O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 21
София, 10.01.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2025 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 872 / 10.03.2017 година на И. К. Д., П. К. Ш. и Я. К. П., заявена чрез адв.Е. Я.-АК Б. срещу въззивно Решение No 641 от 02.02.2017 год. по гр.В. д. Nо 536/2016 год. на ОС-Благоевград .
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 1495 от 11.05.2016 година по гр.д.No 977/2014 год. на РС- Гоце Делчев по отхвърлените искове на И. К. Д., П. К. Ш. и Я. К. П. срещу А. Ш. А. и М. Ю. А. , и двамата от [населено място] за признаване правото на собственост на реална част от недвижим имот от 100 кв.м. от имот пл. No 348, за който са отредени парцел XVII и парцел XVIII от кв. 32, които попадат в югозападната част на парцел V от кв. 32 по плана на [населено място] от 1968 година и предадат владението , както и да бъдат осъдени да възстановят 21 линейни метра от съществуваща в спорното място ограда от метална мрежа и бетонни колове, ограждаща имот пл. No 348 и попадащи в УПИ V от кв.32 по плана на [населено място] от 1968 г. и да възстановят премахнатите 12 линейни метра от канал , попадащи в имот пл. No 348 и в УПИ V от кв. 32 по плана на същото село, на основание чл. 109 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и поради допуснати нарушения на процесуалните правила, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Наведените доводи касаят неточната преценка на събраните в хода на делото доказателства относно регулационния статут на спорните имоти и легитимиращите собствеността на ищците писмени доказателства, незачитане правилата на благоустройствените закони от 1905 година и 1941 година , както и на ЗПИНМ, установяващи пряко отчуждително действие на дворищно-регулационните планове,
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че с обжалваното решение по въпроса: представлява ли съществено нарушение на съдопроизводст- вените правила, водещи до неправилност на съдебния акт , непроизнасянето на въззивния съд по оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение , направен във въззивната жалба ? е произнесен в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС по Р No 15 от 25.01.2011 год.по гр.д.No 1302/2009 год. на ВКС II г.о., Р No 752 от 18.11.1988 год. по гр.д.No 637/88 год. на III г.о. и Определение No 460 / 22.09.2009 г. на ВКС II г.о. и на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса ; може ли съдът да приеме отчуждително действие на регулационен план от различна година/ в настоящият случай от 1933 година / при положение , че вече е приел, че исковете с които е сезиран се отнасят до имота и парцела по действащия план от 1968 година ?с довод , че с отговора на този въпрос , че се достигне до изясняване на спора и еднаквото и точно прилагане на закона .
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от насрещната страна- А. А. и М. А., с който се поддържа , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради липсата на конкретно формулирани правни въпроси, нито основания за касиране на обжалваното решение .Претендират се разноски за касационното производство.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК,/ редакция до изм. ДВ.бр.86/2017 год./ , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК при спазване изискванията на закона, насочена е срещу обжалваем пред касационната инстанция иск- решение по заявен вещен иск за собственост, съединен с негаторен иск по чл. 109 ЗС , и е процесуално допустима.
След като обсъди въведените доводи за наличие на основания за допускане на касационно обжалване, релевирани от касаторите , настоящият състав на касационния съд намира , че не са налице основания да се допусне касационното обжалване.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС въпросът по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да бъде правен проблем в рамките на разгледания и разрешен с обжалваното решение спор. Повдигнатите с изложението към касационната жалба въпроси са напълно неотносими към предмета на спора , разгледан и разрешен по делото.
Въпросът доколко представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неправилност на съдебния акт липсата на надлежно произнасянето на въззивния съд по оплакванията за неправилност на първоинстанционното решение , направен във въззивната жалба ? по естеството си е довод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд, основание за касиране на обжалваното решение по см. на чл.л 281 т.3 ГПК. На този въпрос касационният съд би дължал отговор само и ако касационното обжалване се допусне, но не и предходния етап – а именно на допускане на обжалването.Така формулиран въпрос като оплакване за порок на обжалвания съдебен акт не може да бъде ценен в етапа на допускане на касационното обжалване , в който етап на преценка и съпоставка със задължителната съдебна практика на ВКС са изведени материално-правни процесуални въпроси обусловили правния резултат по делото , но при приложение на закона в разрез с възприетите правни тези по цитираните решения на ВКС, в случая постановени в производство по чл. 290 и сл. ГПК.
Не може да обоснове извод за допускане на касационното обжалване и поставеният въпрос за“възможността съдът да приеме отчуждително действие на регулационен план от различна година/ в настоящият случай от 1933 година / при положение , че вече е приел, че исковете с които е сезиран се отнасят до имота и парцела по действащия план от 1968 година ? въпросът е фактически а не правен/ т.е. по приложение на материален закон / и касае преценката на твърдян от страните факт и неговите правни последици за конкретния спор, без това да касае принципно разрешение по приложение на конкретна правна разпоредба, за да имаме хипотезата на необходимост от произнасяне на касационния съд, което би било от значение за еднаквото и точно прилаган на закона и развитието на правото.
По искането на ответниците по касация за присъждане на разноски за касационното производство. При изхода на делото и на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се приеме , че искането е основателно, а при представения на стр.21 Договор за правна защита и съдействие АВ [ЕГН] от м. най 2017 година –то се явява доказано в размер от 400 лв. / четиристотин лева./
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 872 / 10.03.2017 година на И. К. Д. от [населено място], П. К. Ш. от [населено място], [община] и Я. К. П. от [населено място], заявена чрез адв.Е. Я. – АК Б. срещу въззивно Решение No 641 от 02.02.2017 год. по гр.В. д. Nо 536/2016 год. на ОС-Благоевград .
ОСЪЖДА И. К. Д., П. К. Ш. и Я. К. П. да заплатят на А. Ш. А. и М. Ю. А., и двамата от [населено място] , [община] сумата 400 лв. / четиристотин лева/ , разноски за касационната инстанция на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :