О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
гр. София, 23.12.2014 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 6133 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по подадената от М. Ф. М. чрез адвокат С. А. от САК касационна частна жалба с вх.№ 5681 от 14.05.2014 г. срещу определение № 829 от 08.04.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 123/2014 г. по описа на Апелативен съд – [населено място], ТО, трети състав.
Жалбоподателката М. Ф. М. счита, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено, евентуално – да се намали размера на присъдените от САС разноски. Поддържа, че в своя отговор на молбата по чл.250 ГПК е формулирала изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а въззивният съд неправилно е приел противното. В производството пред първата инстанция не е даван ход в открито съдебно заседание, както и не е даван ход за разглеждане по същество, поради което присъденият адвокатски хонорар в размер на 1 000 лева е несъответен на действията, които са действително извършени от адвоката на противната страна. Неправилно е прието да се ангажира отговорността й по реда на чл.78, ал.4 ГПК, без да са спазени кумулативните изисквания на закона, а именно: производството по делото да бъде прекратено, да са налице направени по делото разноски, чието заплащане е своевременно поискано от страната и посоченото адвокатско възнаграждение да бъде не само уговорено, но и действително заплатено, както и да е предоставено доказателство за това.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване са преповторени оплакванията, съдържащи се в касационната частна жалба, като се поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без да е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл.
Администриращият съд е извършил размяна на книжа, като по делото са постъпили два отговора от ответницата по касация К. Ц. В. чрез адвокат Ц. Ф. от САК, в които подържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че частната касационна жалба е неоснователна по същество. Претендирано е заплащането на разноски за настоящата инстанция – адвокатско възнаграждение.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК.
Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:
Първоинстанционното производство по гр.д.№ 3066/2009 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-4 състав е образувано по предявена искова молба от М. Л. М. и М. Ф. М. срещу К. Ц. В.. Производството е прекратено поради депозирани откази от иска – съответно с определение № 10289 от 13.07.2010 г., постановено по молбата на М. Л. М. и с определение № 17157 от 25.09.2013 г., постановено по молбата на М. Ф. М..
С молба от 16.10.2013 г. К. Ц. В. е поискала М. Ф. М. да бъде осъдена на основание чл.78, ал.4 ГПК да й заплати направените по делото разноски в размер на 1 000 лв. адвокатско възнаграждение. В отговор на молбата, с определение № 20884 от 11.11.2013 г. Софийският градски съд е оставил искането по чл.78, ал.4 ГПК без уважение. К. Ц. В. е обжалвала определението на СГС. Апелативен съд – [населено място] се е произнесъл по частната й жалба с атакуваното в настоящото производство определение № 829 от 08.04.2014 г. по в.ч.гр.д.№ 123/2014 г., с което определение № 20884 от 11.11.2013 г. на СГС, І-4 състав е отменено и вместо това М. Ф. М. е осъдена да заплати на К. Ц. В. сумата 1 000 лв. на основание чл.78, ал.4 ГПК. САС се е мотивирал с това, че първоинстанционното производство е прекратено след депозирането на отговор на исковата молба от страна на К. Ц. В. и по тази причина й се дължат разноски, а фактът, че делото е приключило без да е даван ход в открито съдебно заседание е ирелевантен. Прието е, че М. Ф. М. не е формулирала изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което то се дължи в пълния претендиран и заплатен размер.
В приложеното към подадената от М. Ф. М. частна касационна жалба не е формулиран правният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Формулирането на такъв се изисква по силата на чл.278, ал.3 вр.чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1, т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната частна жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Това е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване – а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
С оглед настоящото произнасяне и при съответно приложение на чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените разноски за защита в настоящото производство, а именно сумата 500 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 829 от 08.04.2014 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 123/2014 г. по описа на Апелативен съд – [населено място], ТО, трети състав.
ОСЪЖДА М. Ф. М., ЕГН [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на К. Ц. В., ЕГН [ЕГН] сумата 500 (петстотин) лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: