О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
гр. София, 26.11.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4019 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. С., [населено място], [община], чрез пълномощника му адв. П. П., срещу въззивно определение № 555/01.08.2019 год. по ч. гр. д. № 300/2019 год. на Окръжен съд – Кюстендил.
Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно по подробно изложени съображения за наличие на правен интерес от предявяване на иска му срещу община Дупница. Счита произнасянето на съда да е по съществото на спора, а не по допустимостта му, поради което иска отмяна на въззивното определение и връщане на делото за извършване на по-нататъшни процесуални действия, с присъждане на направените разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, включително е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по жалбата – община Дупница, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е представил писмен отговор.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение № 555/01.08.2019 год. Окръжен съд – Кюстендил е потвърдил определение № 587/17.04.2019 год. по гр. д. № 1938/2018 год. на Районен съд – Дупница. С последното на основание чл. 130 ГПК е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост.
Производството е образувано по искова молба на С. И. С. против община Дупница, представлявана от кмета, за приемане за установено, че ответникът не е собственик на земеделска земя, съставляваща поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], [община], с площ 5203 кв. м., намиращ се в местността „А.” в землището на [населено място]. Правният си интерес ищецът мотивира с обстоятелството, че община Дупница оспорва правото му на собственост върху горепосочения имот, като по този начин затруднява снабдяването му с констативен нотариален акт на основание давностно владение.
Въззивният съд приел, че ищецът не е доказал наличието на правния си интерес от предявяването на иска. В мотивите на обжалваното определение посочва, че не е проведено доказване на твърдяното от ищеца придобивно основание – давностно владение на процесния имот, за да се приеме, че е допустима защитата му чрез отрицателния установителен иск срещу общината. Поради това приел, че искът не подлежи на разглеждане по същество.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение по въпроса за правния интерес от отрицателен установителен иск, обосновавайки го с противоречие с ТР № 8 от 27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС. С оглед изложените съображения във въззивното определение този въпрос е обуславящ извода на съда за недопустимост на производството по предявения отрицателен установителен иск, а произнасянето по него противоречи на разясненията в цитираното тълкувателно решение, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното определение.
Съгласно т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато:ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В мотивите е посочено, че при отрицателния установителен иск ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, представляващ абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Посочено е, че ищецът е длъжен да докаже фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, като при недоказването им производството се прекратява. Съдът обаче не е съобразил приложимостта на тази постановка само за случаите, в които ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника, както е прието в последващата практика на ВКС /Р № 15 от 19.02. 2016 год. по гр. д. № 4705/15 год. ІІ г. о., Р № 13 от 12.03.2016 год. по гр. д. № 3637/15 год. ІІ г. о., Р № 9 от 10.02.2017 год. по гр. д. № 6320/2015 год. на ІІ г. о., опр. № 427 от 12.12.2013 год. по ч. гр. д. № 3593/13 год. ІІ г. о./. В нея е прието, че когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. да се ограничи до отричане правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск за собственост. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация – въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот.
Доколкото в настоящия случай ищецът е твърдял да е собственик на спорния имот на основание давностно владение, поради което и е оспорвал правото на ответната община, удостоверено със съставения акт за общинска собственост, то спорният въпрос относно собствеността изисква произнасяне по същество на предявения отрицателен установителен иск. Както е разяснено в мотивите на т. 1 от цитираното тълкувателно решение интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект.
Изложените във въззивното определение мотиви за недоказване на твърдението на ищеца за придобивна давност всъщност са относими към материалноправната му легитимация по предявения от него иск, а не към неговата допустимост, тъй като правният интерес от предявения отрицателен усатновителен иск произтича именно от приетото твърдение на ищеца, че притежава спорното право на собственост.
Извън горните съображения, обусловени от мотивите на съда в обжалваното определение, наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск следва и от възможността за признаване придобитите на оригинерно основание права на ищеца след успешно проведено отричане правата на ответника, фактите за което твърдение са установени по делото. Поради горните съображения за наличието на правен интерес от предявения иск въззивното определение е неправилно и следва да се отмени, заедно с потвърденото с него първоинстанционно определение, като делото се върне на първоинстанционния районен съд, гр. Дупница за продължаване на процесуалните действия по разглеждането му и произнасяне по същество, вкл. и по искането за разноски.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 555/01.08.2019 год. по ч. гр. д. № 300/2019 год. на Окръжен съд – Кюстендил по подадената от С. И. С., [населено място], [улица], [община], чрез пълномощник адв. П. П., частна касационна жалба вх. № 5914/20.08.2019 год.
ОТМЕНЯ определение № 555/01.08.2019 год. по ч. гр. д. № 300/2019 год. на Окръжен съд – Кюстендил, както и потвърденото с него определение № 587/17.04.2019 год. по гр. д. № 1938/2018 год. на Районен съд – Дупница.
ВРЪЩА делото на Районен съд, гр. Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане и произнасяне по предявения иск.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: