О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 231
гр. София, 04.06.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2351 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 16.09.2014 год. по гр. д. № 1192/2014 год. Варненският окръжен съд е оставил без уважение молбата на И. В. И., чрез пълномощника му адв. Вл. Д., вх. № 24190 от 25.08.2014 год. за допълване на въззивното решение от 21.07.2014 год. по същото дело по отношение прилагането на чл. 36, ал. 1, изр. 1 ЗН.
Допълнителното решение се обжалва с касационна жалба в срок от И. И., чрез адв. Вл. Д., с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му, като се постанови друго, с което се уважи молбата за допълване на решението с осъждане на всяка от ищците да му заплати съответната част от разполагаемата част от наследството. Претендира и присъждане на направените разноски в настоящето производство.
В касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на допълнителното решение. Поставя се въпрос, свързан с приложението на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 30, ал. 1 ЗН, а именно: когато дареният е наследник със запазена част от наследството той има ли право да получи част от разполагаемата част от наследството, когато подареният имот следва да се върне в наследствената маса, като касаторът се позовава на противоречие в произнасянето му от въззивния съд с приетото в задължителната съдебна практика – решение № 48 от 25.02.2013 год. по гр. д. № 715/2012 год. на ВКС, І г. о. В него, според касатора, е прието, че в горната хипотеза надареният се овъзмездява със заплащане на съответната част от разполагаемата част от наследството, а в обжалваното решение въззивният съд, оставяйки без уважение молбата за допълване на основното решение с произнасяне в тази насока, всъщност приема обратното становище.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от другата страна.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., като обсъди доводите на касатора въз основа данните по делото, намира следното:
В обжалваното в настоящето производство решение на въззивния съд е прието, че молбата за допълване на постановеното въззивно решение с произнасяне относно присъждане на разполагаемата част от наследството в полза на дарения е неоснователна. Съдът е изложил съображения относно различните хипотези, уредени в чл. 36, ал. 1, изр. 1 и изр. 2, и ал. 2 ЗН, като общото между тях е целта да се запази завещаният или дареният имот цял, било за наследниците, било за заветника, респ. надарения. В настоящият случай предмет на дарението е ? ид. ч. от имота, другата ? ид. ч. страните получават по наследство, поради което и няма как да бъде засегната от редукцията на дарението. За неприложимостта на чл. 36, ал. 2 ЗН в случая съдът се е позовал на цитираната съдебна практика /решение № 1279 от 21.01.2009 год. по гр. д. № 5702/2007 год. на ІІ г. о. на ВКС/.
По тези съображения въззивният съд е оставил без уважение молбата за допълване на предходното му решение, с което е намалено извършеното от наследодателя дарение и е възстановена запазената част на ищците в посочените размери. Произнасянето всъщност означава, че е налице произнасяне по целия предмет на делото, т. е. не е налице непълно решение по смисъла на чл. 250 ал. 1 ГПК.
Следователно, формулираният от касатора въпрос за приложението на чл. 36 ЗН касае разрешаване на спор относно начина на ликвидиране на отношенията във връзка с намаляването на дарението, който би бил предмет на делбата, но не е обуславящ извода на съда за отхвърляне на искането за допълване на решението. Съгласно чл. 250, ал. 1 ГПК допълване на решението се постановява при положение, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, поради което и обуславящите въпроси следва да са в този смисъл. По делото не е въведен като предмет искане за ликвидиране на отношенията между страните по повод намаляване на дарението с твърдения за съсобственост, което е предмет на делбеното производство. В него ще се разглеждат възраженията на ответника за задържане на имота с оглед обособяването му в имот, различен от дарения, респ. последиците от намаляване на дарението със заплащане на суми от разполагаемата част от наследството. В подкрепа на горните съображения е и решение № 48 по гр. д. № 715/2012 год. на І г. о. на ВКС, на което се позовава касаторът – въпросът за начина на възмездяване по чл. 36, ал. 2, вр. с ал. 1, изр. 1 ЗН в хипотеза, при която заветникът или надареният е наследник със запазена част, призован към наследяване и имотът е върнат в наследството, е предмет на произнасяне в делбеното производство.
С оглед на това настоящият състав приема, че поставеният в изложението правен въпрос не може да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Релевантният за спора процесуалноправен въпрос е този за предпоставките за допълване на постановено решение, при положение, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, по който въпрос произнасянето на въззивния съд следва да е осъществено при наличие на някоя от предпоставките на т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, за да обоснове допускане на касационното обжалване. В случая касаторът не поставя релевантен правен въпрос, който да е обусловил извода в обжалваното решение за неоснователност на молбата за допълване на въззивното решение, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
С оглед на горните съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1275 от 16.09.2014 год. по гр. д. № 1192/2014 год. по описа на Варненския окръжен съд по подадената от И. В. И. от [населено място], чрез адвокат Вл. Д. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: