О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 407
София, 13.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на първи декември две хиляди и четиринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 6382/ 2014 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК .
В. Д. Г. от [населено място] чрез адв. Р.С.- САК обжалва и иска да се отмени Определение от 29.09.2014 година , постановено по гр.възз.д. Nо 6982 / 2014 год. на Софийския градски съд- ВО, 2 с-в за оставяне без уважение молба за освобождаване от внасяне на разноски по делото- депозит за вещо лице .
С настоящата частна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, поради неточно приложение на чл. 83 ал.2 от ГПК.
В срока за отговор по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпило становище.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна .
С обжалваното определение , решаващият съд е приел, че ищцата , поискала освобождаване от заплащане на разноски по делото пред въззивната инстанция , не отговаря на условията на чл. 83 ал.2 ГПК след като от подадената декларация за материално положение се установява месечен доход на семейството от 600 лв., недвижимо имущество , а и ищцата е наела адвокат, поради което и не е уважил подадената молба.
Изводите са неправилни и незаконосъобразни.
Обжалваното определение на съда въпреки , че се позовава на правно основание от действащия ГПК- чл. 83 ал.2 ГПК , неприложимо право към настоящото дело след като същото е образувано по иска на починалия в хода на делото Д. Д. Г. и съответно и на заместилата го по делото Ю. Г.-съпруга от дата 16.02.2004 година, съгласно правилото на парагр.2 ал.1 ПЗР на ГПК /ДВ. Бр.50/2008 г./ определението на съда следва да почива на разпоредбата на чл. 63 ал. 1 б.“б“ ГПК / отм./ С цитираната норма на отменения ГПК изрично се сочи , че преценката на компетентния съд се базира на данни , посочени от ищеца в писмена декларация за материално и семейно положение.
Предпоставките на чл. 63 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ за освобождаване от ДТ- декларация за материално състояние не може да се приеме , че ограничава преценката на съда да коментира и други, неупоменати в приложимата процесуално—правна норма предпоставки като данни по делото за здравословно състояние, трудоспособност на другите членове на семейството, общоприети данни за минималната работна заплата или данни за средностатистически определените средства да посрещнат нуждите за живот в България.
С Определение Nо 211/18.05.2010 година по ч.гр.д. Nо 207/2010 г. на ВКС-II отд./ се приема , че освобождаването от заплащане на дължимата за съответното съдебно производство ДТ и разноски ,е обусловена на първо място от условията , визирани в закона. Съдът извършва преценка за наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на съдебни такси и съдебни разноски , изхождайки и от ангажираните по делото доказателства за имущественото положение, семейното положение, здравословното състояние, трудова заетост ,възраст и всички други относми към издръжката и разходите на семейството данни , обуславящи възможността да се поемат съдебните разноски по делото. Наличието на недвижимо имущество, като материално благо на значителна стойност, в хипотезите на неговата защита по съдебен ред, сочи на материално състояние , което предполага и възможности на страната да поеме разходите по съдебното производство. При обратната хипотеза, сочеща че получаваните доходи на семейството са в рамките на социалния минимум и/ или притежавано незначително по стойност недвижимо имущество, съпоставени с размера на „ дължимите“ суми , които следва да се поемат от страната като разноски и/или такси по делото са несъотносими, предполагат по-задълбочена преценка на съда на всички посочени обстоятелства за законосъобразен извод , че страната може да поеме определените от закона такси и разноски.
Преценката за наличие на основания за освобождаване на страна от внасяне на такси и разноски по делото с оглед на твърдение за затруднено материално състояние на лицето,която я дължи, винаги е съобразена с данните и/или доказателства по делото, касаещи принципно материалните възможности за заплащане на тези задължения на страната -молител, в контекста на тези обстоятелства и данни извън декларираните.
В конкретната случай , въззивният съд не може да направи извод за материални възможности да се поеме от страната определения депозит по допуснатата експертиза от 600 лв. , след като в тези рамки е декларирания доход за издръжка на тричленно семейство ,а обстоятелството, че до този етап на делото страната е успяла да покрие по скромни суми за разноски и такси , не може да бъде аргумент за обратното.
По делото не е съобразено, се сумите за адвокатско възнаграждение първоначално са за сметка на покойната страна, заметена в позицията на ищец от молителката В. Д. Г..
По изложените и на основание чл. 278 ГПК , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА Определение от 29.09.2014 година , постановено по гр.възз.д. Nо 6982 / 2014 год. на Софийския градски съд- ВО, 2 с-в за оставяне без уважение молба на В. Д. Г. за освобождаване от внасяне на разноски по делото- депозит за вещо лице и вместо него п о с т а н о в я в а:
ОСВОБОЖДАВА В. Д. Г. от задължението за внасяне на сумата 600 лв. / шестстотин лева/, определена като депозит за допуснатата тричленна съдебно –почеркова експертиза с протоколно определение от 07.07.2014 година. Определеният депозит да се изплати от бюджета на софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: