О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№158
гр. София, 13.04. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1882 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Х. Б. – М., чрез адвокат Е. К., срещу решение № 11 от 08.01.2019 г. по в.гр.д.№ 585/2018 г. на Окръжен съд – Русе в частта, с която е отменено решение № 1143 от 29.06.2018 г. по гр.д.№ 5089/2016 г. на Районен съд – Русе и са отхвърлени предявените от Н. Х. Б. – М. срещу В. П. В. искове, както следва: иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от помещението, получено в резултат на затварянето до кота корниз на откритата северна тераса, намираща се над стълбището, водещо до първия жилищен етаж и таванските помещения, представляваща част от северната фасада и обща част по естеството си; искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, като възстанови правомерното състояние на общите части на етажната собственост и премахне незаконното им преустройство – да събори иззиданата площадка на партера на официалния първи северен вход на сградата, да премахне металната врата и да осигури достъп до двата северни входа, да събори помещението, получено в резултат на затваряне на откритата северна тераса до кота корниз на сградата; иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 446,16 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на таванското помещение през периода от 08.09.2014 г. до 08.09.2016 г. от недвижим имот, находящ се в [населено място], ул. ,,В.П.” № 9А.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК, като са формулирани следните въпроси:
1. „За правната природа на съдебната спогодба по делбеното дело, за обвързващата й сила за съделителите, които са я сключили и техните правоприемници, за тълкуването на волята на съделителите в спогодбата“;
2. „Дали елементи от фасадата – корнизи, предвходна площадка и тераса, служеща за покрив над стълбище, водещо до нея, до самостоятелен обект и от него до тавана, са обща част и каква, как следва да бъде извършено преустройството им“;
3. „Извършеното незаконно преустройство на обща част на етажната собственост създава ли пречки по-големи от обикновените за упражняването на правото на собственост в пълен обем или последните следва да бъдат установени“;
4. „За възможността да бъдат придобити в собственост обособени помещения в резултат на незаконно преустройство на елементи от фасадата, без да е спазен редът по чл. 185, ал. 3 ЗУТ и без да е налице прехвърлянето им между съсобствениците“;
5. „Ако вещта е създадена като обща част, но впоследствие е била преустроена в отклонение от архитектурния проект и присъединена към самостоятелен обект, налице ли е трансформация на правото на съсобственост в право на собственост върху новообособената вещ“;
6. „Как следва да се третира отказът на етажен собственик да даде съдействие за промяна на обща част с оглед пряк достъп и упражняване в пълен обем на право на собственост на тавана – обща част по естеството си на жилищната сграда“;
7. „Наличието на обективна пречка за ползване от етажен собственик на тавана – обща част и на собствено таванско помещение освобождава ли етажния собственик, който ползва тавана – обща част, от отговорността за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване“.
Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с т. 8 от Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, Решение № 6 от 18.02.2014 г. по гр.д.№ 5494/2013 г. на ВКС, І г.о., Решение № 412 от 11.01.2013 г. по гр.д.№ 15/2012 г. на ВКС, І г.о., относно втория и третия въпрос – разрешаването им в противоречие с Решение № 220 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 2922/2013 г. на ВКС, № г.о., Решение № 75 от 06.02.2010 г. по гр.д.№ 395/2009 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 283 от 07.03.2013 г. по гр.д.№ 387/2012 г. на ВКС, ІІ г.о, относно четвъртия и петия въпрос – разрешаването им в противоречие с Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 1026 от 16.01.2009 г. по гр.д.№ 3934/2007 г. на ВКС, І г.о, Решение № 54 от 15.05.2018 г. по гр.д.№ 1493/2017 г. на ВКС, І г.о., решение № 60 от 06.07.2016 г. по гр.д.№ 5397/2015 г. на ВКС, І г.о, решение № 173 от 21.05.2009 г. по гр.д.№ 2562/2008 г. на ВКС, І г.о., относно шестия въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение от 25.11.2010 г. на Европейския съд по правата на човека в С. по дело ,,М. и други срещу България” и решение № 15/01.07.2015 г. по гр.д.№ 5432/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. Относно седмия въпрос касаторът счита, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба В. П. В. е депозирал писмен отговор, чрез адвокат Ю. Д., като е възразил, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно. Претендира присъждането на разноски.
За да се произнесе по искането за допускане на обжалването, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, съобрази следното:
Въззивният съд е приел за установено от представените в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, че ищцата Н. Х. Б. – М. е придобила по силата на дарение и по наследство следния недвижим имот: 122,75 / 367 идеални части от дворно място, цялото с площ от 367 кв. м. в [населено място], [улица], представляващо имот пл. № * в кв. 289 по плана на града, при граници: ул. В. П., ул. О., имот на Л. К. и имот на Т. В., заедно с Апартамент, заемащ целия партерен етаж, състоящ се от антре, две стаи, хол, кухня, баня, клозет, килер, с вход от източната страна на сградата, заедно с изба, състояща се от три помещения – под кухнята, под половината югозападна стая и под хола; заедно с таванско помещение, отговарящо на 1/4 от площта на тавана с размери 5,50 м. южна стена и 4,50 м. източна и западна страна и 1/2 идеална част от общите части на двуетажната сграда по правилата на етажната собственост. От своя страна ответникът В. П. В. е собственик на 122,75 / 367 идеални части от същото дворно място, заедно с Апартамент, заемащ целия първи етаж на построената в това дворно място двуетажна сграда, състоящ се от антре, две стаи, хол, кухня, баня, клозет с вход от север на сградата, заедно с изба, състояща се от две избени помещения – под ъгловата североизточна стая на партерния етаж и под стълбището на югоизточния ъгъл на сградата, таванско помещение, отговарящо на 3/4 от цялата площ на тавана, с граници съгласно Протокол за делба от 16.12.1950 г. по ч.гр.д.№ 1754/1950 г. по описа на Русенски районен съд – цялата северна стена, цялата западна стена, 5,50 м. от югозападния ъгъл по южната стена, 4,50 м. от североизточния ъгъл по източната стена и 1/2 идеална част от общите части на двуетажната сграда по правилата на етажната собственост.
С Договор от 20.06.1949 г., сключен между Г. А. Д. (в качеството му на собственик на дворното място) и Х. Д., първият се задължил да прехвърли идеална част от терена на Х. Д., след което двамата да построят съсобствена къща, в построяването на която продавачът участва с осигуряването на материали, а купувачът – с пари и материали за построяването на къщата. Страните се уговорили, че след построяването на къщата, Г. Д. ще притежава жилището на партерния етаж и мазетата, а Х. Д. ще притежава първия етаж и тавана. Половината от дворното място е прехвърлена на Х. Д. с н.а. за покупко-продажба № 92, том ІІІ, регистър 550, дело № 754/1949 г. Съсобствеността е ликвидирана с одобрена от съда спогодба за делба на къщата съгласно Протокол за делба от 16.12.1950 г. по ч.гр.д.№ 1754/1950 г. на Русенския околийски съд. Видно от този протокол, праводателите на страните по делото не са спазили уговорките си по договора от 1949 г. (единият да получи в собственост мазетата, а другият тавана). С одобрената спогодба Г. Д. е получил в свой дял апартамента, заемащ целия партерен етаж на сградата, с входове от север и изток на сградата, както и изба, състояща се от три помещения, и таванско помещение, отговарящо на 1/4 от площта на тавана в югоизточния ъгъл, което ще се прегради с леки стени, както и 1/2 ид.ч. от общите части и терена, като получения апаратамент. Праводателят на ответника – Х. Д., е получил апартамента, заемащ целия първи етаж на зданието, с вход от север на сградата, както и изба, състояща се от две избени помещения, и таванско помещение, както и 1/2 ид. ч от общите части и терена. Съгласно приетия по делото архитектурен проект сградата е проектирана с три входа – два от северната страна на сградата и един от източната страна на сградата.
С решение от 01.12.1973 г. по гр.д.№ 766/1973 г. на Русенски районен съд е разпределено ползването на дворното място между тогавашните собственици Х. и Т. Д. и Х. Б. (баща на ищцата, закупил апартамента през 1958 г.), като на Х. и Т. Д. е разпределено да ползват 59 кв. м. в северната част, оцветена в жълто на скицата на техническата експертиза, с вход откъм [улица], а Х. Б., Д. Б. и Н. Б. – частта от дворното място от 64 кв. м. на юг с вход откъм [улица].
Видно от писмо на Г. Р. с изх.№ Ж-699 от 02.12.1974 г., във връзка с подадени от Х. Б. сигнали с твърдения за незаконни преустройства, извършени от тогавашния собственик на първия етаж – Х. Д., е установено, че процесната остъклена тераса, предмет на един от настоящите негаторни искове, е незаконно преустроена, но не подлежи на премахване на основание чл. 303 от ППЗТСУ (отм.) – преустройства, извършени незаконно до 14.10.1958 г. не се премахват.
Представен е протокол – съгласие с нотариална заверка на подписите на живущите в парцел 4047, в кв. 289, вкл. на Н. Х. Б. – М., за преустройство на притежавания от Х. Д. приземен етаж в магазин за промишлени стоки.
По делото е изготвено заключение на съдебно-техническа и икономическа експертиза, след извършен оглед от страна на вещото лице. При огледа вещото лице е констатирало, че достъпът до таванското помещение на сградата е през стълбището, което води до жилището на ответника, а от там по друго стълбище се стига до таванските помещения. Собствената на ищцата част от тавана не е преградена, дървената конструкция на покрива е видима (греди и столици), над покривните греди се вижда дъсчена обшивка за керемидите. Вещото лице е направило оценка на средномесечното обезщетение за лишаване от ползване на таванското помещение на ищцата в размер на 18,59 лева, или за претендирания период от 08.09.2014 г. до 12.09.2016 г. – 448,64 лева.
От заключение на съдебно-техническа експертиза е установено, че сградата е законно построена въз основа на одобрен проект от 23.05.1949 г. Тя е двуетажна, като всяко жилище се състои от антре, три стаи, кухня и санитарни помещения. В двата етажа има по една тераса от източната страна, а на втория етаж има тераса и от север. Двата етажа са проектирани еднакви в план, с достъп до жилището в партера от главното стълбище от северната страна на сградата. От северния вход, от стълбищна площадка на кота 0.00, се влиза във входно преддверие на жилището на партера, което дава директна връзка с всички помещения. Другото рамо надолу на същото стълбище води до сутерена, с входове за мазите на всеки от собствениците, от стълбищна площадка. Отделна стълба, с отделен достъп от североизточния ъгъл на сградата води до втория етаж. От входното преддверие на жилището на втория етаж се излиза на тераса, както и до друга стълба, водеща до тавана. Терасата на партерното жилище е оформена като вход към жилището в партера и същата е оградена с разрешение за строеж. Според вещото лице, начинът по който е проектирана и построена процесната сграда, е в съответствие с договора от 20.06.1949 г. между първите собственици, съгласно който цялата маза ще принадлежи към жилището на партера, а целият таван ще принадлежи на жилището на втория етаж. При делбата обаче не е спазен първоначалния договор и 1/4 от тавана е придаден към жилището на партера, а част от сутерена (две избени помещения) е придаден към жилището на втория етаж. Сградата, планирана по първоначалния договор, няма предвидени функционални връзки за начина, по който е разделена. При извършен от вещото лице оглед е констатирано, че входът за търговския обект (сега маза към жилището на втория етаж) е пред основния вход на сградата от север, който понастоящем е затворен (закован с плоскост). Цялата предвходна площадка на северния вход е превърната във вход към сутерена на Х. Д., а другият вход от север е затворен. Това преустройство е извършено въз основа на разрешение за строеж и проект, като към проекта е приложен и протокол от общото събрание за съгласие за това преустройство с нотариална заверка. От [община] е издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация. В одобрения архитектурен проект за преустройство на мазата в магазин за промишлени стоки съществуващият вход и стълбище на сградата от север не са отразени. Вещото лице е изготвило план-схема на двете жилища от момента на създаване на етажната собственост в сградата с отразени извършените преустройства и схема, указваща достъпа на всяко едно от жилищата до принадлежащите им избени и тавански помещения. Собствениците на жилището в партера нямат свободен достъп до тавана.
Разпитан в о.с.з. от РС, експертът е посочил, че по-голямата част от спорната тераса е разположена над североизточното стълбище, което е за втория етаж и една част попада над основното северно стълбище. В действителност няма два северни входа – има един северен вход, като е затворена врата на северния вход и пред него има още една врата, която е поставена по-късно. В архитектурния проект за преустройството на мазата, който представлява заснемане на текущото състояние на сградата, не е отразен основния вход на сградата.
Изслушана е и тройна съдебно-техническа експертиза, заключението по която дава отговор на въпроса дали е спазен точно архитектурния проект при преустройството на избените помещения на Доцеви в магазин. Заключението е, че архитектурният проект е спазен точно.
Обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетели – Е. К. и С. Д..
На 08.09.2014 г. Н. Б. изпратила покана до В. П. В. за предоставянето на достъп до притежаваната от нея част от таванско помещение, както и съдържащо се в нея искане за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, считано от 08.09.2014 г. По делото се намира отговор на йдпр покана от страна В. П., в който заявява, че за да се стигне до таванското помещение следва да се премине през собственото му жилище, поради което й предоставя възможност при желание от нейна страна да отключи вратата на жилището си и същата да реализира достъп до нейната част на тавана. Посочено е също така, че ако в имота няма никого може да се обърне към брата на ответника или родителите му, като е посочен и адрес.
На 12.01.2015 г. ищцата е отправила нова покана да предоставяне на достъп до таванското помещение и искане за заплащането на обезщетение за лишаването от ползването му. Представен е и отговор на поканата, в който ответникът отново предоставя възможност за достъп до тавана при поискване от страна на ищцата.
От правна страна е прието следното:
По иска с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено по отношение на В. П. В., че Н. Х. Б.-М. е собственик на 1/2 идеална част от помещението, получено в резултат на затварянето до кота корниз на откритата северна тераса, намираща се над стълбището, водещо до първия жилищен етаж и таванските помещения, представляващи част от северната фасада и обща част по естеството си: Процесната тераса не представлява обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС. Сградата е била проектирана и впоследствие построена на два етажа, като на всеки един от тях самостоятелно жилище – това на ищцата (на партерния етаж) и това на ответника (на първия етаж). Двете жилища са проектирани еднакво, като същите имат еднакъв брой и вид помещения, с изключение на жилището на първия етаж, което има още една тераса от северната част. От приложения по делото предварителен договор за прехвърляне на дворното място между първите собственици на сградата е установена действителната им воля, а именно след построяването на сградата същата да бъде поделена между двамата, като единият (праводателят на ищцата) да получи жилището в партера и мазетата, а другият (праводателят на ответника) да получи жилището на първия етаж, заедно с тавана и по този начин всеки от тях да стане собственик на самостоятелно жилище с прилежащите му части, стълбище и тераси, като обща част остава дворното място и всички части на сградата, които по естеството си се явяват конструкция на сградата. Именно по този начин е била проектирана и впоследствие построена сградата. Първите собственици, обаче не са спазили уговорките си по отношение собствеността на тавана и мазетата, като същите помещения са разпределени между тях, съобразно одобрената от съда спогодба. Същите не са съобразили функционалната непригодност на сградата двете жилища да се обслужват от един общ вход, без да се наруши индивидуалната собственост на притежателя на първия етаж, като собственикът на апартамента на партерния етаж е станал собственик на част от тавана, отговарящ на 1/4 ид. ч. от целия таван, достъпът до който обаче се осигурява от самостоятелното жилище на първия етаж. Т. е. с извършената по този начин делба, получилият в дял част, отговаряща на 1/4 ид. ч. от тавана собственик на партерния етаж, се е съгласил да търпи ограничения в правото му на собственост, доколкото в сградата не съществува функционална връзка между неговия апартамент и тавана, а достъп се осигурява единствено през жилището на първия етаж. Така извършената делба и разделянето на тавана между бившите съсобственици не променя статута на стълбището, което обслужва единствено жилището на първия етаж, и от което стълбище се излиза на процесната тераса. До терасата, предмет на иска, се стига по процесните стълби, обслужващи апартамента на първия етаж, където има входно преддверие на жилището, от което пък се излиза на терасата. Респективно същата е функционално свързана с жилището на първия етаж и обслужва единствено него. В чл. 38, ал. 1 ЗС са изброени примерно отделни елементи от сградата, които представляват общи части и е обобщено, че такива части са и „всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползване“. Общи части по естеството си са такива елементи от сградата, без които същата не може да съществува като сграда и които с оглед на своя характер обслужват отделните обекти. Предмет на собственост, обща на всички етажни собственици е и покривът на сградата. Терасата се окачествява като покрив не само когато стои над цялата постройка, но и тогава, когато покрива определена част от нея. В конкретния случай, процесната тераса не се явява покрив на сградата или на части от нея. Видно от приложения по делото архитектурен проект, процесната тераса е издадена извън стените на северната фасада на сградата и се явява покрив на предвходната площадка на входа, който обаче не е оформен като преддверие, а представлява част от дворното място. Стълбището, за което в съдебно-техническата експертиза се посочва, че терасата е разположена над него, представлява външна стълба, оформена като вход след извършеното преустройство на мазетата, прилежащи към апартамента на първия етаж в магазин. В този смисъл въззивният съд е приел, че процесната тераса не изпълнява ролята на покрив, поради което е съставна част на жилището на първия етаж и принадлежи изцяло на ответника. В този смисъл са и показанията на свидетелките К. и Д., от които е установено, че процесната тераса винаги се е ползвала единствено от собствениците на апартамента в първия етаж –свидетелката К. посочва, че на терасата от северната страна г-жа Д. слагала цветя, а св. Д. заявява, че северната тераса се е ползвала винаги от нейното семейство. Не са ангажирани доказателства, които да обусловят правен извод за статута на спорната тераса като обща част по естеството си или по предназначение.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС за събарянето на иззиданата площадка на партера на официалния първи северен вход на сградата, за премахване на металната врата и осигуряване на достъп до двата северни входа:
Искът по чл. 109 ЗС е способ за защита на правото на собственост на едно лице от всякакви негативни въздействия на трети лица, които с поведението си му пречат по един или друг начин да упражнява необезпокоявано и в пълен обем правото си на собственост. Въззивният съд се е позовал на т. 3 на Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. по т.д.№ 4/2015 г., ОСГК на ВКС, в която е прието, че двете задължителни условия за уважаването на иска са неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. В случаите, когато с негаторния иск се брани правото на етажен собственик за достъп до обща част на сградата или до прилежаща част към неговото жилище, от значение е дали ответникът е създал и поддържа противоправното състояние, при което етажният собственик е лишен от достъп до обща или прилежаща част. В случая сградата е построена така, че е функционално пригодена таваните да са прилежаща част и собственост на собственика на първия етаж, а мазетата към жилището на партера, но впоследствие при делбата е възникнала етажна собственост, като не е съобразена липсата на функционална връзка на партерния етаж с таванските помещения. При тези факти съдът е приел за необходимо да се изследва дали ответникът е извършил действия, чрез които е преустановен достъпа до този таван, или това състояние се дължи на начина на изграждане на сградата, при който достъпът до тавана попада в разпореден при възникването на етажната собственост самостоятелен обект. В първия случая е налице промяна в сградата (преграждане или преустройство), поради която се ограничава достъпа до тавана и следва да се прецени дали тези действия са основателни или не. Във втория случай липсва промяна в сградата, дължаща се на действия на ответника. Заключвайки самостоятелния си обект, собственикът упражнява правомощието да го владее, охранявайки го и ограничавайки достъпа на трети лица, които са длъжни да зачитат притежаваното от него абсолютно вещно право. Действието по заключване на собствен самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и отказа да се даде свободен и неограничен достъп до този обект на друг етажен собственик не може да бъде прието за неоснователно, дори чрез него други етажни собственици да са лишени от достъп до прилежащо помещение, осъществяван през този обект при построяването на сградата и преди възникване на етажната собственост. С поставянето на метална врата и заключването й ответникът не е извършил противоправни действия, доколкото същият е извършил напълно законосъобразни действия по охрана на собственото си жилище, които се явяват и необходими с оглед защита на собствеността му от посегателства на трети лица. Чрез заключването на втория северен вход от страна на собственика на първия етаж, ищцата няма свободен достъп до притежаваната от нея част от таванско помещение в сградата. Установено е, че за да се стигне до процесната част от таванското помещение на ищцата, следва да се премине през жилището на ответника, в което има стълба, водеща до тавана. В случая следва да се съизмерят интересите на двете страни, а именно до каква степен се нарушава правото на собственост на ищцата по отношение на 1/4 ид. част от таванско помещение от липсата на постоянен свободен достъп до него, вследствие заключването на жилището на ответника, и в каква степен би се нарушило правото на собственост на ответника във връзка с притежавания от него апартамент в случай, че съседът му притежава свободен достъп до собственото му жилище и последният преминава през него, за да ползва своя ъгъл от таванското помещение на сградата. С отварянето на втория северен вход грубо ще се наруши правото на собственост на ответника, включващо в себе си правото свободно и необезпокоявано да владее и ползва имота си, което от друга страна ще доведе до друго противоправно действие. Изхождайки от баланса на интереса и доколкото действието на ответника по заключването на входа към своето жилище се явява правомерно, то въззивният съд е приел, че не е налице една от предпоставките за уважаването на този иск. В тази връзка, от представените по делото покана за предоставяне на достъп до тавана и отговора на тази покана от ответника става ясно, че в действителност достъпът на ответницата до тавана не й е отказан, а предвид неудобството, което би се създало за собственика на първия етаж, предоставяйки достъп на трети лица до собственото му жилище, същият е предоставил възможност при необходимост от ползването на тавана от страна на ищцата да се осигури такъв винаги, когато пожелае. Този начин на осигуряване на достъп до тавана охранява в достатъчна степен интересите и на двете страни, като не се нарушава и правото на собственост на ищцата, доколкото същото касае част от таванско помещение, което е необитаемо, а единствено е възможно да се ползва като склад, което от своя страна не налага необходимост от постоянен достъп до помещението. От друга страна, от приетото по делото заключение на тройната съдебно-техническа експертиза е установено, че за преустройството на мазетата, прилежащи към апартамента на първия етаж в магазин, което включва и обособяването на процесния вход като такъв, е изпълнено в съответствие с архитектурния проект без съществени отклонения. За същото преустройство е представено и съгласие на другите собственици в предвидената от закона форма, поради което иззиждането на площадката и поставянето на метална врата не представлява неправомерно действие от една страна, а от друга страна с оглед гореизложеното не създава пречки за упражняването правото на собственост от страна на ищцата повече от нормалните.
По отношение на искането за осигуряване на достъп до първия северен вход, за който се твърди, че е официален и осигурява достъп до партерния етаж, въззивният съд е намерил същото за неоснователно. Процесният вход е престанал да съществува след придобиването на жилището на партерния етаж през 1951 г. от И. С., който от своя страна го е продал на бащата на ищцата през 1958 г. По общо съгласие между тогавашните собственици на сградата – И. С. и Х. Д. входът е затворен поради неудобството, което създава предвид начина на построяването на сградата. В този смисъл са показанията на свидетелката С. Д., която изнася данни, че през 1973 г., когато е заживяла в сградата този вход от северната страна не е съществувал, впоследствие Б. разбили стената, а Д. я заковал. С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 1972 г. Х. Б. дарил на ищцата 1/6 и. ч. от жилището на партера, като същото е описано с един вход откъм източната част на сградата. Едва при дарението на останалите идеални части от жилището през 1985 г. в нотариалния акт е посочено, че жилището е с входове от север и изток, но това е станало в периода, в който вече се е проявило неразбирателство между собствениците по отношение на общите части и преустройствата. Съдът е приел, че ищцата Н. Б. е придобила жилището на партерния етаж с един вход от източната страна на сградата, който е функционирал и обслужвал собствениците му от построяването на сградата през 1950 г. до момента. Отчел е и постановеното решение по разпределението на ползването на дворното място. Към момента на придобиването на жилището от страна на ищцата, същото е било с един единствен вход (от изток), като спорния северен вход не е съществувал. По делото не е установена и втората предпоставка за уважаването на този негаторен иск, а именно неудобствата, които се създават от затварянето на този северен вход. Ищцата обосновава неудобства с оглед обстоятелството, че в мазето, прилежащо към партерния етаж се намират водомерите, което налага при отчитането им инкасаторите да преминават през цялото жилище. Това неудобство е несъществено и не е от естество, че да ограничава упражняването на правото на собственост на ищцата по отношение на притежаваното от нея жилище. Същото се отнася и до обусловения интерес за отварянето на втория северен вход с оглед по-голямото удобство, което създава той за ползването на жилището. Съгласно мотивната част на т. 3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС неоснователните действия от страна на ответника следва да са от такъв характер, че да създават пречки за упражняване правото на собственост от ищеца по-големи от обикновените. В настоящия случай такова състояние не е налице. По делото е установено, че затварянето на процесния вход е било целесъобразно с оглед функционалната непригодност на сградата и направено по общо съгласие на тогавашните собственици на сградата. Затварянето на този вход не представлява неоснователно въздействие, доколкото е било налице съгласие на тогавашния собственик на партерния етаж, въпреки че не е налично съгласие в изискуемата форма. Не може да се пренебрегне волята на тогавашните собственици на сградата за затварянето на този вход, което е било и целесъобразно, а от там и волята на тогавашния собственик на партерния етаж да прехвърли своя апартамент с един вход от източната страна на сградата.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС за събарянето на помещение, получено в резултат на затваряне на открита северна тераса до кота корниз на сградата: Процесната тераса не представлява обща част към сграда по изложените по-горе съображения. От свидетелските показания на св. Д. е прието за установено, че процесната тераса е в това си състояние (със иззидани стени, козирка и остъкление) от 1973 г., когато е заживяла там. Съобразил е заключението на съдебно-техническата експертиза, в което е отразено текущото състояние на терасата – затворена е със стени, покрив и метална дограма. Съдът е направил извод, че терасата, остъклена преди 1973 г., се явява търпим строеж по смисъла на § 127 от ПР на ЗУТ, съгласно който строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Търпимостта на затворената тераса е констатирана и от Г. Р. още през 1974 г. Прието е, че отсъства и втората предпоставка за уважаване на иска, а именно създаването на пречки по-големи от обикновените за упражняването правото на собственост на ищеца по негаторния иск. Предишната собственица на първия етаж г-жа Д. е поставяла цветя на процесната тераса и именно това е мотивирало ищцата да предяви искът за събарянето на огражданията. По делото не са събрани доказателства, които да обосноват други пречки и неудобства, които да се създават от затварянето на терасата. Затварянето на процесната тераса, направено с цел запазването на вътрешността на сградата от нахлуваща вода при валежи, не ограничава съществено възможността за упражняване правото на собственост на ищцата.
По отношение на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, въззивният съд е приел, че ползването на притежаваната от ищцата част от тавана е възпрепятствано дотолкова, доколкото същата не е имала свободен и непрекъснат достъп до него. Приел е, че функционалните особености на построената сграда, досежно липсата на връзка на партерния етаж с тавана, без да се преминава през жилището на първия етаж, налагат ползването му от страна на собственика на партера да бъде ограничено с оглед необезпокояваното упражняване правото на собственост от страна на собственика на първия етаж. От друга страна, от представената по делото кореспонденция между страните във връзка с достъпа до тавана, е установено, че ответникът не е отказал достъп до таванското помещение. Напротив, същият е предоставил на ищцата възможност, когато има необходимост да достигне до таванското помещение, да пол