О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 221
гр. София, 31.05.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 955 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 8.01.2016 год. по гр. д. № 531/2015 год. Ловешкият окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 14.08.2015 год. по гр. д. № 138/2015 год. на Тетевенския районен съд, с което е определено в полза на ищците А. С. В., А. И. И., В. И. У. и С. И. И. правото на ползване върху 234 кв. м. незастроена част от имота на ответниците В. И. В. и З. И. В. УПИ ХІ-141 в кв. 32 по плана на [населено място], област Л., с площ от 580 кв. м., представляваща необходима площ за достъп до собствената им двуетажна жилищна сграда от [улица] и необходима площ за ползване на тази сграда по предназначението й, така както е показано на комбинирана скица № 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза –оградената със зелен цвят площ, като скицата е неразделна част от решението.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от В. И. В. и З. И. В., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. П. Ц., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му.
В приложеното изложение касаторите обосновават наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението. Считат, че произнасянето на въззивния съд относно приложението на чл. 64 ЗС в хипотеза на незаконно построена сграда противоречи на представената съдебна практика – в приложеното решение № 192/96 год. на 5-сл. състав на ВКС е прието, че правилото на чл. 64 ЗС не се прилага при незаконни и неузаконяеми строежи, които подлежат на премахване. В решение № 152 от 30.09.15 год. по гр. д. № 1318/15 год., І г.о на ВКС е прието, че нормата на чл. 64 ЗС е приложима само в хипотеза, при която на терена съществуват постройки, собствеността на които принадлежи на лице, различно от собственика на земята. Ако на последното е учредено право на строеж, което все още не е реализирано, суперфициарят може да защити правата си с иск по чл. 109 ЗС. Според касаторите настоящата хипотеза е идентична – построената от ищците сграда в имота не съответства на учреденото им право на строеж, поради което е незаконна и не обосновава искане по чл. 64 ЗС.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се обосновава от касаторите със значението на поставените въпроси относно обусловеността на правото на иск по чл. 64 ЗС от законността на извършеното от суперфициаря строителство в чуждия имот.
Ответниците по касация А. С. В., А. И. И., В. И. У. и С. И. И., чрез пълномощника им адв. М. В., оспорват наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване на решението по съображения, че съдът се е произнесъл съобразно съдебната практика, цитирана в представения писмен отговор. Претендират присъждане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да уважи предявения иск по чл. 64 ЗС въззивният съд приел, че ищците имат право да се ползват от земята в площта от собствения на ответниците УПИ, определена въз основа на приетото заключение на техническата експертиза, като собственици на построената в имота двуетажна жилищна сграда. Собствеността им върху сградата е установена с неоспорения от ответниците нотариален акт № 105/2008 год. и заключението на експертизата, в т. 2 от което е установено, че същата е построена на основание разрешение за строеж и одобрен архитектурен план от 1986 год.
Следователно, изводът за основателността на искането за ползване на чуждия имот доколкото това е необходимо за използване на сградата според нейното предназначение не е обусловен от поставения от касаторите въпрос за законността на същата, в контекста на поддържания довод, че отстъпеното право на строеж не е реализирано в неговия обем. Доказателства в тази насока не са представени от ответниците, за което в изготвения от първоинстанционния съд доклад са им дадени указания, а от данните по делото, както и от приложеното гр. д. № 139/2014 год. на Тетевенския районен съд се установява, че правото на собственост върху двуетажната жилищна сграда не е било спорно. Поради това и приложената към изложението на касаторите съдебна практика е неотносима към настоящия спор, тъй като обсъжданите в нея въпроси относно неприложимостта на чл. 64 ЗС при нереализирано право на строеж върху чужд имот, респ. при незаконен строеж, не са относими към направения във въззивното решение извод за основателността на иска по чл. 64 ЗС при установените от събраните доказателства различни факти.
Поради неотносимостта на поставените в изложението въпроси не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание да не се допусне касационното обжалване на решението на нито едно от поддържаните от касаторите основания.
С оглед изхода на настоящето производство касаторите следва да понесат направените от ответниците разноски в размер на 500 лв. за заплатеното адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Поради тези съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3 от 8.01.2016 год. по гр. д. № 531/2015 год. по описа на Ловешкия окръжен съд по подадената от В. И. В. и З. И. В., двамата от [населено място], [община], чрез адв. П. Ц. касационна жалба против него.
Осъжда В. И. В. и З. И. В., двамата от [населено място], [община] да заплатят общо на А. С. В., А. И. И., В. И. У. и С. И. И. направените по делото разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: