Определение №74 от 24.3.2015 по ч.пр. дело №6349/6349 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 74

гр. София, 24.03.2015 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 6349 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
С определение № 1870 от 25.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 1405/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, осми състав, е потвърдено определение № 6964 от 12.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 2214/2014 г. по описа на Варненския районен съд, ГО, 39 състав.
Определението на Варненския окръжен съд е обжалвано с касационна частна жалба вх.№ 21398 от 23.07.2014 г., подадена от Н. А. Ж. чрез адвокат К. С. от АК – [населено място] с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че са изтекли преклузивните срокове по чл.40, ал.2 ЗУЕС.
В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Определение № 462 от 24.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 373/2012 г. на ВКС, І г.о., а именно: (1) В случай, че собственик обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, следва ли той да бъде уведомен съгласно чл.13, ал.2 ЗУЕС, или е достатъчно да се залепи съобщение във входа на етажната собственост, че всеки собственик може да се запознае с протокола и да получи препис от него при поискване ? ; (2) При уведомяване по чл.13, ал.4 ЗУЕС на собственик, който обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, следва ли да бъде удостоверено и по какъв начин, че той отсъства или е отказал да получи поканата, респ. съобщението за изготвения протокол ? ; (3) В случай, че собственик, който обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент, не е бил уведомен надлежно за поканата за свикване на ОС или на съобщението за изготвения протокол на ОС, от кой момент тече срокът за обжалване на решенията на ОС, обективирани в протокола ? ; (4) В случай, че собственик не обитава постоянно сградата и не живее в собствения си апартамент, следва ли той да се счита за уведомен за свикването и провеждането на ОС, както и да се счита за уведомен за изготвянето на протокола от ОС на ЕС или следва бъдат изпълнени изискванията на ЗУЕС, действащ към него момент, за уведомяване на собственика чрез лично връчване или залепване на съобщение на вратата на жилището на собственика ? ; (5) В случай, че собственик не обитава постоянно сградата и не живее в собствения си апартамент, не е бил уведомен за свикването и провеждането на ОС, не е присъствал на ОС, не е бил уведомен за изготвянето на протокол за ОС, в какъв срок и от кой момент би могъл да обжалва взетите решения ? . Формулиран е и въпросът (6) Следва ли съдът да се произнесе по искане за установяване нищожност на решения на ОС на етажна собственост и такова искане обвързано ли е със срок ?, по отношение на който се поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като въззивният съд се е произнесъл по него в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, І г.о. и Определение № 308 от 30.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 21/2011 г. на ВКС, І г.о.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.З ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжа, като по делото е постъпил отговор от етажните собственици в сградата на адрес [населено място], [улица], представлявани от управителя на ЕС Д. И. Ч. чрез адвокат Я. К. от АК – [населено място], в който се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че частната касационна жалба е неоснователна по същество. Претендирано е заплащането на разноски – адвокатско възнаграждение.
Преди да пристъпи към обсъждане на наведените с частната касационна жалба оплаквания срещу правилността на атакуваното определение, Върховният касационен съд следва да прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
По допускане на касационното обжалване съдът намира следното:
С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил определението на първоинстанционния Варненски районен съд, с което е прието, че разглеждането на подадената от Н. А. Ж. искова молба по чл.40 ЗУЕС е процесуално недопустимо, тъй като съдът е сезиран с искане за прогласяване на нищожност (евентуално – за отмяна) на решения на общите събрания на етажните собственици от 17.02.2010 г. и от 04.09.2012 г., след като са били изтекли предвидените в чл.40, ал.2 ЗУЕС преклузивни срокове. Прието е, че Н. А. Ж. не е живеела в самостоятелен обект в етажната собственост с адрес [населено място], [улица] произтичащите от това последици по чл.13, ал.2 – 6 ЗУЕС (съобразно редакцията на чл.40, ал.2 вр.чл.16, ал.7 ЗУЕС в редакцията на тези разпоредби до изменението на ЗУЕС с ДВ, бр.57 от 25.07.2011 г.) относно началото на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС.
Предвид така формираната решаваща воля на въззивния съд, първите три от формулираните с изложението по чл.274, ал.3 вр.чл.280, ал.1 ГПК правни въпроси се явяват неотносими към крайния изход по делото. Те почиват на положително установен в производството пред въззивния съд, постановил определението, атакувано по ч.гр.д.№ 373/2012 г. на ВКС, І г.о., факт, че сезиралият с претенцията си по чл.40 ЗУЕС ищец „обитава постоянно сградата и живее в собствения си апартамент”, а такива обстоятелства по настоящото дело не са установени. Именно тези първи три са били въпросите, по които се е произнесъл ВКС с Определение № 462 от 24.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 373/2012 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл.274,ал.3 ГПК в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с разпоредбите на чл.13, ал.2 – 6 ЗУЕС, чл.40, ал.2 ЗУЕС, чл.16, ал.7 ЗУЕС (в редакциите на последните две преди изменението на ЗУЕС с ДВ, бр.57 от 25.07.2011 г.). Предвид липсата на установен по делото факт, че към датата на първото от общите събрания (17.02.2010 г.) касаторката е обитавала постоянно сградата, така поставените въпроси и даденото по тях разрешение с Определение № 462 от 24.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 373/2012 г. на ВКС, І г.о. се явяват неотносими за крайния резултат по настоящото дело. Тези разяснения нямат относимост и във връзка с преценката за спазване на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС във връзка с второто от общите събрания (това от 04.09.2012 г.), към който момент чл.40, ал.2 и чл.16, ал.7 от ЗУЕС вече са с изменено съдържание, изключващо изискването за съобщаване по реда на чл.13, ал.2 – 6 ЗУЕС, за да се постави началото на срока за атакуване на взетите от общото събрание на етажните собственици решения.
Доколкото въпроси четвърти и пети от формулираните в изложението не са разгледани и разрешени с Определение № 462 от 24.09.2012 г. по ч.гр.д.№ 373/2012 г. на ВКС, І г.о., то във връзка с тях не е формирана задължителна съдебна практика, по отношение на която да е налице противоречие в обжалваното определение.
Не е налице основание за допускане на обжалването и по шестия от поставените въпроси. Действително в мотивите на определението си въззивният съд е изложил, че „в постоянната практика на ВКС и в правната теория безпротиворечиво е прието, че не могат да бъдат обжалвани, респ. отменяни нищожните решения на ОС на ЕС, доколкото самият закон не свързва същите с някакви правни последици, които следва да бъдат заличавани. Защитата срещу такива решения се осъществява чрез позоваването на тяхната нищожност чрез възражение и то безсрочно във времето, или чрез предявяването на установителен иск, когато е налице правен интерес от такъв”, представляващо буквален цитат от Определение № 308 от 30.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 21/2011 г. на ВКС, І г.о. С последното обаче е отказано да се допусне касационно обжалване на определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В този смисъл това произнасяне е идентично по своя характер с определенията, постановявани в производство по чл.288 ГПК и съответно (с оглед разясненията по т.1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК) – не съставлява част нито от практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито от практиката на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. От друга страна, на въпросите за правния характер на решенията на ОС на ЕС и приложението на правилата за недействителност на сделките към тях е даден отговор с Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, което съставлява част от практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чието разрешение напълно се споделя от настоящия състав. Разяснено е, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т.е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът (ЗС, ЗУЕС) урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност. Спазването на тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не урежда специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен е и контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. Изложеното означава, че с изтичането на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС се преклудира всякаква възможност за сезиране на съда с искане да подложи на проверка взетите от общото събрание на етажните собственици решения, какъвто е резултата и от произнасянето с обжалваното определение, т.е. последното не противоречи и на задължителната съдебна практика, обективирана с Решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на ВКС, І г.о.
В обобщение – предвид липсата на основание за допускане на касационното обжалване в някоя от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК, Върховният касационен съд не следва да се произнася по заявените с частната касационна жалба оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
По разноските: С оглед изхода на настоящото дело, касаторката следва да бъде осъдена да заплати на насрещната страна направените по делото разноски, доказани в размер на заплатените в брой 300 лв. за възнаграждение на един адвокат.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1870 от 25.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 1405/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, осми състав, с което е потвърдено определение № 6964 от 12.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 2214/2014 г. по описа на Варненския районен съд, ГО, 39 състав.

ОСЪЖДА Н. А. Ж. ДА ЗАПЛАТИ на етажните собственици в сградата на адрес [населено място], [улица], представлявани от управителя на ЕС Д. И. Ч., сумата 300 (триста) лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top