О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 438
София, 30.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 5164/2015 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 13783 / 27.07.2015 год. на С. Д. Г. и М. С. Г. двамата от [населено място] кв.М. р. , заявена чрез адв. Д. Д. –АК Б. срещу въззивно Решение Nо V-56 от 04.06.2015 година по гр.възз..д. Nо 523/2015 година на ОС- Бургас.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е недопустимо, „съответно“ неправилно, като постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила и нарушения на материалния закон – липса на яснота на какво основание ищецът е признат за собственик на спорния имот- наследствено правоприемство или давностно владение , какъв е обема на защитимото вещно право – изцяло или в идеална част, основания за отмяна по чл. 281 т.2 или т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите/ 1. и 2. -ри / при наследяване от няколко лица достатъчно ли е само едно от тях да се позове на изтекла в полза на наследодателя давност, за да може да се придобие изцяло собствеността върху имота или може да се придобие само идеална част от него, която съответства на наследствения му дял ? Допустим ли е иск за обявяване лицето за изключителен собственик на имота въз основа на давностно владение, доколкото същият се позовава на изтекла давност в полза на родителите му-наследодатели , а той е само един от наследниците ? с довод , че произнесеното от въззивния съд решение е в противоречие със задължителна съдебна практика по Р Nо 958/15.12. 2009 год. по гр.д. No 2246/2008 год. на ВКС
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , с довод , че въпросите /3., 4. и 5.-ти / за възможността съдът да се произнесе по иск, и допустимо ли е решението по такъв иск, в случай че ищецът в исковата молба не е конкретизирал периода на давностно владение ? Може ли съдът да определи предмета на делото въз основа на обстоятелства , на които страната не се е позовала ? Налице ли е нарушение на диспозитивното начало , когато съдът основава решението си на факти, за които липсва твърдение на страната , въззивният съд също се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана с Решение No 58 от 12.05.2014 година по гр.д. No 7025/ 2013 година на ВКС- II г.о. и Решение No 554 от 08.02.2012 година по гр.д. No 1163/2010 година на ВКС- IV г.о. и Решение No 125 от 15. 07.2013 година по гр.д. No 14/ 2013 година на ВКС- II г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че въпросът / 6./ длъжен ли е съд да събере доказателства , които поначало може да събира служебно, когато такива са необходими за изясняване по делото ? е произнесен в противоречие с т.3 на ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС.
Искането да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа с довод ,че въпросът /7./ задължено ли е лицето, което твърди , че е придобило имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност , да докаже и моментът от които е установило самостоятелна фактическа власт върху целия имот ? изисква произнасяне от страна на ВКС за точното и еднакво прилагане на закона ,както и е в противоречие с произнесено решение по чл. 290 ГПК- Решение No 110 от 20.03.2012 година по гр.д. No 870/ 2011 година на ВКС- II г.о.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпросите /8. и 9./ когато едно лице се позовава на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност и в същото време се твърди , че процесният имот е изграден по време на брака на наследодателят , прекратен с развод , следва ли ищецът да докаже , че наследодателят му е владял самостоятелно и е отблъснал съвладението на съпруга си , както и от кога същият е установил самостоятелна фактическа власт върху същия имот или върху идеална част от него ? Следва ли по делото да бъде установено дали и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт ? са произнесени в противоречие със задължителна съдебна практика- Решение No 715 от 19.11.2010 година по гр.д. No 423/ 2009 година на ВКС- I г.о.
Искане да допускане на касационно обжалване се поддържа на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите/ 10. и 11./ при иск за признаване на право на собственост въз основа на давностно владение, с присъединяване владението на наследодателя , достатъчно ли е за уважаване на иска да се докаже , че наследодателят е владял 10 години или е нужно да се установи и факта на владение на наследника и кога той е установил фактическа власт и в какъв обем ? , които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
На основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа искането за селекция по въпросите /12.,13. и 14./ изграждането на таванско помещение / тавански етаж , подпокривно пространство/ не по установения ред, извън архитектурния проект и дадено строително разрешение, превръща ли го в от обща част / каквото е по архитектурен проект/в самостоятелен обект с променено предназначение ? Самият факт на изграждането на тавански етаж в сграда в режим на етажна собственост в отклонения на архитектурния проект / посредством изграждането на по висок надзид/, манифестира ли намерение на един от съсобствениците да промени предназначението му от обща част, в самостоятелен обект и в този смисъл превръща ли в годен обект за прехвърлителна сделка или придобивна давност ? с довод , че въззивният съд се е произнесъл по същите в противоречие със задължителна съдебна практика , обективирана с Решение No 399 от 10.05.2010 година по гр.д. No 1013/ 2009 година на ВКС- I г.о., Решение No 532 от 06.07.2009 година по гр.д. No 1459/ 2009 година на ВКС- I г.о.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса / 15/ по какъв начин следва да бъде извършен анализа на показанията на свидетелите , следва ли съдът да извърши такъв анализ при наличие на противоречие в показанията на свидетелите, и следва ли да посочи защо дава вяра на едни свидетели , а не на други ? с довод , че въззивното решение е в противоречие с тезата на ВКС по Решение No 176 от 28.05.2011 година по гр.д. No 759/ 2010 година на ВКС- II г.о. и Решение No 194 от 02.07.2012 година по гр.д. No 92/ 2012 година на ВКС- II г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по въпроса / 16/ елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС включват ли изискването останалите съсобственици да са осведомени за намерението за своене на владелеца, необходимо ли е демонстриране на намерението за своене по начин , че то несъмнено да стане достояние на другия съсобственик ? с довод , че произнасянето на въззивния съд е не само в противоречие със задължителна съдебна практика по Решение No 262 от 01.11.2012 година по гр.д. No 439/ 2012 година на ВКС- II г.о. и Решение No 291 от 09.08.2010 година по гр.д. No 859/ 2009 година на ВКС- II г.о.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК се поддържа по въпроса / 17/ осъществяването на фактическия състав и ползването на целия имот от един от съсобствениците достатъчно основания ли са , за да се квалифицира като владение за себе си на частите на останалите и да се изключи правилото на чл. 31 ЗС , според което всеки съсобственик може да ползва целия имот , като дължи обезщетение на останалите ? с довод , че произнесеното с обжалваното решение е в противоречие с цитираната съдебна практика Решение No 635 от 25.10.2010 година по гр.д. No 1405/ 2009 година на ВКС- I г.о. , Решение No 302 от 24.06.2011 година по гр.д. No 1168/ 2010 година на ВКС- I г.о. и Решение No 110 от 20.03.2012 година по гр.д. No 870/ 2011 година на ВКС- II г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Ж. Н. С. чрез адв. Н. Х. – АК Б., с който пространно се оспорват доводите за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК с довод , че посочената съдебна практика е неотносима към спора , тъй като не се касае до хипотеза на пряко наследяване .Поддържа се , че въззивно решение е правилно, постановено при съобразяване със задължителната практика на ВКС . Претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед характера на заявения иск за собственост на недвижим имот и обстоятелството , че касационната жалба е заявена след изменението на чл. 280 ал.2 ГПК с ДВ. бр.50/ 2015 година и по арг. на противното на парагр. 14 от ПЗР на ЗИД ГПК , същата се явява процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдила решение на първата инстанция , с което е уважен иска на Ж. Н. С. срещу С. Д. Г. и М. С. Г. като е прието за установено , че ищецът е собственик на основани придобивна давност, изтекла в полза на праводателката му М. С. /майка/ в периода 1972-1982 година , присъединявайки към нея и своето фактическо владение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.650.81.2.3., целият с площ от 41.32 кв.м. , находящ се в сграда в режим на етажна собственост [населено място] , кв..“М. р.“ , изградена в УПИ XIV-118в кв. 95 по ПР на града и са ответниците С. и М. Г. са осъдени да предадат владението на таванска стая с площ от 14.07 кв.м. и сервизно помещение на площ от 1.89 кв.м., като част от посочения имот.
За да постанови решението си, окръжният съд е приел, че заявеният положителен установителен иска по чл. 124 ал.1 ГПК е основателен и доказан на твърдяното правно основание- придобивна давност и наследство , с присъединено владение по отношение на таванския етаж, изграден като принадлежност само към втория жилищен етаж, като не е приел тезата на ответниците , че таванът е обща част. Прието е , че доколкото след смъртта на майката , ищецът не е единствен наследник,то вътрешните отношения между сънаследниците не са в предмета на спора , тъй като ищецът не е техен процесуален субституент.
При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира, че по изведените въпроси не може да бъде допуснато касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1, т,2 и т.3 ГПК, както се поддържа в изложението към касационната жалба.
Въпросите / 1. и 2 ./ , касаещи отношенията между сънаследниците не е предмет на конкретния правен спор поради което са и неотносими, нямат характера на обуславящи. Предмет на спора е само и единствено заявеното правно основание от ищеца като наследник на майка си – давност и наследство в смисъла на преминало по силата на наследственото правоприемство владение като фактически отношения. Преценката на съда дали е придобита собствеността по отношение на целия спорен имот или на идеална част зависи от заявените от ищеца права на защита ,респ. твърденията в какъв обем на правото на собственост е осъществена фактическата власт от него ,с намерения за своене в срока по чл. 79 ЗС, поради което и въпросът при наследяване от няколко лица достатъчно ли е само едно от тях да се позове на изтекла в полза на наследодателя давност, за да може да се придобие изцяло собствеността върху имота или може да се придобие само идеална част от него, която съответства на наследствения му дял е некоректно зададен и като такъв не може да обуслови извод на настоящият състав за допускане на касационно обжалване. По въпроса за допустимостта на иск за обявяване лицето за изключителен собственик на имота въз основа на давностно владение, доколкото същият се позовава на изтекла давност в полза на родителите му-наследодатели , а той е само един от наследниците ? ВКС се е произнесъл с ТР 4/ 2012 год. на ОСГК на ВКС, която задължителна практика, приета от Общото събрание не може да бъде преодоляна от състав на ВКС , произнесъл Решение Nо 958/15.12. 2009 год. по гр.д. No 2246/2008 год. на ВКС .
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по въпросите /3., 4. и 5.-ти/ , тъй като тези въпроси са фактически , а не правни. Същите предполагат установени по делото факти, чиито признати с решението на въззивния съд правни последици да бъдат съпоставени , при аналогични факти, с решенията по цитираната практика. В конкретния случай с изведените въпроси се твърди от самия касатор , че при липсата на конкретизиран период на давностно владение ,респ. липса на факти, на които страната не се е позовала, въззивният съд е произнесъл решението си , в противоречие с Решение No 58 от 12.05.2014 година по гр.д. No 7025/ 2013 година на ВКС- II г.о., с което, според цитата на касатора , ВКС се е произнесъл по в смисъл , че когато“ съдът определя предмета на спора на делото въз основа на обстоятелствата , на които страната не се е позовала, то е разгледан незаявен иск“. След като в въпросът има заложено твърдение за факт или липсата на такъв, което не може да бъде подложено на проверка в производството по чл. 288 ГПК, то и исканата селекция не може да бъде осъществена , тъй като по естеството си въпросът предполага изводи на съда за допуснато нарушение на процесуални правила, а въпросите за точното подвеждането на фактите под хипотезиса на определена правна норма , е въпрос на решението по същество , каквато дейност ВКС не осъществява при този етап от правораздавателната си дейност . В този смисъл и зададения въпрос налице ли е нарушение на диспозитивното начало , когато съдът основава решението си на факти, за които липсва твърдение на страната, не може да се счита за обусловил изхода на спора въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК .
Касационно обжалване по въпрос / 6./ длъжен ли е съд да събере доказателства , които поначало може да събира служебно, когато такива са необходими за изясняване по делото ? съставлява довод за допуснато нарушение на дадените с т.3 на ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС разяснения по приложение на закона , поради което същият не може да бъде приет за правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК.
Въпросът /7./ задължено ли е лицето, което твърди , че е придобило имота на основание изтекла в негова полза придобивна давност , да докаже и моментът от които е установило самостоятелна фактическа власт върху целия имот ? е фактически проблем на доказването , изисква произнасяне от страна на ВКС в рамките на преценка на доказателствата и по приложение на чл. 154 ал.1 ГПК , по приложение на която разпоредба нима никакво противоречие в съдебната практика и няма нужда от произнасяне за еднаквото и точното прилагане на закона. Цитираното Решение No 110 от 20.03.2012 година по гр.д. No 870/ 2011 година на ВКС- II г.о. , по реда на чл. 291 ГПК съдържа произнасяне по материално -правния въпрос за вина и характера на действията, с които следва да бъде демонстрирано намерението за своене в хипотези на съсобственост , поради което се явява несъотносима към поставения въпрос съдебна практика.
Въпросите /8. и 9./ когато едно лице се позовава на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност и в същото време се твърди , че процесният имот е изграден по време на брака на наследодателят , прекратен с развод , следва ли ищецът да докаже , че наследодателят му е владял самостоятелно и е отблъснал съвладението на съпруга си , както и от кога същият е установил самостоятелна фактическа власт върху същия имот или върху идеална част от него ? Следва ли по делото да бъде установено дали и двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт ? са въпроси извън предметната рамка на спора и нямат качеството на правен въпрос по см. на чл. 2780 ал.1 ГПК , който да послужи за база на селекцията по чл. 288 ГПК .
Въпросите/ 10. и 11./ при иск за признаване на право на собственост въз основа на давностно владение, с присъединяване владението на наследодателя , достатъчно ли е за уважаване на иска да се докаже , че наследодателят е владял 10 години или е нужно да се установи и факта на владение на наследника и кога той е установил фактическа власт и в какъв обем ? изисква произнасяне по основателността на заявения иск, а определението по чл. 288 ГПК за допускане или не допускане на касационното обжалване , поради което не може да обуслови извод за наличие на предпоставка за допускане на касационно обжалване.
Въпросите /12. ,13. и 14./ изграждането на таванско помещение / тавански етаж , подпокривно пространство/ не по установения ред, извън архитектурния проект и дадено строително разрешение, превръща ли го в от обща част / каквото е по архитектурен проект/в самостоятелен обект с променено предназначение ? Самият факт на изграждането на тавански етаж в сграда в режим на етажна собственост в отклонения на архитектурния проект / посредством изграждането на по висок надзид/, манифестира ли намерение на един от съсобствениците да промени предназначението му от обща част, в самостоятелен обект и в този смисъл превръща ли в годен обект за прехвърлителна сделка или придобивна давност ? изискват преценка на фактите по делото / доколкото са установено разбира се / в етап на касационното производство , в който това е недопустимо. Доколкото с цитираната съдебна практика -Решение No 399 от 10.05.2010 година по гр.д. No 1013/ 2009 година на ВКС- I г.о.и Решение No 532 от 06.07.2009 година по гр.д. No 1459/ 2009 година на ВКС- I г.о. , съдът е разгледал хипотези на спор за собственост на тавански етаж, евентуален извод за наличие на предпоставка по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК т.е. за противоречие може да бъде направен , тъй ако сходството в хипотезите се базира на еднакви базови факти.
Въпросът / 15/ по какъв начин следва да бъде извършен анализа на показанията на свидетелите , следва ли съдът да извърши такъв анализ при наличие на противоречие в показанията на свидетелите, и следва ли да посочи защо дава вяра на едни свидетели , а не на други ? е отново въпрос как следва да процедира принципно решаващия съд при преценка на доказателствата по делото. На аналогичен въпрос е даден отговор с общите мотиви на Решение No 176 от 28.05.2011 година по гр.д. No 759/ 2010 година на ВКС- II г.о. и Решение No 194 от 02.07.2012 година по гр.д. No 92/ 2012 година на ВКС- II г.о. . Поставяне на този въпрос, без конкретно а се съдържа елемент, сочещ на различното виждане и конкретно разрешение по решението на въззивния съд, не може да съставлява база за съпоставка и позитивна преценка в рамките на правомощията на ВКС в производството по чл. 288 ГПК.
Въпросът /16/ елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС включват ли изискването останалите съсобственици да са осведомени за намерението за своене на владелеца, необходимо ли е демонстриране на намерението за своене по начин , че то несъмнено да стане достояние на другия съсобственик свързани с приложението на чл. 79 ал.1 и/или 2 ЗС е предмет на многократно произнасяне от страна на ВКС, приложението на нормата не предполага никакво затруднения , поради което не се налага ново произнасяне от настоящото производство.доводът , че е налице противоречие със задължителна съдебна практика по Решение No 262 от 01.11.2012 година по гр.д. No 439/ 2012 година на ВКС- II г.о. и Решение No 291 от 09.08.2010 година по гр.д. No 859/ 2009 година на ВКС- II г.о. , по съществото си съставлява оплакване за допуснато нарушение по приложение на закона.
Въпросът / 17/ осъществяването на фактическия състав и ползването на целия имот от един от съсобствениците достатъчно основание ли е , за да се квалифицира като владение за себе си на частите на останалите и да се изключи правилото на чл. 31 ЗС , според което всеки съсобственик може да ползва целия имот , като дължи обезщетение на останалите ? може да получи отговор само от съда , разглеждащ спора по същество. В случая въззивният съд , за да уважи иска по чл. 59 ЗЗД , е приел, че таванският етаж не е в режим на съсобственост , поради което ползващият без основания част от същия дължи обезщетения на собственика. Поставеният въпрос предполага друга фактическа обстановка, каквато по делото не е установена , поради което и въпросът не може да има смисъла на правен проблем по чл. 280 ал.1 ГПК.
В заключение следва да бъде отбелязано , че само по себе си формулирането на многобройни въпроси с изложението към касационната жалба може да доведе до допускане на касационното обжалване само ако същите отговарят на критериите , посочени с т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС т.е. имат характера на обуславящи изхода на парвения спор.
По искането за разноски , направено от страна на ответника Ж. Н. С. : искането е основателно, доказано и следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК и чл. 81 ГПК ответникът в съответния етап на съдебното исково производство има право на разноски за съответното производство. По представените писмени доказателства – Договор за правна защита и съдействие[ЕИК] от 08.09.2015 година е видно , че за осъществената защитата от адв. Н. Х.- АК Б. е заплатен адвокатски хонорар от 500 лв./ петстотин лева/, които като разноски за касационното производство следва да бъдат присъдени в полза на ответника.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационна жалба вх. вх. Nо 13783 / 27.07.2015 год. на С. Д. Г. и М. С. Г. двамата от [населено място] кв.М. р. , заявена чрез адв. Д. Д. –АК Б. срещу въззивно Решение Nо V-56 от 04.06.2015 година по гр.възз..д. Nо 523/2015 година на ОС- Бургас.
ОСЪЖДА С. Д. Г. ЕГН [ЕГН] и М. С. Г. ЕГН [ЕГН] , и двамата от [населено място][жк] [улица] ет.1 да заплатят на Ж. Н. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [жк] [улица] ет.2 сумата 500 лв. / петстотин лева/, разноски за защита пред касационния съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :