O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 24.04.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести март хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
т.д.№ 60362 /2016 година, преобразувано по описа на ГК,
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 11712/10.08.2016 година на А. С. Д. [населено място], [община] заявена чрез адв. Й. Д. – САК срещу Решение Nо 1355 от 30.06.2016 година по В.гр.д.Nо 2235/2016 година на АС-София .
С посоченото решение , апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 2043 от 11.03.2016 година по гр.д. No 14 745/2014 година на Софийския градски съд ,с която на основание чл.266 КЗ/ отм./ е уважен частично иска на А. Д. срещу „Застрахователна компания Олимпик – клон България „ КЧТ за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за сумата 72 000 лв., касаещо претърпени болки и страдания от смъртта на В. К. В., починала в резултат на ПТП на 23.08.2013 година, , в частта , с която за разликата до пълния заявен размера от 120 000 лв., искът е отхвърлен. Прието е , че справедливия размер на обезщетението е 90 000 лв., от която сума са приспаднати 20 % предвид на прието съпричиняване от страна на починалото лице.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон тъй като определения размер на обезщетение е занижен, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Конкретните доводи касаят неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди при смърт.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа с довод , че материално – правните въпроси , които са от значение за изхода на делото са : “ наличието на собствено семейство, съпруг деца , както и зрялата , представляват ли задължително основание за намаляване и ограничаване на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди?Поддържането на добри отношения между детето, което е отгледано като собствено от починалия и биологичните му родители, предпоставка ли е за намаляване размера на дължимото на отгледания обезщетение за неимуществени вреди , претърпени в следствие смъртта на лицето, което го е отгледало като свое дете, без да е налице осиновяване ?и при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът длъжен ли е да се съобрази с момента на настъпване на ПТП и социално-икономическата обстановка в страната ,както и с лимитите застрахователната полица и съдебната практика и да изложи мотиви в тази насока или е достатъчно декларативно да заяви, че според него това е справедливия размер ? а обжалваното решение на въззивния съд противоречи на Решение No 566 от 04.03.2016 година по гр.В.д No 3707/2013 година на АС-София, на ПП ВС 4-68, Решение No 53 от 12.06.2014 година по т.д No 1556/2013 година на ВКС, ТК- II и Решение No 105 от 16.06.2016 година по т.д No 1698/2015 година на ВКС, ТК- II и Решение No 1409 от 04.07.2016 година по гр.В.д No 1448/2016 година на АС-София.
По делото в срока по чл.287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация „Застрахователна компания Олимпик – клон България „ КЧТ .
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт- решение на въззивен съд по търговски спор с цена на иска над 20 000 лв.
За да потвърди решението на първата инстанция досежно размера на присъденото обезщетение, въззивният съд е приел, след самостоятелно изложени правни съображения , че справедливият размер на обезщетяване на неимуществените вреди в резултат ПТП и настъпилата смърт на В. К. В. е този , определен от първата инстанция за сумата от 90 000 лв., правилно е отчетено наличие на съпричиняване от 20 %, поради което решението , с което се присъжда обезщетение в размер на 72 000 лв. е законосъобразно.
След преценка на „изведените“ правни въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК и доводите на касатора , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по следните съображения:
Съгласно дадените задължителни разяснения с ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС изрично сочат , че правният въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК следва да бъде изрично и точно формулиран. От представеното изложение на касатора, въпреки посочването на три правни въпроса, за които се сочи , че са обусловили изхода на спора , настоящият състав констатира , че е релевиран само общ довод за противоречие с цитирана практика на ВКС и АС-София , бе да се посочи кой от въпросите касае всяко едно от решенията на ВКС или АС- София и влиза в противоречие с тезите на съдилищата.
Настоящият състав на ВКС приема , че поставените три конкретни въпроса са фактически въпроси и не попадат в категорията на правния въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК. Искането на касатора по всеки от тях е свързано с отговор доколко конкретно изброения факт би имал значение за крайния изход на настоящото дело от гл.т. определяне справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди т.е. касае искане за преценка и подвеждане на факт под хипотезиса на правната норма на чл. 52 ЗЗД , което е задължение на съда по съществото на спора , но не касае дейността на касационната инстанция по селекция и допускане на касационното обжалване.
При съпоставката с представените решения на ВКС по чл. 290 ГПК и тези на АС-София не може да бъде направен извод , че въззивният съд , определяйки на база анализираните данни , конкретните за делото правно релевантните факти, е излязъл извън рамката на правните съждения на съдебните състави по цитираната практика и е влязъл в противоречие с някои от тях. Неудовлетворението на касатора относно определения от двата долни съда справедлив за случая размер на обезщетението за болки и страдания не може да се обоснове с несъблюдаване от страна на съда на установената задължителна практика относно критериите при определяне справедливия размер на обезщетението. Въззивният съд е формирал изводи след преценка на всеки правно-релевантен факт , като определеният размер на обезщетение е израз не на субективизъм , а на по – богатия опит и практика на съдебните състави от по-гората инстанция по отношение на по-голям брой аналогични дела , като база за по обективна преценка.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх.Nо 11712/10.08.2016 година на А. С. Д. [населено място], [община] заявена чрез адв. Й. Д. – САК срещу Решение Nо 1355 от 30.06.2016 година по В.гр.д.Nо 2235/2016 год. на АС-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: