O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 11.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 385/2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2278/16.02.2019 год. на П. С. П. от [населено място], общ. С. З. чрез процесуалния представител адв. И. З. – АК М. срещу въззивно Решение No 426 от 15.12.2017 година по гр. възз.д. Nо 1416/2017 година на ОС Стара Загора.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил изцяло Решение № 450 от 17.05.2017 година постановено по гр.д.№ 1638/2016 година по описа на РС-Стара Загора, с което по иска на Н. И. Н. с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК е прието за установено, че П. С. П. не е собственик на дворно място в [населено място], общ. С. З. с площ от 1225 к.м., съставляващо УПИ ****, в кв. 8 по плана на селото, заедно с построените в него навес с площ от 13.50 кв.м., изграден от тухли, дървена конструкция и марсилски керемиди, стопанска постройка с площ от 85 кв.м.-каменна и тухлена зидария, стопанска постройка с площ от 19 кв.м. със същата зидария и покритие, дворна тоалетна от 4 кв.м., заедно с навес с камина с площ от 3 кв.м., лятна кухня с площ от 15.50 кв.м. с каменна зидария, дървена покривна конструкция и марсилски керемиди, гараж с площ от 15 кв.м. и други подобрения в дворното място – чешма, кладенец, 33 бр. овощни дървета, 22 бр. асми върху метална конструкция с бетонни колове, бетонни плочници около къщата и другите сгради.
Със същото решение е потвърдено решението на първата инстанция, с което е отхвърлен обективно съединения иск ( заявен като насрещен ) положителен установителен иск на П. С. П. срещу Н. И. Н. за признаване правото на собственост на същия недвижим имот – дворно място в [населено място], общ. С. З. с площ от 1225 к.м., съставляващо УПИ ****, в кв. 8 по плана на селото заедно с постройките в него.
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и в двете му части, необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите : не следва ли да се счита добросъвестен по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС владелецът който владее имота на основание постановление за възлагане на недвижим имот от проведена публична продан, и на който не са известни пороците на извършената публична продан, съответно на легитимиращия го като собственик документ и чия е доказателствената тежест в гражданския процес по оборване на презумпцията за добросъвестност на владелеца по чл. 70, ал.2 ЗС – не е ли тя на страната, която иска да отхвърли последиците от добросъвестното владение и не следва ли именно тази страна да проведе пълно и главно доказване в процеса, за оборване на презумпцията за добросъвестност на владелеца по чл. 70, ал.1 ЗС, за да се приеме, че оборването на тази презумпция е успешно проведено? с довод, че тезата на въззивния съд за недобросъвестност на владението противоречи на разрешението по Решение № 210/27.10.2017 година по гр.д. № 2309/2016 год. на ВКС – 1 г.о.; Решение № 185/ 29.01.2016 год. по гр.д.№ 2382/2015 год. на ВКС -1 г.о.; Решение № 35/ 25.02.2013 год. по гр.д.№ 669/2012 год. на ВКС – 2 г.о. и Решение № 179/ 18.01.2013 год. по гр.д.№ 1981/2013 год. на ВКС – 2 г.о.-
С писмено становище третото лице-помагач „Сити груп 2“ ЕООД изразява виждането си, че касационната жалба на П. П. е основателна и следва да бъде уважена, като се поддържа, че „знанието“ на „Сити груп 2“ ЕООД относно обема на собственост на ипотекарния длъжник към момента на сключване на договора за доброволна ипотека не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.
С писмено становище ответникът по касация И. М. Н. чрез адв. М. С. АК С. З. изразява виждането си, че касационната жалба на П. П. е неоснователна, както и че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване доколкото поставените правни въпроси не обуславят извод за допускане на обжалването.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и на основание 280, ал.2 и ал.3 ГПК, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на обжалваем съдебен акт – решение на въззивния съд по иска за собственост.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките, установени от законодателя за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
За да приеме, че следва да бъде уважен отрицателния установителен иск, с който се приема за установено че П. С. П. не е собственик на процесния недвижим имот – а именно : дворно място в [населено място] , общ. С. З. с площ от 1225 к.м., съставляващо УПИ ****, в кв. 8 по плана на селото, заедно с построените в него навес с площ от 13.50 кв.м., изграден от тухли, дървена конструкция и марсилски керемиди, стопанска постройка с площ от 85 кв.м. – каменна и тухлена зидария,стопанска постройка с площ от 19 кв.м. със същата зидария и покритие, дворна тоалетна от 4 кв.м., заедно с навес с камина с площ от 3 кв.м., лятна кухня с площ от 15.50 кв.м. с каменна зидария, дървена покривна конструкция и марсилски керемиди, гараж с площ от 15 кв.м. и други подобрения в дворното място – чешма, кладенец, 33 бр. овощни дървета, 22 бр. асми върху метална конструкция с бетонни колове, бетонни плочници около къщата и другите сгради, както и, че следва да се отхвърли заявеният от П. С. П., като насрещен в производството, положителен установителен иск, че именно тя е собственик на посочените имоти на основание придобивна давност в хипотезата на чл. 79, ал.2 ЗС, решаващият въззивен съд в приел, че осъщественото от П. С. П. владение след придобиване на имота от „Сити груп 2“ ЕООД е недобросъвестно, поради факта, че продавачът – „Сити груп 2“ ЕООД в качеството на участник в публичната продан и купувач е знаел, че длъжника по изпълнението- ипотекарен длъжник И. Н. не е собственик на имота, предмет на проданта, а само на една от сградите и неговото владение е недобросъвестно.
Разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗС дефинира „добросъвестния владелец“ като лице, което владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Добросъвестността следва да е съществувала при възникване на правното основание и се предполага до доказване на противното. Установената от законодателя презумпция за добросъвестността размества доказателствената тежест, като тя е за страната, която твърди, че владелецът е недобросъвестен. Добросъвестността винаги е приемана като незнание за обстоятелствата, визирани от законодателя.
Поставеният правен въпрос не може да обуслови извод, че е налице противоречие на изводите на въззивния съд с тези по представените решение на ВКС. Основният мотив на решаващият съд да постанови решението си и да не приеме тезата, че П. П. е могла да придобие собствеността на спорния недвижим имот на основание чл. 79, ал.2 ЗС, е възприетото виждането, че към момента на публичната продан и възлагателното постановление на ЧСИ, дружеството „Сити Груп 2“ ЕООД (като частен праводател на П. П.) е знаело, че ипотекарният длъжник И. Н., чиито имот е предмет на проданта, е собственик само и единствено на една жилищна сграда построена в имота – дворно място в [населено място], общ. С. З. с площ от 1225 к.м., съставляващо УПИ ****, в кв. 8 по плана на селото, без терена и останалите постройки и подобрения, съгласно представения при сключването на договора за доброволна ипотека Нотариален акт № 74/2005 година, поради което владението не е добросъвестно.
Представеното Решение № 210/27.10.2017 година по гр.д. №2309/2016 год. на ВКС – 1 г.о. не може да послужи за основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, доколкото същото касае хипотеза на узнаване пороците на придобивното основание (Постановление за възлагане на недвижим имот) в един по-късен момент от този, визиран от законодателя. Правните изводи на съда по цитираното решение са в съответствие с изводите на въззивния съд по обжалваното решение, доколкото изрично е прието, че „ събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че към този (влизане в сила на Постановлението за възлагане на недвижим имот от публична продан) момент дружеството придобило имота е знаело, че придобива от несобственик. Узнаването на това обстоятелство близо две години по-късно, не превръща добросъвестното владение в обикновено и не рефлектира върху започналата да тече в полза на касатора като последен приобретател на имота кратка придобивна давност. След като в настоящият случай, въззивният съд е приел, че по делото има писмени доказателства, даващи основание да се приеме, че презумпцията за незнание, че се придобива имот от несобственик, е оборена, то между двете хипотези има съществени разлики във установените факти.
Възприетите тези с Решение № 185/ 29.01.2016 год. по гр.д. № 2382/2015 год. на ВКС – 1 г.о., че в хипотеза на придобиване на имот от несобственик „ в тежест на ищците е да установят, че ответникът не е бил добросъвестен и при сключване на договора (в този случай за отстъпване право на строеж) и след като не са установили този факт, то осъщественото владение е доброосъвестно“, също не влиза в противоречие с обжалваното въззивно решение, доколкото в настоящия случай няма спор, че ищцовата страна е доказала факта на знание, че имотите, предмет на публичната продан не принадлежат на ипотекарния длъжник.
Така и с мотивите на Решение № 35/ 25.02.2013 год. по гр.д. № 669/2012 год. на ВКС – 2 г.о., не може да се приеме, че има противоречиво разрешаване на въпроса кога едно владение, като фактическа власт на чужд имот с намерение за своене, е добросъвестно или недобросъвестно. С цитирания съдебен акт се приема, че „субективната добросъвестност представлява незнание на владелеца на пороците на юридическото основание, като законът в чл. 70, ал. 2 ЗС въвежда презумпцията за предположение на добросъвестността до доказване на противното, като доказването е в тежест на страната, която иска да отхвърли последиците на добросъвестното владение. След като законът предвижда предположението за наличие на добросъвестност, то при успешно доказване на противното следва липсата на добросъвестност. При установяване липсата на всеки един от специфичните елементи на добросъвестното владение и след момента на възникване на правното основание, добросъвестното владение се трансформира в недобросъвестно със съответните правни последици от това.
Посоченото Решение № 179/18.01.2013 год. по гр.д. № 1981/2013 год. на ВКС – 2 г.о. е напълно неотносимо към фактите и тяхната интерпретация относно добросъвестността на владението в хипотезите на чл. 79, ал.2 ЗС.
По искането за разноски на ответника И. М. Н.: искането е направено своевременно, с подадения писмен отговор на касационната жалба и е основателно с оглед на извода, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Искането е доказано в размер на сумата 700 лв. (седемстотин лева), видно от представения Договор за правна защита и съдействие № 098581 от 17.04.2018 година (л.32).
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 2278/16.02.2019 год. на П. С. П. от [населено място], общ. С. З. чрез процесуалния представител адв. И. З. – АК М. срещу въззивно Решение No 426 от 15.12.2017 година по гр. възз.д. Nо 1416/ 2017 година на ОС Стара Загора.
ОСЪЖДА П. С. П. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да заплати на И. М. Н. от [населено място] ЕГН [ЕГН] сумата от 700 лв. ( седемстотин лева) , разноски за касационното производство .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: