4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София 03.09.2019 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. Никова ч. гр. д. № 85 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба вх.№ 11024 от 11.12.2018 г. /п. кл. от 10.12.2018 г./ на „Елитис“ ЕООД, представлявано от управителя Л. Н. Р. чрез адвокат Р. Т. от САК срещу Определение № 432 от 31.10.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 752/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново. Иска се отмяна на въззивното определение като неправилно.
Ответници по касация не са конституирани поради едностранния характер на производството.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е потвърдено Определение от 03.10.2018 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Велико Търново за отказ да разпореди отбелязване на Определение № 241 от 30.11.2017 г. по в.ч.т.д.№ 362/2017 г. на АС – Велико Търново, поискано със заявление вх.№ 7860 от 03.10.2018 г. на „Елитис“ ЕООД. Въззивният съд е посочил, че с определение по ч.т.д.№ 171/2016 г. на ОС – Велико Търново е допуснато обезпечение на бъдещ иск, който „Троя 2000“ ЕООД възнамерява да предяви срещу „Елитис“ ЕООД за заплащане на парична сума по предварителен договор чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти на бъдещия ответник в гр. Велико Търново. По искане на „Елитис“ ЕООД за замяна на обезпечението чрез замяна на недвижимите имоти, върху които да се наложи възбрана, ОС – Велико Търново се е произнесъл, като е отхвърлил искането. Този негов акт е отменен от АС – Велико Търново с определение № 241 от 30.11.2017 г. по в.ч.т.д.№ 362/2017 г., като е допусната замяна на обезпечителната мярка възбрана върху недвижимите имоти, находящи се в гр. Велико Търново с възбрана върху недвижими имоти, находящи се в гр. Варна и е отменена наложената възбрана върху имотите в гр. Велико Търново. В определението на АС – Велико Търново е посочено, че подлежи на обжалване в едноседмичен срок, който за „Елитис“ ЕООД тече от връчването му, а за „Троя 2000“ ЕООД – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от службата по вписванията. „Елитис“ ЕООД е подал заявление за заличаване на вписаната възбрана върху имотите в гр. Велико Търново чрез вписване определението на АС – Велико Търново, като е приложил препис от акта на апелативния съд, препис от обезпечителната заповед, съобщение до „Елитис“ ЕООД, изпратено от Служба по вписванията – гр. Варна за наложена възбрана върху имотите, предмет на обезпечителната заповед.
С решаващите си мотиви въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписванията е правилен. Изричната разпоредба на чл. 402, ал. 3 ГПК предвижда, че заличаването на възбрана, допусната по реда на обезпечителното производство, става въз основа на влязлото в сила определение на съда. В случая пред съдията по вписванията не са представени доказателства, че е съобщено на ищеца, чийто интерес е обезпечен, за това, че първоначалната обезпечителна мярка е отменена и съответно – че актът на съда за отмяната е влязъл в сила. Извън правомощията на съдията по вписванията е да преценява кой е следвало да съобщи на „Троя 2000“ ЕООД за допуснатата замяна на обезпечението или за наличието на свръхобезпеченост на предявения иск, тъй като неговата проверка се свежда формално само до това актът да е от кръга актове, подлежащи на вписване и да отговаря на изискванията на закона, а последното в случая не е установено.
В представеното изложение на касационните основания са поставени следните въпроси с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:
(1) „При допусната замяна на обезпечение от Апелативния съд чрез налагане на възбрана върху други недвижими имоти, собственост на длъжника по делото срещу отмяна на първоначално наложената възбрана, следва ли кредиторът по обезпечението да бъде уведомен за извършената замяна, как и от кого:
а/ от Апелативния съд – с връчване на препис от определението по допускане на замяната;
б/ от СВ, която налага възбрана на предлаганите в замяна имоти от длъжника – с връчване на съобщение;
в/ от СВ, която заличава първоначално вписаните от кредитора възбрани – с връчване на съобщение?“
(2) „При допусната замяна на обезпечение от Апелативния съд чрез налагане на възбрана върху други недвижими имоти, собственост на длъжника по делото срещу отмяна на първоначално наложената възбрана, следва ли за заличаването на първоначално наложените възбрани определението по допускане на замяната да е влязло в законна сила чрез връчването му на кредитора или е достатъчно длъжникът да е вписал възбрана върху предлаганите в замяна имоти и да е представил доказателства за това пред съдията по вписванията, който следва да заличи първоначално вписаната възбрана? В този случай отмяната на първоначално наложената възбрана по чл. 398, ал.3 от ГПК ли е или по чл. 402, ал. 3 от ГПК?“;
(3) „Определението по допускане на замяна на обезпечение от Апелативния съд чрез налагане на възбрана върху други недвижими имоти, собственост на длъжника по делото срещу отмяна на първоначално наложената възбрана, подлежи ли на предварително изпълнение по смисъла на чл. 277, изр. първо от ГПК?“;
(4) „При допусната замяна на обезпечение от Апелативния съд чрез налагане на възбрана върху други недвижими имоти, собственост на длъжника по делото срещу отмяна на първоначално наложената възбрана, от кой момент започва да тече срокът за обжалване на определението от страната, в чиято полза е наложена обезпечителната мярка (кредитора)?“;
(5) „Определение на Апелативния съд за допускане на замяна на обезпечението чрез налагане на възбрана върху други недвижими имоти, собственост на длъжника по делото срещу отмяна на първоначално наложената възбрана, което не е влязло в законна сила, подлежащ на вписване акт ли е от съдията от вписванията по смисъла на ПВ, който следва да извърши заличаването на възбраната, след като пред него са представени доказателства за наложената обезпечителна мярка възбрана по отношение на имотите, които служат за замяна на обезпечението?“;
(6) „При замяна на обезпечението чрез налагане на възбрана върху други имоти на длъжника срещу отмяна на първоначално наложената възбрана, кога се счита, че е наложена мярката – с налагане на възбраната върху другите имоти на длъжника или с отмяна на първоначално наложената възбрана?“.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато. С изключение на въпрос № 2 (при това – частично), останалите питания не представляват общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, защото не са обсъждани от въззивния съд, поради което и атакуваният акт не съдържа произнасяне по тях. Тъй като въпросите нямат обуславящо значение за изхода на спора, безпредметно е да се изследва дали по отношение на който и да е от тях е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Част от въпрос № 2, а именно: „ … следва ли за заличаването на първоначално наложените възбрани определението по допускане на замяната да е влязло в законна сила … “ има обуславящо значение за изхода на спора, но по отношение на това питане не се констатира да е осъществена предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това е така, защото отговорът на това питане се съдържа в изричната норма на чл. 402, ал. 3 ГПК, съгласно която в хипотези на отмяна на обезпечението (каквато се постановява и в случаите на замяна на обезпечението) „Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда”. Нормата е ясна, не създава съмнения относно действителната воля на законодателя, с която въззивното определение е съобразено, а същевременно касаторът не сочи противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, което да налага допускане на обжалването в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в смисъла на разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. При отсъствие на представен пред съдията по вписванията препис от определението за замяна на обезпечението, съдържащ удостоверяване, че актът е влязъл в сила, изводът, че не са удовлетворени изискванията на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията във връзка с чл. 402, ал. 3 ГПК е законосъобразен и съставлява основание за постановяване на отказ.
Тъй като произнасянето по подаденото от настоящия касатор заявление вх.№ 7860 от 03.10.2018 г. на „Елитис“ ЕООД няма преграждащ характер, за него остава открита възможността да постигне различен резултат при подадено ново заявление до съдията по вписванията, подкрепено със заверен препис от евентуално влязлото в сила определение № 241 от 30.11.2017 г. по в.ч.т.д.№ 362/2017 г. на ВТАС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 432 от 31.10.2018 г. по в.ч.гр.д.№ 752/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: