О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
гр. София, 20.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 377 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Б. П. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. П., обжалва с касационна жалба в срок въззивното решение от 12.10.2016 год. по гр. д. № 401/2016 год. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 5.05.2016 год. по гр. д. № 1382/2014 год. на Козлодуйския районен съд. С него касаторката е осъдена да заплати на Н. В. М. сумата от 10 000 лв., представляваща припадащата на нейния дял в имот с идентификатор 37798.505.191 по кадастралната карта на [населено място] част от увеличената му стойност вследствие на извършените в него от ищеца подобрения в периода 1999 год. – 2013 год.
Касаторката поддържа становище за недопустимост, респ. неправилност на обжалваното решение с искане същото да бъде обезсилено и производството по иска бъде прекратено, респ. да бъде отменено и вместо това искът бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение касаторката обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението с довод за противоречие с ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпроса за служебното задължение на съда да следи за допустимостта и правилното приложение на материалния закон. Позовава се на противоречие и с ТР № 85/68 год. по въпроса за неприложимост на разпоредбите на чл. 72-74 ЗС при подобрения на имот от съсобственик със съгласието на другите съсобственици. Релевирано е и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: Допустим ли е иск от съсобственик срещу приобретатал на идеална част от имот за подобрения в него, извършени преди придобиването, като съображения, обосноваващи поддържаното основание не са изложени.
Ответникът по касация и ищец в производството Н. В. М. не е взел становище по жалбата.
Върховният касационен съд в настоящият си състав, като прецени данните по делото и доводите на касаторката в приложеното изложение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд приел, че ищецът Н. М. в периода след дарението на имота от касаторката през 1999 год. е имал качеството на добросъвестен владелец на имота, в който със свои средства и труд е извършил претендираните подобрения. Наличието им ответницата не е оспорвала, а твърдяното нейно участие с парични средства в извършването на подобренията не е доказано, поради което и с оглед наличието на съсобственост между страните при равни права към настоящия момент, касаторката следва да заплати за увеличената стойност на имота вследствие извършените от ищеца подобрения припадащата се на нейния дял част в размер на претендираната от ищеца сума от 10 000 лв., съобразно диспозитивното начало в гражданския процес.
Решаващото съображение за основателността на предявения иск е наличието на увеличена стойност на имота вследствие извършените в него от ищеца подобрения, установена с помощта на техническата експертиза, неоспорена от страните. Изводът на въззивния съд е обусловен от преценката на събраните по делото доказателства, установяващи наличието на подобренията, тяхната стойност, обосноваващи увеличената стойност на имота след извършването им, която е в полза и на двамата съсобственици с оглед дарението на 1/2 ид. ч. от имота обратно на прехвърлителката по първата разпоредителна сделка в полза на ищеца и съпругата му. С оглед на това съдът приел, че ответницата като съсобственик, в чийто актив попадат и извършените от ищеца подобрения, следва да заплати паричната им равностойност на извършилия ги владелец. Дадената правна квалификация на предявения иск по чл. 72, ал. 1 ЗС е обоснована от качеството, в което ищецът е извършил подобренията в имота – по време след дарението на имота от Б. П. в полза на касатора и неговата съпруга с нот. акт от 1999 год., т. е. съшият е подобрявал имота като собственик заедно със съпругата си, със съзнанието, че упражнява свои правомощия на собственик. Увеличената стойност на имота вследствие тези подобрения в имота в това му качество, същият е претендирал с предявения в настоящето производство с цел ликвидиране на отношенията с ответницата като съсобственик, след връщане на дарението на 1/2 ид. ч. от имота на прехвърлителката Б. П. от страна на бившата съпруга на ищеца след прекратяване на брака им, т. е. при данните за съсобственост при равни права същият е претендирал заплащане на частта на ответницата от увеличената стойност на имота вследствие извършените от него подобрения в качеството му на добросъвестен владелец.
По така предявената претенция за заплащане на съответстващата на дела на ответницата от увеличената вследствие подобренията стойност на имота се е произнесъл и съдът, като доводът на касаторката за недопустимост на иска е обоснован с неправилната му правна квалификация. В случая този въпрос не е от обуславящо значение за изхода на делото, тъй като съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и не е излязъл извън обхвата на търсената от ищеца защита, в който случай дадената правна квалификация би била относима към допустимостта на решението, съгласно приетото в ТР № 2/2011 год. на ОСГТК на ВКС. При липса на нарушение на диспозитивнотто начало в процеса, дадената от съда правна квалификация на иска има отношение само към правилността на решението, но не и към неговата допустимост, с оглед на което поставеният в изложението първи въпрос за задължението на въззивния съд служебно да следи за допустимостта на обжалваното решение не е относим към настоящия случай, а оттук и не може да обоснове наличие на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Впрочем, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция има също задължението при съмнение за недопустимост на въззивно решение да го допусне до касационен контрол, каквато хипотеза настоящият състав счита, че в случая не е налице.
Вторият поставен в изложението правен въпрос също не е относим, тъй като не е обусловил извода на въззивния съд за основателност на предявения иск за заплащане на половината от увеличената стойност на имота вследствие извършените в него подобрения от ищеца, който е имал съзнанието, че упражнява своите правомощия на собственик до 2013 год., когато 1/2 ид. ч. от подобрения имот е прехвърлена безвъзмездно на касаторката от нейната дъщеря, бивша съпруга на ищеца. Именно с оглед конкретните данни за наличието на съсобственост при равни права между страните, ответницата като приобретател на основание безвъзмездно прехвърляне на 1/2 ид. ч. от имота от страна на дъщеря й, спорът е разрешен на базата на принципа на неоснователното обогатяване, който е в основата на вземането за подобрения. С дарението от 2013 год. на 1/2 ид. ч. в полза на касаторката е преминала и частта от увеличената стойност на имота вследствие извършените от ищеца подобрения, то задължението за неговото изравняване също ще е в нейна тежест. Преминалото обогатяване е в полза на нейния дял от имота, поради което и с иска се цели ликвидиране на отношенията по повод извършените от ищеца подобрения в имота, който е владял и подобрявал като свой на основание дарението от 1999 год. В соченото от касаторката ТР № 85/68 год. на ОСГК на ВС се признава правото по чл. 72 ЗС на добросъвестния владелец, защото той държи имота на основание, годно да го направи собственик, и в случая данните по делото са в този смисъл с оглед договора за дарение от 1999 год., легитимиращ приобретателите по него за собственици, в каквото качество и ищецът е подобрявал имота. Затова и позоваването на хипотезата за извършени подобрения от съсобственик не е относима.
При конкретиката на настоящия спор- извършени подобрения в имот, придобит по дарение от Б. П. по време на брака на ищеца и съпругата му, след прекратяването на който дарението в размер на 1/2 ид. ч. е върнато на касаторката безвъзмездно, поставеният в изложението трети въпрос, касаещ иск на съсобственик срещу приобретател за подобрения, извършени преди придобиването на идеалната част, не може да обоснове наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК. Предявеният иск касае частта от увеличената стойност на имота вследствие подобренията, извършени от ищеца със съзнанието, че упражнява правомощията си на собственик, която част безвъзмездно е преминала в имуществото на ответницата, приобретател, като се цели изравняване на плоскостта на неоснователното обогатяване. При липса на конкретни съображения, обосноваващи наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, относно необходимостта от произнасянето на касационния съд по така поставения въпрос, разглеждането на който ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването с оглед изменения в законодателството и обществените условия, респ. при непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена /съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. ОСГТК ВКС, т. 4/, и с оглед изложените по-горе съображения за липса на основание за наличие на вероятна недопустимост на въззивното решение, не следва да се допуска касационно обжалване и по този формулиран от касаторката въпрос, който освен горното не е поставян, нито обсъждан. Независимо от това, във връзка с така формулирания въпрос следва да се посочи приетото в ТР № 48/61 год. по гр. д. № 26/61 год. на ОСГК на ВС, че добросъвестният владелец, подобрител на недвижим имот, може да упражни правото си на задържане и срещу купувача, придобил собствеността на имота след извършване на подобренията, ако последният е бил недобросъвестен, което е индиция за допустимото предявяване на вземането за подобрения срещу такъв приобретател.
Поради липсата на посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 314 от 12.10.2016 год. по гр. д. № 401/2016 год. по описа на Врачанския окръжен съд, по подадената от Б. П. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. С. П., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: