О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
гр.София, 09.10.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 2938 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от Е. Й. С. молба за отмяна с вх.№ 4455 от 21.04.2017 г. (по описа на регистратурата на ВКС). Молителката е посочила, че е била ищец по гр.д.№ 148/2010 г. по описа на РС – Своге, производството по което е приключило с решение № 32 от 30.04.2014 г., потвърдено с въззивно решение № 513 от 13.12.2014 г. по описа на Софийски окръжен съд, последното – недопуснато до касационно обжалване с определение № 618 от 04.12.2015 г. по гр.д.№ 4411/2015 г. на ВКС, ГК, І г.о. С влязлото в сила решение са отхвърлени предявените от молителката и нейните съищци (Б. В. П., В. В. П., Б. В. П., А. С. Х. – починала в хода на делото и наследена от синовете й В. А. Ц. и Б. А. Н., П. М. П., А. Й. М., М. А. М., Р. А. М., Л. Б. П., Л. Ц. Д., М. Б. П. и Р. Й. П.) против [община] искове с правно основание чл. 108 ЗС във връзка с чл. 92 ЗС и чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ за установяване по отношение на Общината, че ищците са собственици на масивна сграда с площ 270 кв.м. и едноетажна сграда с площ 66 кв.м., построени в УПИ І-1582 от кв. 151 по плана на [населено място]. Отхвърлен е и иска по чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, предявен само от Е. Й. С. и Л. Ц. Д. против [община] за установяване по отношение на [община], че те са собственици на реална част с площ 1280 кв.м. от УПИ І-1582 от кв. 151 по плана на [населено място]. Молителката поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Преписи от молбата са връчени на неподалите молба за отмяна съищци на Е. Й. С..
Препис от молбата е връчен и на ответника по нея – [община], като не е постъпил отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, извършвайки преценка на допустимостта на молбата, приема следното:
Подадената молба за отмяна не е съответствала на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като не е съдържала точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Същата е квалифицирана от Е. Й. С. по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, но никъде в съдържанието не е посочено защо тя счита, че е била лишена от възможност да участва в делото. Молбата не съдържа твърдение и за някое от останалите основания по чл. 303, ал.1 ГПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 306, ал. 1 ГПК, с разпореждане от 09.05.2017 г. районният съд е предоставил възможност на молителката да депозира точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. С депозираната молба вх.№ 5456 от 16.05.2017 г. указанията на съда не са изпълнени – вместо да изложи твърдения относно конкретни обстоятелства, които да могат да бъдат подведени под хипотезата на някое от отменителните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК, молителката се е ограничила да се позове на разпоредбата от Закона (чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК) с довод, че с постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 618 от 04.12.2015 г. по гр.д.№ 4411/2015 г. на ВКС, ГК, І г.о. е отнето конституционното й право на триинстанционно производство, както и правото на справедлив процес. Заявила е наличието на „основания за касационно допускане” и е преповторила въпросите, формулирани в изложението към касационната жалба, въз основа на която е било образувано гр.д.№ 4411/2015 г. на ВКС, ГК, І г.о.
При така направените изявления ВКС намира, че е налице основание за приложението на чл. 306, ал. 2 във връзка с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Нередовността на молбата за отмяна не е отстранена, а несъответствието с изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК води до недопустимост на образуваното производство по чл. 303 ГПК и налага прекратяване на същото. В случая по същество се търси преразглеждане на постановеното от ВКС, ГК, І г.о. определение № 618 от 04.12.2015 г. по гр.д.№ 4411/2015 г., с което не е допуснато касационното обжалване. Следва да се отбележи, че този вид актове нито могат да бъдат оттегляни, нито се характеризират със сила на пресъдено нещо, поради което не попадат в приложното поле на производството за отмяна. В рамките на последното не могат да се обсъждат и доводи срещу формирания извод за отсъствието на основания за допускане на касационното обжалване. За определенията по чл. 288 ГПК Законът изобщо не предвижда възможност да бъдат обект на последващ контрол – както инстанционен (чрез обжалване), така и извънинстанционен (чрез молба за отмяна). Проверката за наличието на установените в чл. 280, ал. 1 ГПК критерии за допускане на касационното обжалване се осъществява в рамките на производството по чл. 288 ГПК и е окончателна.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна, подадена от Е. Й. С. с вх.№ 4455 от 21.04.2017 г. (по описа на регистратурата на ВКС).
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 2938/2017 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от акта на основание чл.7, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: