O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 15.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 2583 /2015 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 937/10.03.2015 година на П. Г. С. и В. Д. С. , и двамата от [населено място] чрез адв. П. А. – АК П. , служебен защитник срещу Решение Nо 30 от 05.02.2015 година по гр.В.д. Nо 363/2014 година на АС- Велико Търново , в частта с която е уважен предявеният като евентуален иск на М. Б. Г. по чл. 72 ал.1 ЗС за сумата 50 000 лв., съставляващи увеличената стойност на недвижим имот – ПИ с идентификатор 567772.663.94 по КК и КР на П..
С касационната жалба се поддържа , че решението на въззивния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон И процесуалните правила и необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса : съставляват ли заплатените вноски от титуляра на правото на строеж по договор за строителство с фирма- търговец, която е продала ограниченото вещно право‚ подобрения по см. на дадените с ПП ВС 6-74 разяснения по приложение на чл. 72-74 ЗС произнесен от въззивния съд в смисъл , обратен на този по посочената задължителна съдебна практика.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и по правния въпрос допустимо ли да се определи увеличената стойност на недвижимия имот , по отношение на който са извършени подобрения , без да се изследва въпроса каква е била стойността на вещта преди подобрението ?произнесъл в противоречие със задължителната практиката ПП ВС 6-74.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с довод, че въпросите дали владението на правото на строеж от страна на подобрителя може ли да се счита за „смутено“ , когато собственикът на подобрения имот , развали договора за прехвърляне правото на строеж на сграда от който договор черпи права неговия праводател и може ли да се приеме , че владението на правото на строеж се прекъсва когато се учредява право на строеж , включително и за процесните обекти, на последващ суперфициар, които извършва фактически действия по строителството и се явява владелец на правото на строеж на всички самостоятелни обекти в сградата, като произнесени в противоречие с ПП ВС 6-74.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация М. Б. Г. .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните за цената на иска в обжалваната част , досежно претенцията за подобрения , увеличили стойността на подобрения имот на стойност от 50 000 лв. , касационната жалба се явява процесуално допустима.
С посоченото въззивно решение, Апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция , по реда на чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 379 от 17.07.2014 година по гр..д. Nо 169/2014 год. на ОС-Плевен , в частта по уважената претенция по чл.72 ал.1 ЗС на М. Б. Г. за сумата 50 000 лв., съставляваща стойността на подобрения на чужд имот и е признато правото на задържане.
За да уважи в пълен размер заявения при условията на евентуалност иск по чл. 72 ал.1 ЗС за сумата 50 000 лв. въззивният съд е съобразил, че като необжалвано решението на първата инстанция , с което е отхвърлен иска по чл. 124 ал.1 ГПК за признаване правото по отношение на ограниченото вещно право на строеж на обекти – апартамент No 1 , магазин No 1 и магазин No 2 и гараж No 4 , намиращи се е сградата , построена в ПИ с идентификатор 567772.663.94 по КК и КР на П. е вляло в сила, ищцата не установява да е титуляр на правото на строеж на тези обекти поради изтекъл срок на погасителната давност , но има качеството на добросъвестен владелец на това право и в обема на реализирането му в натура- изграждане на посочените обекти в сградата има право , на основание чл. 72 ал.1 ЗС следва да получи стойността , с което се е увеличила стойността на целия имот в предметната рамка на заявения иск- т.е. за сумата от 50 000 лв.
След преценка на наведените доводи и изискванията на закона , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
С разясненията на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС се приема , че за да е налице основание за селекция и допускане на касационно обжалване в приложното поле на т.1 , следва приложена от съда материално или процесуално правна норма , да е в противоречие със задължителна съдебна практика , даваща разсянения за насоката на приложението на същата правна норма или правен институт.
Въпроса дали заплатените парични вноски от титуляра на правото на строеж по договор за строителство с фирма- търговец, която е продала ограниченото вещно право‚ съставляват подобрения по см. на дадените с ПП ВС 6-74 разяснения по приложение на чл. 72-74 ЗС не може да се приеме , че е произнесен от въззивния съд в смисъл , обратен на този по посочената задължителна съдебна практика.
С ПП ВС 6-74 година се приема , че подобрение на чужд имот е налице тогава , когато лице , имащо качеството на владелец , влага труд и средства , чрез които увеличава стойността на владяния имот. Въззивният съд е приел, че платените на фирмата строител парични вноски ,предназначение и вложени за закупуване материали и заплащане на труд по изграждане на обектите , предмет на договора за покупка на правото на строеж, съставляват подобрение.н При очевидна е разликата между опростената хипотеза , на базата на която е изградена правната теза на ПП ВС, и усложнената по силата на правоотношенията по договор за строителство на обектите , предмет на прехвърленото право на строеж , не може да се приеме наличие на противоречие доколкото съдът е потърсил генезиса на неоснователното разместване на имуществена облага . Доколкото първата хипотеза касае влагане лично на средства и труд при увеличаване стойността на чужд недвижим имот , то при втората хипотеза усложненията са поради наличие на договорни правоотношения между владелеца –титуляр на ограниченото вещно правото на строеж и трето лице , което от името и за сметка на последния влага труд и средства, предварително платени от възложителя по договора за строителство , като по този начин увеличава стойността на чуждия имот , но не за своя сметка. Съдът и в двете хипотези търси кои са правните сфери между които съществува разместване на имуществени блага без основание- а именно лицето което влага пари , но изграденото с тези парични вноски не е за негова сметка , а за сметка на собственика на терена , след като се приема , че правото на строеж като част от единното право на строеж на цялата сграда е погасено по давност.В тази насока е дадения отговор в т.4 на ПП ВС 6-74.
Въпросът за допустимостта да се определи увеличената стойност на недвижимия имот , по отношение на който са извършени подобрения , без да се изследва въпроса каква е била стойността на вещта преди подобрението , не касае правилното приложение на закона и не е в противоречие с конкретно дадени разяснения в ПП ВС 6-74 . Въпросът е фактически и касае конкретния вид подобрения.
Въпросите дали владението на правото на строеж от страна на подобрителя може ли да се счита за „смутено“ , когато собственикът на подобрения имот , развали договора за прехвърляне правото на строеж на сграда от който договор черпи права неговия праводател и може ли да се приеме , че владението на правото на строеж се прекъсва когато се учредява право на строеж , включително и за процесните обекти, на последващ суперфициар, които извършва фактически действия по строителството и се явява владелец на правото на строеж на всички самостоятелни обекти в сградата, не са произнесени в противоречие с ПП ВС 6-74, тъй като по естеството си тези въпроси не касаят предмета на иска по чл. 72 ЗС, а именно налице ли е подобрение на чуждия имот , кой е извършил това подобрения и на каква стойност е увеличение цената на подобрения имот.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 937/10.03.2015 година на П. Г. С. и В. Д. С. , и двамата от [населено място] чрез адв. П. А. – АК П. , служебен защитник срещу Решение Nо 30 от 05.02.2015 година по гр.В.д. Nо 363/2014 година на АС- Велико Търново , в частта с която е уважен предявеният като евентуален иск на М. Б. Г. по чл. 72 ал.1 ЗС за сумата 50 000 лв., съставляващи увеличената стойност на недвижим имот – ПИ с идентификатор 567772.663.94 по КК и КР на П..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :