О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 522
гр. София, 22.10.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1844 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 15.12.2017 год. по гр. д. № 14828/2015 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 30.03.2015 год. по гр. д. № 49632/2014 год. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен предявения от В. К. Д. срещу К. М. К. иск по чл. 29, ал. 3 СК за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака им имущество в режим на съпружеска имуществена общност – 10 947/19 947, поради значително по-голям принос в придобиването му от ищцата, като неоснователен.
Ищцата В. К. Д., чрез пълномощника й адв. Н. Л., обжалва въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК. В касационната жалба са развити доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, с оглед на което касаторката иска отмяната му и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде уважен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита произнасянето на въззивния съд по формулираните въпроси, както следва: „Кои от критериите за преценка на приноса следва да се вземат под внимание –влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството, и те с еднаква тежест ли са, може ли някои от критериите да имат приоритет над други и следва ли да има мотивация защо им се отдава по-голямо значение. Как се преценява, че съпрузите имат еднакъв нематериален принос, респ. как съдът е достигнал до този извод в настоящия спор, че да отхвърли иска ?”
Поддържа се противоречие по тези въпроси с Р № 73 от 13.07.15 год. по гр. д. № 4874/14 год. І г. о. на ВКС и ППВС № 5 от 31.10.72 год., т. 1 относно установяване на несъответствието в приноса за придобиването не само чрез съпоставяне на трудово възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството на семейството, за отглеждане на децата, за създадената от единия съпруг спокойна обстановка за другия съпруг да се труди и твори, както и за всички обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиването на общите вещи, както и чрез съпоставяне стойността и значението на доказания принос със стойността на придобитото общо имущество като цяло. Касаторката се позовава и на противоречие на въззивното решение с приложените към изложението решения № № 72 от 15.07.16 год. по гр. д. № 290/16 год. ІІ г. о. и 85 от 3.11.17 год. по гр. д. № 4360/16 год. ІІ г. о.
Касаторката релевира и очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане на касационното му обжалване, обосновавайки го с необсъждането на всички събрани по делото доказателства относно критериите, въз основа на които се определя приноса на двамата съпрузи.
Ответникът по касация – К. К., чрез пълномощника му адв. Й. М., в представения писмен отговор оспорва наличието на релевираното основание за допускане на касационно обжалване, като счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за установяване приноса и различните му форми кореспондира с цитираната от него задължителната съдебна практика /Р № 215 от 23.06.11 год. по гр. д. № 1014/10 год. на ІІ г. о. на ВКС, Р № 237 от 27.06.11 год. по гр. д. № 931/10 год. на І г. о. на ВКС, както и с решение № 73 по гр. д. № 4874/14 год. на І г. о. на ВКС, на което се позовава касаторката. Останалата, приложена към изложението й съдебна практика, счита за неотносима към релевантния правен въпрос по настоящия казус и иска въззивното решение да не се допуска до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от касаторката иск за определяне на по-голям дял от общото имущество поради по-голям неин принос в придобиването му, въззивният съд, въз основа на събраните доказателства приел, че и двамата съпрузи са изпълнявали брачните си задължения, като съобразно своите възможности, здравословно състояние и доходи са осигурявали благополучието на семейството, грижели са се за отглеждането, възпитанието и издръжката на роденото от брака им дете. Изводът е обусловен от преценка на събраните доказателства за наличието на съвместен принос на двамата съпрузи в придобиването на общото им имущество, съгласно чл. 21, ал. 2 СК, изразяващ се не само в съпоставка между трудовите възнаграждения на съпрузите, но и в полагания от тях труд в домакинството и за отглеждането, възпитанието и издръжката на роденото от брака дете. Установените факти относно здравословното състояние на ответника, инвалидизирането му, въпреки което и реализирането на доходи от упражняваните от него дейности като адвокат и преподаване на чужди езици са обосновали извода за липса на доказателства за наличие на по-голям принос в придобиването от страна на касаторката, въз основа единствено на данните за получаваните от нея трудови доходи и удръжки от тях за погасяване на заем. Съдът се е позовал на т. 8 от ППВС № 5/72 год., съгласно което основанието за изменяне на установеното от закона равенство на дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания труд в домакинството, за отглеждането на децата, за създадената спокойна обстановка за другия съпруг да се труди и твори и за всякакви други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на общите вещи и изграждане благополучието на семейството. Конкретната преценка на всички обстоятелства относно приноса в придобиването на общото имущество е обусловило направения от въззивния съд извод за липса на такива за определяне на по-голям дял от общото имущество на ищцата.
Възприетото от въззивния съд по поставените въпроси от обуславящо изхода на спора значение кореспондира със задължителната съдебна практика на ВКС, според която преценката за наличие на значително надхвърлящ принос следва да е конкретна чрез съпоставяне приноса и на двамата съпрузи, независимо от начина, по който всеки от тях е съдействал за материалните придобивки на семейството /Р 215 от 23.06.11 год. по гр. д. № 1014/10 год. ІІ г. о./. В същия смисъл е и приетото в Р № 237 от 27.06.11 год. по гр. д. № 931/10 год. І г. о., според което формите на принос са равнопоставени и на никоя от тях не следва да се дава приоритет, тъй като дължимото поведение на съпрузите в брака е чрез взаимно разбирателство и общи усилия съобразно възможностите, доходите и имуществото на всеки от тях да осигурява благополучието на семейството. Не се установява противоречие и с посоченото от касаторката Р № 73 от 13.07.2015 год. по гр. д. № 4874/14 год. І г. о., в което е прието, че по-големият принос на единия съпруг по един от критериите по чл. 21, ал. 2 СК /влагане на средства/, сам по себе си не е основание в полза на този съпруг да бъде определен по-голям дял от общото имущество, след като другият съпруг е изпълнявал задълженията си по полагане на грижи за домакинството, не е разхищавал семейното имущество и е допринасял според възможностите си за придобиване на такова. Не се констатира противоречие и с приложените от касаторката решения на ВКС, като правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по тези дела е процесуалноправен, а изходът на спора по тях е обусловен от различни факти – в първото от приложените решение /№ 72 по гр. д. № 290/16 год. ІІ г. о./ произнасянето е въз основа преценката им с оглед твърдения принос в придобиване на общото имущество, въз основа на същите проявни форми с равна тежест, позовавайки се също на Р № 237 от 27.06.11. по гр. д. № 931/10 І г. о., като е установено значително превишаване на доходите на единия съпруг и липса на родени от брака деца /за разлика от настоящия казус/, а второто решение № 85 от 3.11.17 год. по гр. д. № 4360/2016 год. ІІ г. о. е с предмет иск за липса на съвместен принос, съгласно чл. 21, ал. 4 СК, уважаването на който е обусловен от различни факти, установяващи пълната липса на съвместен принос на съпруга. С оглед тези съображения следва да се приеме, че въззивното решение е съобразено със задължителната съдебна практика по обуславящия правен въпрос относно критериите и тяхното значение при определяне на приноса на съпрузите в придобиването на общото имущество, поради което и не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставянето на втория правен въпрос в изложението по същността си представлява оплакване срещу извода на съда за установен принос и на двамата съпрузи, поради което и в настоящето производство то не подлежи на обсъждане.
Съобразяването със закона – чл. 21, ал. 2 СК относно проявните форми на съвместния принос на съпрузите в придобиването на общо имущество, без да е даден приоритет на някоя от тях, както и съблюдаване на задължителната съдебна практика по поставените релевантни за спора правни въпроси изключват наличието и на релевираното от касаторката основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Поради тези съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Независимо от този изход на настоящето производство разноски на ответника по касация не се присъждат, тъй като липсва заявено искане и доказателства такива да са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 8529 от 15.12.2017 год. по гр. д. № 14828/2015 год. на Софийски градски съд по подадената от В. К. Д., чрез пълномощника й адв. Н. Л., касационна жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: