Определение №407 от 16.11.2015 по гр. дело №4478/4478 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 407

гр. София, 16.11.2015 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 4478 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 8060 от 10.07.2015 г., подадена от П. В. И. чрез адвокат В. Ч. от АК – П., която е насочена срещу въззивно решение № 288 от 09.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 253/2015 г. по описа на ОС – [населено място], ГК, ІІІ състав.
Ответниците по касация Т. В. Е. и Б. И. Б. не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение № 1800 от 27.11.2014 г., постановено по гр.д.№ 5898/2012 г. по описа на РС – [населено място], с което допуснатият до делба между страните по делото недвижим имот е изнесен на публична продан.
За да постанови този резултат, съдът е отчел установената със заключението на СТЕ невъзможност за обособяване на реални дялове от процесния имот – неподеляемо жилище, както и отсъствието на искания и основания за поставяне на същия в дял на някой от съделителите по реда на чл. 349 ГПК. Във връзка с оплакванията за накърняване правото му на защита, заявени във въззивната жалба на П. В. И., въззивният съд подробно е обсъдил извършените от районния съд процесуални действия по призоваването на тази страна за о.с.з. 06.10.2014 г., в което ход на делото не е бил даден, както и по даване ход на делото в о.с.з. 14.11.2014 г. Прието е, че настоящият касатор е бил редовно призован за о.с.з. 14.11.2014 г. (първо съдебно заседание във втората фаза на делбата) чрез упълномощения от него адвокат и не е представил доказателства за едновременно възникнало препятствие както за страната, така и за пълномощника й да се явят в съдебното заседание, за което е редовно призован. По отношение представения болничен лист от адвокат В. Ч. в качеството на пълномощник на П. В. И. е прието, че не установява внезапно препятствие за същата да се яви по делото, което не би могла да отстрани. В болничния лист е бил определен режим на лечение „домашен амбулаторен”, при което, за да докаже невъзможност за явяване пред съд, пълномощникът на страната е следвало да представи по делото и медицинско удостоверение по образец съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, в което да е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Предвид липсата на такова медицинско удостоверение по образец е формиран извод, че не са били налице процесуални пречки за провеждането на първото съдебно заседание във втората фаза на делбата на 14.11.2014 г., доколкото съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото, а при условията на чл. 142, ал. 2 ГПК съдът отлага делото, само при кумулативна невъзможност както за страната, така и за пълномощника й да не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
При преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е развил своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, без да формулира правни въпроси, каквито се изискват съобразно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. С това тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес.
Освен отсъствието на общо, в случая не е налице и никое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. С изложението са представени съдебни актове (две решения, постановени в производства по чл. 303 и сл. ГПК и въззивно решение на ОС – Пазарджик), в които е застъпено становище по приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК, идентично с възприетото от ОС – Плевен в атакуваното решение, а именно – че разпоредбата изисква кумулативно страната и пълномощника й да са възпрепятствани да се явят поради особено непредвидено обстоятелство. При отсъствието на кумулативно изискуемите основания за приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК се налага извода, че правото на защита на касатора не е било накърнено както от първоинстанционния, така и от въззивния съд.
Поради отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 8060 от 10.07.2015 г., подадена от П. В. И. чрез адвокат В. Ч. от АК – П., която е насочена срещу въззивно решение № 288 от 09.06.2015 г., постановено по в.гр.д. № 253/2015 г. по описа на ОС – [населено място], ГК, ІІІ състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top