О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
гр. София, 25.06.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 357/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на В. П. Б. от [населено място], чрез адв. Г. Д., против определение № 2932 от 26.11.2014 год. по ч. гр. д. № 2890/2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определението от 23.04.2014 год. по гр. д. № 5413/2014 год. на Софийски градски съд, гражданско отделение, I-14 състав за прекратяване на производството по това дело на основание чл. 233 ГПК поради отказ от предявения от жалбоподателката иск.
Жалбоподателката моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно с твърдението, че не е имала воля да подписва документ за отказ от предявения срещу ответника П. К. иск и за прекратяване на делото против него.
В приложеното изложение се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Ответникът по частната касационна жалба П. К. не е изразил становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия, като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по гр. д. № 5413/2014 г. на Софийски градски съд, въззивният съд е преценил същото като правилно, съобразявайки десезирането на съда от разглеждането на спора поради извършен отказ на ищцата от предявения иск по реда на чл. 233 ГПК – с подадената молба от 31.03.2014 г. същата е направила отказ от иска за ревандикация против ответника и заявила искане за прекратяване на производството по делото. Съдът е съобразил и потвърждаването на това волеизявление и във въззивното производство с подадена на 15.07.2014 год. молба.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следните съображения:
Съгласно императивната норма на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, каквато именно е и настоящата хипотеза, подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно, допускането на касационно обжалване предполага представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е поставен конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и са посочени и аргументирани едно или повече от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В съответствие със задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, формулирането на въпроса е задължение на самия касатор и то не може да бъде извършено служебно от касационната инстанция, тъй като нейните правомощия са ограничени единствено до това да уточни или преформулира въпроса, поставен от касатора.
В случая, съгласно изрично дадените указания с разпореждането на въззивния съд от 19.03.2015 год. /след прекратяване на образуваното производство по нередовната частна касационна жалба/, частната жалбоподателка сочи като релевантен въпроса – може ли /трябва ли/ съда да прекрати производството поради отказа от иска при наличие на измамливи действия от страна на ответника, който всъщност иска прекратяване на делото срещу него, с твърдения за въвеждането й в заблуждение да подпише изготвения от него „писмен отговор”, съдържащ отказ от иска. Този въпрос не е обусловил извода на въззивния съд в обжалваното определение, тъй като не е бил предмет на обсъждане, поради което и не е обуславящ допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съображения за което не са и изложени. Всъщност поставеният въпрос представлява оплакване против обжалваното определение с твърдения за порок във волята на жалбоподателката, по който довод обаче не е налице произнасяне във въззивното определение, нито съдът е могъл да се произнася по него с оглед на това, че опорочаването на волеизявлението не е предмет на настоящето производство. Във въззивното определение изводът на съда е обоснован от данните по делото за наличието на две молби, подписани от жалбоподателката /за което не се спори/, в които е изразено искането й за прекратяване на производството по предявения иск поради отказ от него, без да е обсъждал въведените в настоящето производство доводи. Поради това и последните не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2932 от 26.11.2014 год. по ч. гр. д. № 2890/2014 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: