изявление, че М. И. Д. потвърждава действията по подаване на въззивната жалба от страна на „Графит 04” ЕООД като такива извършени от негово име, но без учредена представителна власт за адвокат Р. Т., както и че М. И. Д. не поддържа молбата по чл. 64 ГПК. След така направеното изявление, СГС предприел действия да администрира въззивната жалба на „Графит 04” ЕООД в частта й, с която се обжалва произнасянето по иска с обект апартамент № 23, като въззивна жалба, подадена от М. И. Д. (съответно, по-долу в текста означена като „т.нар. въззивна жалба на М. И. Д.”).
След приключване на действията по администриране делото постъпило в САС, където било образувано под № 6371/2018 г. на ХІV гр.състав. С определение № 285 от 28.01.2019 г. по в.гр.д.№ 6371/2018 г. на САС, ХІV гр.състав производството по делото (като деловоден номер) било прекратено и делото – върнато на СГС с указания за произнасяне по молбата на М. И. Д. по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за въззивно обжалване. В мотивите на определение № 285 от 28.01.2019 г. изрично е отразена констатацията на САС, че, независимо от потвърждаването на действията на адвокат Р. Т. като такива извършени от името и за сметка на М. И. Д., „т.нар. въззивна жалба на М. И. Д.” е процесуално недопустима, тъй като е подадена след като по отношение на този ответник по иск по чл. 108 ЗС вече е бил изтекъл срокът за въззивно обжалване.
След връщане на делото на СГС, с определение № 3285 от 07.02.2019 г., по съображения, че в о.с.з.19.10.2018 г. е заявено, че М. И. Д. не поддържа молбата по чл. 64 ГПК, СГС е прекратил производството по чл. 64 ГПК. Това определение е съобщено на страните, като М. И. Д. е разполагал с процесуалната възможност да го обжалва до 12.03.2019 г. включително. От тази възможност той не се е възползвал, в резултат от което определението е стабилизирано, считано от 13.03.2019 г.
При повторното постъпване на делото в САС е образувано въззивно производство под № 1578/2019 г. на ХІV гр.състав. С определение от 25.04.2019 г. по в.гр.д.№ 1578/2019 г. на САС, ХІV гр.състав е върната като процесуално недопустима (поради просрочие) подадената от „Графит 04” ЕООД, чрез адвокат Р. Т., въззивна жалба вх. № 56601 от 23.04.2018 г. срещу решение от 16.03.2018 г. по гр.д.№ 14969/2016 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен предявеният от Д. Х.-Т. иск по чл. 108 ЗС срещу М. И. Д. за недвижим имот, представляващ апартамент № 23 („т.нар. въззивна жалба на М. И. Д.”). Със същото определение от 25.04.2019 г. по в.гр.д.№ 1578/2019 г. на САС, ХІV гр.състав е оставена без уважение молбата на М. Д., чрез пълномощника му адвокат Р. Г., с вх. № 73632 от 28.05.2018 г. по чл. 265 ГПК за присъединяване към подадената от „Графит 04” ЕООД въззивна жалба против първоинстанционното решение от 16.03.2018 г. – по съображения, че ответниците „Графит 04” ЕООД и М. И. Д. нямат качеството „другари в процеса”, тъй като предмет на спора не са нито техни общи права или задължения, нито права или задължения, произтичащи от общи правопораждащи факти. С останалата част от определението от 25.04.2019 г. въззивният съд е насрочил о.с.з. за разглеждане на приетите за допустими въззивна жалба на „Графит 04” ЕООД против основното първоинстанционно решение от 16.03.2018 г., както и въззивни жалби на „Графит 04” ЕООД и на М. Д. срещу решение за поправка на очевидна фактическа грешка.
Срещу определението за връщане на „т.нар. въззивна жалба на М. И. Д.” и за оставяне без уважение на молбата на М. Д. по чл. 265 ГПК са подадени частни жалби, въз основа на които е образувано ч.гр.д.№ 3652/2019 г. на ВКС, ІІ г.о. Производството по последното е приключило с постановяване на атакуваното в настоящото производство Определение № 210 от 06.12.2019 г. С него предходният състав на ВКС на първо място е постановил, че оставя без разглеждане частната жалба с вх.№ 11351 от 07.06.2019 г. на „Графит 04” ЕООД срещу определение от 25.04.2019 г. по гр.д.№ 1578/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която се оставя без уважение молба на М. И. Д. за присъединяваване по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК към подадената от „Графит 04” ЕООД въззивна жалба вх.№ 56601 от 23.04.2018 г. – по съображения, че е подадена от ненадлежна страна, тъй като правен интерес от обжалване на определението в тази му част съществува единствено за лицето, чиято молба е оставена без уважение – М. И. Д., но не и за „Графит 04” ЕООД. Освен това предходният състав на ВКС е постановил, че (произнасяйки се по същество на подадените от М. И. Д. и „Графит 04” ЕООД частни жалби) потвърждава определението на въззивния съд в частта, с която се връща като процесуално недопустима подадената от „Графит 04” ЕООД въззивна жалба вх.№ 56601 от 23.04.2018 г. относно уважения с решение № 1650 от 16.03.2018 г. по гр.д.№ 14969/2016 г. на Софийски градски съд иск по чл. 108 ЗС срещу М. И. Д. за недвижим имот, представляващ апартамент № 23. Изрично е указано, че определението на предходния състав на ВКС подлежи на обжалване само в частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба с вх.№ 11351 от 07.06.2019 г. на „Графит 04” ЕООД.
Настоящият състав на ВКС на първо място намира, че подадената от М. И. Д. чрез адвокат Р. Г. частна жалба с вх.№ 10947 от 18.12.2019 г. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съдържанието на тази частна жалба свидетелства за несъгласието на жалбоподателя с произнасянето на предходния състав на ВКС в частта, с която е потвърдено определението на въззивния съд в частта, с която е върната като процесуално недопустима подадената от „Графит 04” ЕООД въззивна жалба вх.№ 56601 от 23.04.2018 г. относно уважения с решение № 1650/16.03.2018 г. по гр.д.№ 14969/2016 г. на Софийски градски съд иск по чл. 108 ЗС срещу М. И. Д. за недвижим имот, представляващ апартамент № 23 ( „т.нар. въззивна жалба на М. И. Д.”). В тази му част Определение № 210 от 06.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 3652/2019 г. на ВКС, ІІ г.о. е окончателно и не подлежи на обжалване по следните съображения:
Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 ГПК на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд подлежат тези определения, постановени от състав на същия съд, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или за които изрично е предвидена такава възможност. Обжалваното определение на ВКС, І г.о. не попада в нито една от тези две групи актове. Развитието на производството по „т.нар. въззивна жалба на М. И. Д.” е преградено с определението на САС от 25.04.2019 г. по в.гр.д.№ 1578/2019 г., а атакуваното пред настоящия състав определение на ВКС, IІ г.о. е постановено в хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. За произнесените на това основание актове законът не предвижда упражняването на по-нататъшен инстанционен контрол, поради което те влизат в сила от датата на обявяването им. Противно на застъпеното с писмения отговор с вх.№ 1188 от 06.02.2020 г. на „Графит 04” ЕООД, подадената частна жалба не съставлява и такава по чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като не е насочена срещу определение на въззивен съд (т. 1), нито пък с определението на ВКС, ІІ г.о. е дадено разрешение по същество на друго производство или е преградено развитието на такова (т. 2).
По частната жалба с вх.№ 11070 от 20.12.2019 г., подадена от „Графит 04” ЕООД, настоящият състав на ВКС намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу обжалваем акт по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК – частта от Определение № 210 от 06.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 3652/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., с която е оставена без разглеждане частната жалба с вх.№ 11351 от 07.06.2019 г. на „Графит 04” ЕООД срещу определение от 25.04.2019 г. по гр.д.№ 1578/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на М. И. Д. по чл. 265, ал. 1 ГПК за присъединяваване към подадената от „Графит 04” ЕООД въззивна жалба вх.№ 56601 от 23.04.2018 г.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Правилно предходният състав на ВКС е преценил, че правен интерес от атакуването на определението на САС, с което е оставена без уважение молбата на М. И. Д. за присъединяваване по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК към подадената от „Графит 04” ЕООД въззивна жалба вх.№ 56601 от 23.04.2018 г., има само М. И. Д.. Основание за това представлява процесуалното положение на М. И. Д. и „Графит 04” ЕООД по предявените от Д. Х. Х. – Т. искове с правно основание чл. 108 ЗС. Разглеждането на същите в рамките на едно и също гражданско дело е резултат от начина, по който е предявена исковата молба, без да се дължи на наличието на предпоставки за съединяване на делата на М. И. Д. и „Графит 04” ЕООД при условията на чл. 215, т. 1 или т. 2 ГПК. М. И. Д. и „Графит 04” ЕООД нито имат общи права или задължения (първият се защитава по иск за собствеността на апартамент № 23, а вторият – по иск за собствеността на апартамент № 24), нито пък правата и задълженията им произтичат от общи факти (за физическото лице – договор за покупко-продажба, за дружеството – апорт). Следователно по отношение на предявените срещу М. И. Д. и „Графит 04” ЕООД искове не е налице субективно съединяване, те не са другари в процеса, поради която причина както не са налице предпоставките М. И. Д. да се присъедини към жалбата на „Графит 04” ЕООД, така и не съществува правен интерес за „Графит 04” ЕООД да обжалва произнасянето по молбата на физическото лице с правно основание чл. 265, ал. 1 ГПК.
Без опора в данните по делото е довода на „Графит 04” ЕООД, че правния му интерес произтича от обстоятелството, че дружеството е праводател на физическото лице и в случай на уважаване на предявения срещу М. И. Д. иск могат да настъпят санкционни последици, напр. отговорност за евикция. Следва да се подчертае, че решението по предявения срещу М. И. Д. иск вече е влязло в сила, а силата на пресъдено нещо на решението по иска за собствеността върху апартамент № 23 обвързва само срещупоставените по този иск страни (Д. Х. Х. – Т. и М. И. Д.). Дори да бе уважена молбата на М. И. Д. по чл. 265, ал. 1 ГПК, това би означавало същият да бъде конституиран като страна във въззивното производство по иск, по който не е страна (иска за собствеността върху апартамент № 24). Института на присъединяване по чл. 265, ал. 1 ГПК не е регламентиран като способ за разширяване предмета на въззивното обжалване; не е призван да замести подаването на въззивна жалба, поради което и конституирането по реда на чл. 265, ал. 1 ГПК не може да има за последица включването в предмета на въззивното производство задължение за въззивния съд да извърши проверка за законосъобразността на първоинстанционното решение по иска, имащ за предмет собствеността върху апартамент № 23.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 210 от 06.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 3652/2019 г. на ВКС, ІІ г.о. в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба с вх.№ 11351 от 07.06.2019 г. на „Графит 04” ЕООД срещу определение от 25.04.2019 г. по гр.д.№ 1578/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на М. И. Д. по чл. 265, ал. 1 ГПК за присъединяваване към подадената от „Графит 04” ЕООД въззивна жалба вх.№ 56601 от 23.04.2018 г.
В тази част настоящото определение не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх.№ 10947 от 18.12.2019 г., подадената от М. И. Д. чрез адвокат Р. Г., срещу Определение № 210 от 06.12.2019 г. по ч.гр.д.№ 3652/2019 г. на ВКС, ІІ г.о. в частта, с която е потвърдено определение от 25.04.2019 г. по в.гр.д.№ 1578/2019 г. на САС, ХІV гр.състав в частта, с която е върната като процесуално недопустима подадената от „Графит 04” ЕООД въззивна жалба вх.№ 56601 от 23.04.2018 г. относно уважения с решение № 1650 от 16.03.2018 г. по гр.д.№ 14969/2016 г. на Софийски градски съд иск по чл. 108 ЗС срещу М. И. Д. за недвижим имот, представляващ апартамент № 23.
В тази част настоящото определение може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба, подадена в 1-седмичен срок от съобщаването му, което да се извърши по реда на чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: