О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 272
София, 12.10.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 4912/ 2015 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.3 т. 1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. Nо 95289/ 27.07.2015 год. С. С. И. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 3176 от 06.02.2015 година по ч.гр..д. Nо 15808/ 2014 година на Софийски градски съд –ГК, 4 Б с-в , с което е оставено в сила Определение от 08. 07. 2014 год. за по гр.д. Nо 9150/ 2010 година на РС-София по чл. 83 т. 2 ГПК досежно дължимостта на ДТ и разноските за въззивното производство .
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно поради неправилно приложение на закона и несъобразяване с доказателствата по делото касаещи критериите за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски.
Искането да се допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с тезата за необходимостта от уеднаквяване на паричния критериите за материално положение на лицата , поискали освобождаване от такси и разноски по делото.
По делото няма писмено становище на насрещната страна.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, попадащ в категорията „други производства“ по см. на чл. 274 ал.3 т.2 ГПК и е процесуално допустима .
Съдебното исково производство е образувано по обективно и субективно предявените исковете на С. С. И. ЕГН [ЕГН], жител на [населено място] срещу Р. Т. Г. и А. С. И. съответно за сумите 10 000 евро и 1400 евро лихви, обезщетение за ползата от която е лишен като съпритежател на пожизнено вещно право на ползване на апартамент в [населено място] за времето 04.01.2002 година до 04.07.2008 година , за сумите 3750 евро и 370 евро лихви , обезщетение за ползата от която е лишен като съпритежател на пожизнено вещно право на ползване на апартамент в [населено място] за периода 05.07.2008 година до 30.09.2009 година и за сумата от 250 евро месечно – текущо обезщетение по отношение Р. Т. и за сумите 3000 лева и 2000 лв. лихва за периода 30.06.2004 година до 30.06.2008 година , за сумите 3750 евро и 370 евро лихви , обезщетение за ползата от която е лишен като съпритежател на пожизнено вещно право на ползване на апартамент в [населено място] за периода 05.07.2008 година до 30.09.2009 година и текущо обезщетение от 100 евро месечно , до всяко 6 число на месеца по отношение на А. С. И..Така заявените претенции са доуточнени по размер с допълнителна молба.
С решението на районния съд, Р. Т. Г. е осъдена да заплати на С. И. , на основание чл. 31 ал.2 ЗС във вр. с чл. 111 ЗС и чл. 56 ЗС сумата 2500 евро, обезщетение за ползване на ? идеална част на недвижим имот, като за разликата до предявеният размер от 10 466.67 евро искът е отхвърлен, както и изцяло претенцията за лихви.
Със същото решение , исковете за обезщетение и лихви спрямо ответника А. И. са отхвърлени изцяло. Присъдени са разноски по компенсация.
С. С. И. е обжалвал решението на първата инстанция по отношение на отхвърлените претенции спрямо двамата ответника. Въззивната жалба е оставена без движение с разпореждане от 25.03.2012 година на районния съдия , с което е указано задължението за внасяне на ДТ в размер на 147.64 лв.
С молба от 09.05.2014 година въззивникът С. И. е поискал освобождаване от внасяне на ДТ и разноски по въззивното обжалване, като е посочил основанията за това искане :че е едночленно семейство, възраст 61 години, без собствено жилище, живее на свободен наем, упражнява свободна професия- адвокат при САК , влошено здравословно положение в резултат на претърпяна травма .
С определение от 08.07.2014 година, администриращият първоинстанционен съд е оставил без уважение искането на С. И. за освобождаване от такси и разноски пред въззивната инстанция, с довод , че съгласно представената декларация молителят притежава недвижими имоти, акции , дялове в търговско дружество, работи и реализира доходи, поради което не са налице предпоставките на чл. 83 ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на такси и разноски за второинстанционното производство.
С Определение No 3176 от 06.02.2015 година , състав на Софийския градски съд по ч.гр.д Nо 15808/2014 год. е потвърдил определение на РС-София по отхвърленото искането на С. С. И. за освобождаване от заплащане на разноски по делото. Прието е , че дължимата ДТ от 147.64 лв. не е в размер , който да затрудни въззивника И., тъй като за преценката дали е налице невъзможност за нейното заплащане поради затрудняване на задълженото лице-жалбоподател е поставена от законодателя на базата само на доказателствата относно материалното и имуществени положение на страната -молител и факта на неговата трудоспособност т.е. способност да реализира доходи.
След преценката на така изложените данни и като прецени доводите на частния жалбоподателя в контекста на разясненията по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС относно предпоставките и условията за допускане на касационно обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване по частната касационна жалба на С. С. И. не може да бъде допуснато .
На първо място поставения въпрос за необходимостта от уеднаквяване на паричния критериите за материално положение на лицата , поискали освобождаване от такси и разноски по делото, не се нуждае от обобщен отговор , след като по всеки отделен казус материалното и имуществено положение на страната –молител е различна и като критерий, установен от законодателя , обуславящо преценката на съда.
За да бъде конкретно изведен правен въпрос база за селекция за допускане на касационното обжалване , поставените въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да не съдържат фактическа или правна предпоставка , която не е въведена като относима към обжалваното решение / в смисъла на родово понятие за произнесен съдебен акт/ на съда. Въпросът за допустимостта решаващия съд да тълкува наличието материална възможност , която не затруднява страната да заплати конкретно определената по делото ДТ и разноски е въпрос на факти, засягащи материалното състояние на молителя , като основен елемент за преценка.
Наведените доводи с частната касационна жалба не могат да обусловят извод за допускане до касационно обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК ,а именно , че обжалваното определение е произнесено в нарушение на задължителна съдебна практика на ВКС, тъй като посочените съдебни определения нямат такова качество.
Ето защо и на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 278 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване частна касационна жалба вх. Nо 95289/ 27.07.2015 год. С. С. И. от [населено място] обжалва и иска да се отмени Определение Nо 3176 от 06.02.2015 година по ч.гр..д. Nо 15808/ 2014 година на Софийски градски съд –ГК, 4 Б с-в , с което е оставено в сила Определение от 08. 07. 2014 год. за по гр.д. Nо 9150/ 2010 година на РС-София по чл. 83 т. 2 ГПК досежно дължимостта на ДТ и разноските за въззивното производство .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :