О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София, 17.02.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 139 по описа на Върховния касационен съд за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Р. С. И. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Ал. Д., против въззивното определение от 29.09.2014 год. по ч. гр. д. № 6915/2014 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната й жалба против определението от 24.03.2014 год. по гр. д. № 22083/2013 год. на Софийския районен съд, с което е върната исковата й молба и производството по делото е прекратено, поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовности в нея.
По съображенията, изложени в частната касационна жалба се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение поради допуснати съществени процесуални нарушения с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателката се позовава на формално приложение на закона и липса на съдействие от страна на съда за защита на претендираното от нея право на наследствен дял, тъй като без издаване на поисканото съдебно удостоверение тя не може да уточни претенцията си съгласно указанията за това.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение се съдържа в самата частна касационна жалба и се релевират тези по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените процесуалноправни въпроси се свеждат до задължението на съда да съдейства на ищеца за изясняване на обстоятелствата, на които основава претенцията си при невъзможност без такова съдействие той да се снабди с необходимите данни и представлява ли процесуално нарушение отказа на съда да издаде поискано съдебно удостоверение, като жалбоподателката счита, че произнасянето на въззивния съд по тях противоречи на задължителна съдебна практика – приложени определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК – опр. № 263/8.04.14 год. по ч. гр. д. № 671/2014 год. ІІІ г. о., опр. № 16 от 15.01.13 год. по ч. гр. д. № 665/12 год. І г. о., опр. № 343 от 17.05.12 год. по ч. гр. д. № 307/12 год. ІІІ г. о., опр. № 172 от 29.02.12 год. по ч. гр. д. № 741/11 год. ІV г. о.
По формулирания материалноправен въпрос относно наличието на международен елемент в спора между български граждани за установяване размера на наследствения дял от наследство на наследодател, български гражданин, и относимостта на този въпрос към събирането на доказателствата по делото, жалбоподателката поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Н. Й. Б., чрез пълномощника му адв. Ек. Д., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване поради липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – конкретни и ясни правни въпроси, по които съдът се е произнесъл и неотносимостта на поставения в изложението материалноправен въпрос, както и на представената съдебна практика.
Като взе предвид доводите на страните и въз основа данните по делото, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. приема следното:
Преди да разгледа по същество подадената жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение за връщане на исковата молба на жалбоподателката, като е приел, че указанията за отстраняване на констатираните нередовности в нея относно индивидуализацията на имуществото, от което се претендира наследствен дял, не са изпълнени от ищцата. Приел за недопустимо да бъдат събирани доказателства с цел установяване предмета на претенцията по повод искането за издаване на съдебно удостоверение. Поради това и при неотстраняване на нередовностите в исковата молба законът предвижда връщането й, като произнасянето по този релевантен за спора въпрос е в съответствие както със закона – чл. 129, ал. 3 ГПК, така и с утвърдената съдебна практика, в т. ч. и задължителна такава /вкл. и част от представената такава от жалбоподателката/.
Поставените в изложението процесуалноправни въпроси относно оказване на съдействие от страна на съда за изясняване на обстоятелствата, респ. когато то е необходимо с оглед невъзможността ищецът да ги посочи и съставлява ли неоказването на такова съдействие процесуално нарушение, не са относими към решаващото съображение на въззивния съд да приеме исковата молба за нередовна и след указанието към ищцата да отстрани констатираните нередовности по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. В случая не се поставя въпрос за съдействие по смисъла на чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК, а за събиране на доказателства с оглед конкретизиране на претенцията за право на дял от наследството върху определени имущества – ищцата е поискала издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документ за това дали ответникът е клиент на сочената швейцарска банка, респ. бил ли е такъв, какви са банковите му депозити, спестовни влогове, авоари по попечителски сметки, ценни книги, благородни метали и други авоари в периода 31.05.1990 год. – 31.08.2005 год., както и за движението по тях за същия период, както и след 31.08.2005 год. с посочване на точни суми. Върху тези имущества, подробно изброени в петитума на исковата молба, ищцата претендира да притежава наследствен дял в размер на 1/6 ид. ч., поради което и правилно първоинстанционният съд й е указал същите да бъдат конкретизирани по вид, размер, номер на сметка или други индивидуализиращи признаци, вид на благородните метали и ценни книжа, върху които ищцата претендира да притежава наследствен дял в размер на 1/6 ид. ч. Индивидуализацията на спорното право е задължение на ищеца, чрез посочване на основанието и петитума на иска, като при липса на такава индивидуализация, респ. уточнен предмет на делото исковият процес не може да се развие. Затова и нередовната искова молба, т. е. такава, която не сочи конкретния предмет на делото, подлежи на връщане.
Поради това и е недопустимо чрез събиране на доказателства, за което е поискано издаване на съдебно удостоверение, ищцата да отстранява нередовностите в исковата молба с оглед ндивидуализацията на спорното материално право – притежаването на дял по наследство в изброените имущества- вземания от банка, ценни книжа и благородни метали /т. е. налице е и обективно съединяване на искове за вземания и вещни искове, подлежащи на индивидуализация/.
Поради това и поставените процесуалноправни въпроси относно съдействието на съда за отстраняване на нередовностите в исковата молба са неотносими, тъй като решаващото съображение на съда за връщане на исковата молба е неизпълнението на дадените указания за отстраняване на нередовностите в нея. Част от представената задължителна съдебна практика не е относима към този релевантен за извода на съда правен въпрос, поради което и не може да обоснове основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът, разгледан в определение № 263 по ч. гр. д. № 671/14 год. ІІІ г. о. касае издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документ, необходим за вписване на исковата молба, а не индивидуализация на спорното право. Така и в представеното определение № 16 по ч. гр. д. № 665/12 год. І г. о. въпросът за необходимост от оказване на съдействие от страна на съда касае издирване на наследници на починало лице и адресите им за призоваване по делото, макар и относим към съдържанието на исковата молба, което представлява хипотеза, различна от настоящата. Останалите две цитирани и представени определения касаят въпроса за връщане на нередовна искова молба при неизпълнение на указанията за отстраняването им, като различния изход по тях е обусловен от извод за отстраняване на нередовностите, за разлика от настоящия казус.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като поставеният материалноправен въпрос също не е обусловил извода на въззивния съд за връщане на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване е достатъчно основание за недопускането му, поради което и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от Р. С. И. от [населено място], чрез адв. Ал. Д., частна касационна жалба против въззивното определение № 19193 от 29.09.2014 год. по ч. гр. д. № 6915/2014 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.