О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 25.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Балевска
ч. гр. дело № 154 / 2016 година , и за да се произнесе взе предвид :
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
И. Ц. И. и А. К. И. и двамата от [населено място], чрез адв. М. К. И. – АК- В. , обжалват и искат да се отмени Определение № 596 oт 24.11.2015 г., постановено по гр. д. № 4748/2015г. на ВКС-I отд., в частта, с която касационното производство по обективно съединения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е прекратено, а подадената касационна жалба вх. № 21269/03.07.2015 г. срещу въззивно Решение № 1016 от 25.05.2015 г. по в. гр. д. № 633/2015 г. на ОС – Варна, в частта по иска с правно основание чл. 108 ЗС, е оставена без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. / в редакцията, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г. /.
С частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради неточно приложение на процесуалния закон.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците в настоящото производство – М. С. Ф. и М. Ф. Ф., чрез адв. К. С. С. – АК- В. , с който се възразява , че подадената жалба е неоснователна, тъй като обжалваното определение е съобразено с § 14от ПЗР на ЗИД ГПК, обнародван в ДВ, бр. 50, от 03.07.2015г. Поддържа се, че Закона за изменение и допълнение на ГПК влиза в сила на 07.07.2015г. Направено е искане за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 400 лева – изплатен адвокатски хонорар, приложен е списък на разноските и разписка.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия като съобрази доводите на страните , намира :
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима .
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение, състав на ВКС, при проверка допустимостта на образуваното касационно производство е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима на основание чл. 280 ал.2 ГПК , в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ бр. 50 от 03.07.2015 година и съобразявайки цената на иска по чл. 108 ЗС, определена съгласно чл. 69, ал.1, т. 2 ГПК, поради което е прекратил касационното производство.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Касационната жалба е подадена на 03.07.2015г., видно от входящия номер на ОС – Варна върху нея. Съгласно § 14 от ПЗР на ЗИД ГПК, обнародван в ДВ, бр. 50, от 03.07.2015г, подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат по досегашните условия и ред. Законът е влязъл в сила три дни след обнародването му в ДВ, съгласно чл. 5 ал.5 от КРБ, т.е. касационната жалба е подадена преди законът да влезе в сила и по отношение на даденото с новия закон по-широко поле на приложение допустимостта на касационното обжалване- в т.ч. на всички вещни искове, независимо от цената на спорното вещно право, новите правила са неприложими ето защо съдът правилно е приложил правило на отменения чл. 280 ал.2 ГПК / в редакция ДВ. бр. 100 от 21.12.2010 година/ съобразявайки изискването за минимален праг от 5000 лв. по граждански дела.
Цената на иска по чл. 108 от ЗС, съгласно чл. 69, ал 1, т. 2 ГПК, се определя от данъчната оценка на имота. Според данните по делото данъчната оценка на ревандикирания имот възлиза на 4 932,40 лв. , т.е. ценната на иска е под 5000 лв.
Макар и изменението да е станало известно на касаторите от датата на обнародването му, приложимо е императивното правило на § 14от ПЗР на ЗИД ГПК.
Не е предмет на настоящото производство обстоятелството, че касационната жалба е насочена и срещу въззивното решение, в частта по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. По касационната жалба в тази и част се е произнесъл състав на ВКС с Определение № 596 oт 24.11.2015 г., постановено по гр. д. № 4748/2015г. на ВКС-I отд., в частта му, с която не е допуска до касационно ожалване въззивно решение № 1016 от 25.05.2015г. по гр.д. №663/2015г. на Варненски окръжен съд, в частта по иска с правно основание чл.59 ЗЗД.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 596 oт 24.11.2015г. постановено по гр. д. № 4748/2015г. на ВКС-I отд., в частта, с която касационното производство по обективно съединения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е прекратено, а подадената касационна жалба вх. № 21269/03.07.2015 г. срещу въззивно Решение № 1016 от 25.05.2015 г. по в. гр. д. № 633/2015 г. на ОС – Варна, е оставена без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК / в редакцията, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010г./
ОСЪЖДА И. Ц. И., ЕГН [ЕГН] и А. К. И. ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес – [населено място], кв. Г., м. З. № 3067 да заплатят на М. С. Ф., ЕГН [ЕГН] и М. Ф. Ф., ЕГН [ЕГН] и двамата с адрес – [населено място], кв. А., [улица] сумата 400 лв. /четиристотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: