О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
гр. София, 28.03.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 60392 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
ЗК [фирма], [населено място], чрез юрисконсулт М. В., обжалва въззивното решение от 12.05.2016 год. по гр. д. № 3386/2015 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 11.05.2015 год. по гр. д. № 7149/2014 год. на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден на основание чл. 226, ал. 1 КЗ да заплати на М. Н. К. от [населено място], [община] сумата 72 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 19.11.2012 год., ведно със законната лихва от 19.11.2012 год. до окончателното изплащане на сумата.
В касационната жалба се поддържат съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон с искане за неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен.
Приложено е изложение към касационната жалба, в което се релевират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулирани са въпроси с позоваване на противоречие в произнасянето им с практика на ВКС, каквато не се посочва, както и на значението им за точното прилагане на закона: „Дали с оглед приложението на критериите за справедливост при определяне на обезщетение за нематериални вреди, в случаите, при които в правния спор ищецът не заявява твърдения относно формата и интензитета на засягане на правната си сфера от деликта, и наличие на родство между ищеца и деликвента, съдът следва да формира мотиви и по това обстоятелство? Следва ли, с оглед произнасянето по претенция за неимуществени вреди, предявена поради наличието на договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, а не като право, произтичащо от деликта, самостоятелно да се изследва и въпроса относно функционалната обусловеност на застрахователната от деликтната отговорност? Допустимо ли е в случаите, при които въззивният съд приема въз основа на собствени мотиви, основани на обсъждане на доказателствата по делото, наличие на съпричиняване в по-висока степен от приетата от първоинстанционния съд, да приеме основателност на предявената претенция, позовавайки се на мотиви, формирани от първостепенния съд и в същия размер?”. По последния въпрос касаторът се позовава на липса на съдебна практика.
Ответникът по касационната жалба М. Н. К., чрез пълномощника й адв. Д. Й., оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на решението поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – формулираните в изложението на касатора въпроси не са правни такива по смисъла на разясненията на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, както и липса на допълнителните селективни критерии по всяка една от поддържаните хипотези. Поддържа и становище за неоснователност на подадената касационна жалба с искане за присъждане на направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд в настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения срещу касатора иск по чл. 226, ал. 1 КЗ от 2005 год. /отм./ в обжалваната пред него част над сумата 35 000 лв. до присъдената такава 72 000 лв., въззивният съд се е произнесъл по спорния въпрос относно справедливия размер на обезщетението, очертан в рамките на подадената въззивна жалба от ответника, застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за причинените от застрахования вреди. С оглед на това и предметът на касационната жалба е въззивното решение в тази му част.
Препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд, в обжалваното решение въззивният съд приел, че при установеното от събраните доказателства наличие на кумулативно предвидените предпоставки на прекия иск на увредения срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, същият е основателен. Относно спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди са отчетени вида и характера на причинените вследствие ПТП на ищцата травматични увреждания, продължителността и интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с по-продължителен процес на възстановяване, и въз основа на обществения критерий за справедливост и съдебната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД приел за справедлив размер на обезщетението сума в размер на 80 000 лв.
Въззивният съд е обсъдил и възражението на ответното дружество за размера на приетото съпричиняване от страна на ищцата за настъпване на вредоносния резултат 10 %, поради неизползване на предпазния колан, като го е намерил за неоснователно с оглед установения по делото механизъм на ПТП и заключението на експертизата, установяваща, че значителна част от уврежданията на ищцата биха настъпили и при поставен предпазен колан. Поради това и при прието съпричиняване в размер на 10 % на увреденото лице, е определен размера на обезщетението на сумата от 72 000 лв., потвърждавайки първоинстанционното решение в обжалваната му част /независимо от непрецизния диспозитив на въззивното решение/.
С оглед изложените съображения във въззивното решение по спорния предмет относно размера на обезщетението за неимуществени вреди от причинените на ищцата увреждания при настъпилото ПТП, над сумата от 35 000 лв., до която първоинстанционното решение не е било обжалвано от ответното дружество, сега касатор, поставените от последния в изложението му въпроси не са обусловили решаващия извод относно справедливия размер на претендираното обезщетение. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като същото може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. По приложението на горните разпоредби на закона е налице съдебна практика, в съответствие с която и изводът на въззивния съд е обоснован по съображения за направената преценка на конкретните обективни обстоятелства, релевантни за настоящия спор, с оглед принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, като е отчетен и приносът на съпричиняване на вредоносния резултат на увреденото лице. Отговорността на застрахователя по сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вредите, причинени от застрахования на трети лица, е предвидена в закона, както и възможността на увредения да претендира обезщетяването им с пряк иск срещу него, като поставените в тази връзка първи и втори въпроси в изложението на касатора не разкриват относимост към отговорността на застрахователя като гаранционно-обезпечителна, различна от отговорността на делинквента. Третият въпрос също не е коректно поставен, а и неотносим, тъй като въззивният съд не е приел наличие на съпричиняване в по-висок размер от приетия от първоинстанционния съд.
Поради тези съображения нито един от формулираните от касатора въпроси не представлява поставен обуславящ правен въпрос като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, което обосновава извод за липса и на двете поддържани от него основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
С оглед този изход на производството касаторът следва да заплати на ответника претендираните разноски в размер на 1 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 965 от 12.05.2016 год. по гр. д. № 3386/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд по подадената от ЗК [фирма], чрез юрисконсулт М. В., касационна жалба.
Осъжда ЗК [фирма], [населено място], [улица] да заплати на М. Н. К. от [населено място], [община], ул. „27”, № 10 разноски за настоящето производство в размер на 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: