О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 223
София, 04.11.2016 година
Върховен касационен съд,състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и шестнадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 3988/2016 година, и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1.
Образувано по частна касационна жалба вх. No 19823/11.07.2016 година на М. К. Б. и В. А. Б., и двете от [населено място], заявена чрез адв. С. С.- АК В. срещу Определение No 1564 от 23.06.2016 год. по ч. гр.В.д. Nо 1004/ 2016 год. на ОС-Варна , с което е потвърдено Определение Nо 3864 от 04. 04. 2016 год. по гр.д. Nо 341/2016 год. на РС- Варна за прекратяване на исковото производство по заявените отрицателни установителни искове по чл. 124 ал.1 ГПК , като процесуално недопустими.
С частната касационна жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност относно изводите на съда за недопустимост на заявените установителни искове за отричане правото на собственост на ответниците на ПИ с идентификатор 10135.2566.76 по КК и КР на [населено място] с площ от 637 кв.м., при посочените граници . Поддържа се , че изводите за наличие на влязло в сила решение , с тъждествен предмет на спора са неправилни; твърди се , че има определение на окръжния съд , с което се приема че отрицателните установителни искове по чл. 124 ал.1 ГПК са допустими , въпреки влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС и че правен интерес от установителната защита по заявените искове е налице, доколкото това е единствената възможна защита за лицата, на които е признато правото да им бъде възстановена собствеността но не могат да получат реална реституция на земята.
С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК се сочи , че касационното обжалване следва да се допусне по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите : 1./ При какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск; 2./ Налице ли е правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права , когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право и 3./ Допустимо ли е предявяването на установителен иск за собственост и други вещни права, когато между ищецът и ответника има влязло в законна сила решение по осъдителен иск, който осъдителен иск е с различен идентитет от така предявения отрицателен установителен иск , произнесени в противоречие с Р No 25 от 14.04.2010 год. по гр.д.No 3987/2008 год. на ВКС – IV отд., Определение No 225 от 26.05.2010 година по ч. гр.д.No 222/2010 год. на ВКС II отд . , Р No 504 от 2.07.2011 год. по гр.д. No 603/2010 год. на ВКС- II отд. Р No 352 от 14. 10. 2011 год. по гр.д. No 1301/2010 год. на ВКС- I отд. и др. , общо 11 съдебни акта на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК респ. чл. 274 ал.3 т.1 ГПК.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е постъпил отговор от И. Й. И. и Н. Б. И. , чрез адв.В. П.- АК В. , с който се оспорва наличие на основания за допускане на касационно обжалване , тъй като поставените въпроси нямат характера на обуславящи изхода на делото , приложените съдебни актове са неотносими разглеждания казус защото не може да бъде доказана – при наличие на влязлото в сила решение по гр.д. 224/2003 го. на РС-Варна , с което е отхвърлен иска на ищците по чл. 108 ЗС, тезата за защитимо материално право с отрицателния установителен иск. Алтернативно се поддържат обстоятелствени доводи относно неоснователността на релевираните основания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Иска се недопускане на касационно обжалване , респ. да се остави частната касационна жалба без уважение. Претендират се разноски за производството.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените основания за допускане на касационно обжалване респ. за наличие на пороци на обжалвания съдебен акт , намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт – прекратително определение на първата инстанция, имащо характера на преграждащо по нататъшното развитие на процеса, потвърдено от въззивния съд и е процесуално допустима.
По допускане на частната касационна жалба до касационно обжалване – чл.л 274 ал.3 т.1 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК.
След преценка на наведените доводи от защитата на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване .
С посоченото определение , окръжният съд в правомощията си на втора инстанция е потвърдил изводите на първоинстанционния съд , че заявените при условията на обективно и субективно съединяване искове по чл. 124 ал.1 ГПК са процесуално недопустими поради липсата на доказан правен интерес.
За да обоснове извода си за недопустимост на исковете по чл. 124 ал.1 ГПК, с които се иска да се приеме за установено , че ответниците- И. Й. И. и Н. Б. И. не са собственици на процесния недвижим имот- ПИ с идентификатор 10135.2566.76 по КК и КР на [населено място] с площ от 637 кв.м., окръжният съд е приел, че липсва правен интерес от търсената защита поради факта , че е налице обвързващо страните по делото „влязло в сила Решение No 729/ 19.03.2009 година по гр.д. No 224/2003 година на РС-Варна , оставено в сила с Решение No 1643/ 28.12.2010 година по гр. В.д. No 1128/2009 година на ОС-Варна , с което решение искът на М. Б. и В. Б. по чл. 108 ЗС за собственост на недвижим имот – ПИ с идентификатор 10135.2566.76 по КК и КР на [населено място] с площ от 637 кв.м., базиращ се на фактите за наследствено правоприемство и земеделска реституция, Е ОТХВЪРЛЕН , с мотиви , че „имотът , собственост на наследодателите на ищците никога не е бил отнеман по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ , поради което и не попада в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ и спрямо него не намира приложение реституционната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността респ. и чрез издаване на Заповед по параграф 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ“.
В допълнение втората инстанция е развила и правни съображения, че решенията на органите на поземлена реституция по ЗСПЗЗ – ПК В. и ОбСЗГ В. , на които ищците основават своите правни очаквания за да обосноват , съгласно разясненията на ТР 8/2012 на ОСГТК на ВКС , правния интерес от заявените отрицателни установителни искове в настоящото производство, са нищожни индивидуални административни актове , на които адресатите не могат да се основат претенции за надлежна реституция по ЗСПЗЗ.
За преценката на касационния съд , в етапа на селекция и допускане на касационно обжалване , от основно значение са именно решаващите мотиви на въззивния съд , на които се базира крайни правен резултат и относимостта на изведените / конкретно формулирани / правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК / съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС / към тези правни съображения на въззивния съд.
С настоящата частна касационна жалба , защитата на частния касатор некоректно, като правни съображения на въззивния съд , се позовава и цитира на стр.2 от частната касационна жалба , тези на първата инстанция , но не и самостоятелно направените , без препращане по см. на чл. 272 ГПК , изводи и правни съображения на въззивния съд за потвърждаване на определението за прекратяване на съдебния исков процес по чл. 124 ал.1 ГПК поради липса на правен интерес за ищците по делото , а не на основание чл. 299 ГПК.
Поставените въпроси : при какви предпоставки е допустимо предявяване на отрицателен установителен иск и налице ли е правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права , когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право и , не могат да обосноват исканото допускане на касационно обжалване.
Твърдяното противоречие по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса на съда „кои са предпоставките за допустимост на отрицателния установителен иск“ доколкото може да се констатира в някое от общо посочените 10 решения по чл. 290 ГПК, в т.ч. и определения по чл. 274 ал.3 ГПК на ВКС, е на база разлики на анализираните в решаващите мотиви на съда конкретните факти по всяко едно от делата. Но невъзможността да се допусне касационно обжалване по този въпрос се обуславя от обстоятелството , че цитираните решения 10 решения и определения на ВКС , са постановени по време преди приемане на ТР 8/ 09.12.2013 година по т.д. 8/2012 година на ОСГТК на ВКС, с която задължителна съдебна практика на ВКС от по- висш порядък, в т.1 се даде точен отговор на поставения въпрос от ОС на двете колегии на ВКС. И доколкото постановения от въззивния съд , обжалван по делото, съдебен акт е изцяло съобразен с разясненията на това Тълкувателно решение относно въпроса за предпоставките и установяване на правния интерес , обусловен от наличие на защитимо право на страната , инициирала исковия процес.
Правният интерес от решаването на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства/ факти/ , в които спорът се изразява и чрез които всяка от спорящите страни твърди, че се засяга правната и сфера. В конкретната хипотеза „правният интерес „ на ищците- частни касатори се базира на твърдение, че отричайки правата на собственост на ответниците , при оспорено придобивно основание- частно правоприемство от несобственик, те –ищците биха имали възможността в тяхна полза да бъде завършен фактическия състав на реституцията по ЗСПЗЗ чрез издаване на Заповед по параграф 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ.
При отрицателният установителен иск за собственост и други вещни права в тежест на ищеца е доказването на твърденията, с които се обосновава правния интерес. С обжалваното определение на въззивната инстанция е прието, че това доказване не е проведено, нито може да бъде проведено при наличие на влялото в сила решение между същите страни, с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС на М. Б. и В. Б. поради липсата на фактически състав на земеделската реституция при доказани данни , че „земеделския имот собственост на наследодателите на ищците“ никога не е бил отнеман по см. на чл. 10 ЗСПЗЗ , не попада в обхвата на реституцията по ЗСПЗЗ и спрямо него не намира приложение реституционната процедура по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността респ. и чрез издаване на Заповед по параграф 4 к от ПЗР на ЗСПЗЗ“.
Приемайки , че възможността да се постигне целения с заявения отрицателен установителен иск правен резултат е отречен с влязлото в сила решение, изводът за липса на правен интерес/ а не за наличие на забрана по чл. 299 ГПК/ е подчинен изцяло на разясненията на цитираното тълкувателно решение по приложение на чл. 124 ал.1 ГПК в хипотезите на заявен отрицателен установителен иска за собственост или други вещни права. Обективните предели на силата на пресъдено нещо , когато правото е отречено, обхваща установяването на всички онези обстоятелства въведени по делото като предмет на спора, а отричането на тяхното съществуване като основание да се породи конкретното право са в обективните рамки на обвързващата сила на съдебния акт по съществото на спора.
Не може да се допусне касационно обжалване по въпроса за наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, когато ищецът разполага с възможност да предяви осъдителен иск за същото право, тъй като този правен проблем не е бил в предметната рамка на спора по конкретното дело и по който да има произнасяне от страна на въззивния съд, за да се търси и прецени в етапа на селекция някакво противоречие с други разрешения на ВКС или изобщо на съдилищата по представените съдебни актове.
Въпросът за допустимостта на предявяването на установителен иск за собственост и други вещни права, когато между ищецът и ответника има влязло в законна сила решение по осъдителен иск, който осъдителен иск е с различен идентитет от така предявения отрицателен установителен иск е неотносим от гл.т. на решаващите мотив на съда по обжалваното въззивно определение , поради което и не може да се приеме , че има качеството на въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК , в смисъла на дадените разяснения в т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. мотивите и основанието да се приеме недопустимост на заявения отрицателен установителен иск в конкретния случай е липсата на правен интерес – както бе посочено по-горе в мотивите , а не наличие на влязло в сила решение по осъдителен иск за собственост , чиито страни, предмет и правно основание за идентични с иска по прекратения процес, и което съдебно решение препятства разглеждането на инициирания новия правен спор по чл. 124 ал.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира , че не може да допусне касационно обжалване поради липса на законови предпоставки за това.
По искането на ответниците по касация за разноски , направени за касационното обжалване е основателно и доказано , съгласно представения Договор за правна защита и съдействие 0000284691 от 18.08.2016 година и на основание чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК следва да се уважи в размер на сумата 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева/.
По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. No 19823 / 11.07.2016 година на М. К. Б. и В. А. Б., и двете от [населено място], заявена чрез адв. С. С.- АК В. срещу Определение No 1564 от 23.06.2016 год. по ч. гр.В.д. Nо 1004/ 2016 год. на ОС-Варна , с което е потвърдено Определение Nо 3864 от 04. 04. 2016 год. по гр.д. Nо 341/2016 год. на РС- Варна за прекратяване на исковото производство по заявените отрицателни установителни искове по чл.124 ал.1 ГПК , като процесуално недопустими.
ОСЪЖДА М. К. Б. от [населено място] ЕГН [ЕГН] и В. А. Б. от [населено място] ЕГН [ЕГН], да заплати на И. Й. И. ЕГН [ЕГН] и Н. Б. И. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.4 вх.“А“ет.5 ап.50 сумата 2500 лв. / две хиляди и петстотин лева/ , разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :