О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
гр. София, 20.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5403 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 12.08.2016 год. по гр. д. № 14728/2015 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 23.07.2015 год. по гр. д. № 23438/2014 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от [фирма], [населено място] срещу [фирма] иск по чл. 76 ЗС за прекратяване на действия, с които нарушава владението му върху недвижим имот в [населено място], [улица], както и за налагане на глоба на нарушителя.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ищцовото дружество [фирма], чрез пълномощника му адв. С. А., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му като неправилно и вместо това бъде уважен искът по чл. 76 ЗС и на ответника се наложи глоба по чл. 360 ГПК.
В приложеното изложение касаторът обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Счита, че произнасянето на въззивния съд по материалноправния въпрос за насилствено отнемане на държането на вещта противоречи на влязлото в сила Р № 1249 от 12.06.13 год. по гр. д. № 1022/13 год. на Варненския окръжен съд, в което е съобразено, че „насилствено е нарушението, когато владелецът е възпрян да упражнява фактическа власт върху вещта било чрез физическо насилие върху личността му, било чрез заплашване”. Поддържа се и наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е формулиран въпрос: В хипотезата на чл. 76 ЗС при отнемане на владението по насилствен начин, което може да се изрази както чрез използване на физическа сила, така и чрез психическо насилие /заплаха/ в какви проявни форми може да се изрази физичската сила и психическо насилие?
Касаторът се позовава и на приложено Р 4 от 6.02.12 год. по гр. д. № 388/11 год. на І г. о. на ВКС относно проявната форма на насилие при употреба на физическа сила върху самата вещ, например чрез разбиване на врата или ключалка.
Ответникът по касация [фирма], чрез пълномощника му адв. Пл. Т., оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на решението по съображения за липса на поставени правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения иск, въззивният съд приел, че не е налице предвидената в чл. 76 ЗС предпоставка за отнемане на фактическата власт чрез насилие, както е поддържал ищецът. Изводът е обоснован с преценка на събраните по делото гласни доказателства, от които не се установява наличие както на физическо, така и на психическо насилие върху държателя на вещта, нито спрямо самия недвижим имот, като са изложени подробни съображения относно показанията на свидетелката К., присъствала на релевираната дата 1.04.2014 год.
Поради недоказване от ищеца на предвидения в закона начин на отнемане на имота, искът по чл. 76 ЗС се явява неоснователен и въззивният съд потвърдил отхвърлителното първоинстанционно решение.
Следователно, релевантният въпрос за изхода на делото е липсата на една от предпоставките за защита на нарушено владение – начинът на отнемане на държането върху процесния имот. Приемайки, че не се установява наличие на насилие при отнемането, въззивният съд е съобразил приетото в представената от касатора съдебна практика относно проявните му форми, а именно упражнена физическа сила или психическо насилие /заплаха/ спрямо лицето, упражняващо фактическата власт или физическа сила спрямо самата вещ/имота, но приел, че такива не са установени по делото въз основа на преценката на събраните гласни доказателства. Тази преценка не може да бъде проверена в настоящето производство, защото е обусловена от наличие на основания за допускане на касационното обжалване, а поддържаните такива от касатора не са налице. Поставените въпроси относно проявните форми на насилието като физическа сила или като психическо насилие не са произнесени в противоречие на представените съдебни решения, обратното, прието е, че нито една от тях не е установена по делото от носещия доказателствената тежест за това ищец. Доводите на касатора представляват оплаквания за необоснованост на изведения от въззивния съд извод въз основа на показанията на св. К., но същите не могат да се обсъждат, нито да обосноват наличие на правен въпрос, поради което и не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 /а и по т. 1/ ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 76 ЗС е налице съдебна практика, такава е представена и от самия касатор. Оплакването му за неправилно тълкуване на същата не е основание за допускане на касационно обжалване, а касационно оплакване за неправилност на решението, което също не е предмет на настоящето производство.
Разноски на ответника не се присъждат поради липса на доказателства такива да са направени в настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 6692 от 12.08.2016 год. по гр. д. № 14728/2015 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от [фирма], чрез пълномощника му адв. С. А., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: