О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
гр. София, 27.02.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ г. о., в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 336 от 2017 година и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Национален осигурителен институт – Териториално поделение – П., представляван от Директора – Р. И. Д. и юрк. М. Т.-К., срещу определение № 348 от 10.11.2016 г., постановено по гр.д. № 2992/2016 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу въззивното решение № 491 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 451/2016 г. на Окръжен съд Пловдив и касационното производство е прекратено.
Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и иска неговата отмяна по съображения за облигационен, а не трудов характер на правния спор, доколкото трудови са споровете единствено между страните по материалното правоотношение.
Ответниците по частната жалба не подават отговор и не вземат становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да остави без разглеждане като недопустима постъпилата касационна жалба, решаващият състав на Върховния касационен съд, ІV г. о., е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като висящият правен спор по чл. 74, ал. 3 КТ за обявяване недействителността на трудово правоотношение е трудов спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ и не попада в кръга на изключенията, предвидени в чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, като съобрази изложените в частната жалба съображения, намира обжалваното определение за процесуално допустимо, а по същество – за правилно, поради следното:
Правната уредба на недействителността на трудовите договори се отличава от общите правила за недействителност на договорите, уредени в ЗЗД, с оглед специфичния характер на обществените отношения, които трудовото законодателство регламентира. В този смисъл недействителността на трудовия договор не може автоматично да се приравни на нищожност или унищожаемост, съгласно общите правила на ЗЗД, като нейните правни последици и релевиране също са специфични спрямо общите правила.
Предметът на правния спор се определя от заявеното материално право и търсената защита. Съгласно чл. 357, ал. 1 КТ трудови са споровете между страните по трудовото правоотношение досежно неговото възникване, съществуване, изменение и прекратяване. Предмет на правния спор, по който е образувано делото, е действителността на трудов договор, сключен между работника и работодателя. Обстоятелството, че трето лице, а не страната по материалното правоотношение, е отнесла спора до компетентния съд, доколкото законът изрично предвижда такава легитимация /чл. 74, ал. 3 КТ/, не променя предмета на делото – валидността на процесния трудов договор, както и не променя характера на спора, доколкото по отношение действителността на процесния трудов договор са приложими специалните разпоредби на Кодекса на труда.
Настоящият спор не попада в обхвата на изключенията по чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК, поради което настоящият състав намира, че правилно касационната жалба по него е оставена без разглеждане. С оглед на този извод обжалваното определение на предходния състав на ВКС, ІV г. о. следва да се потвърди.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 348 от 10.11.2016 год., постановено по гр. д. № 2992/2016 год. по описа на ВКС, IV г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: