О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр. София, 12.06.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 1194 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 35496 от 15.12.2017 г., подадена от Е. Ш. А. чрез адвокат К. К. от АК – В. против определение № 3104 от 30.11.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2282/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С въззивния акт е потвърдено протоколно определение от 20.07.2017 г. по гр.д.№ 6316/2017 г. по описа на Районен съд – Варна, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.
Постъпил е отговор от ответника по касация Кооперация „П. популярна бизнес – кооперативна организация” (Кооперация „ППБКО”) чрез адвокат Б. Х. от АК – В., който поддържа, че поставените от касатора въпроси са неотносими към спора, както и не са допуснати процесуални нарушения при произнасянето на РС и ОС.
Ответниците Н. Л. Б., П. А. Б., К. П. Б. и Д. П. Б. не са депозирали отговори на частната касационна жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По допускане на касационното обжалване съдът намира следното:
С атакуваното определение въззивният съд е съобразил, че производството по гр.д.№ 6316/2017 г. на РС – Варна е образувано по предявената от Е. Ш. А. молба по чл. 524 ГПК, насочена срещу страните по изп.д.№ 54/2012 г. по описа на ЧСИ Н. Д. (рег.№ 807 на КЧСИ), а именно: взискателят Кооперация „ППБКО” и четиримата длъжници Н. Л. Б., П. А. Б., К. П. Б. и Д. П. Б.. Прието е, че разглеждането на заявената от касатора молба за спиране на изпълнението по въвод във владение на недвижими имоти (1/2 идеална част от къща с идентификатор 10135.51.187.2 по КККР на [населено място] и 1/4 идеална част от дворното място) е процесуално недопустимо по съображения, различни от изложените в първоинстанционния акт, а именно: Въводът във владение по чл. 522, ал.1 ГПК е изпълнителен способ, приложим в хипотези, когато изпълнителното основание е влязло в сила съдебно решение или спогодба, с които на взискателя е признато непарично притезание, произтичащо от негово вещно право върху имота, от облигационно отношение във връзка с имота, или от владелческо право. В случая такива обстоятелства не се твърдят и не са налице. На 10.05.2017 г. взискателят Кооперация „ППБКО” е следвало да бъде въведен от ЧСИ във владение на процесния имот в качеството му на купувач по осъществена публична продан – въз основа на влязло в сила постановление за възлагане. Следователно в случая правото на взикателя да получи владението на закупения имот се удостоверява от влязлото в сила постановление за възлагане след проведена публична продан, а не произтича от „изпълняемо решение” по смисъла на разпоредбата чл. 523, ал. 2 ГПК. Щом няма решение, постановено в исково производство, което със на силата на пресъдено нещо да установи правото на взискателя да получи вещта, то и разпоредбата на чл. 523 ГПК не намира приложение в случая. С оглед твърденията в молбата за спиране на въвода, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 483 – чл. 501 ГПК относно реда за принудително изпълнение върху недвижими вещи на длъжника в изпълнение на парично вземане на кредитора по изпълнителния лист. След проведената публична продан, съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, считано от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане. Съгласно чл. 498, ал. 2 ГПК въводът на купувача от публична продан се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като това лице може да се брани само с иск за собственост. Формиран е извод, че въводът във владение на купувача от публична продан се осъществява не само срещу длъжника, но и срещу всички трети за изпълнителното производство лица, включително и срещу действителния собственик, независимо от това дали са установили владение преди или след предявяване на иска, решението по което се изпълнява, поради което в тази хипотеза третите лица не се ползват от защитата по чл. 523 и чл. 524 ГПК. Ако тези лица не отблъснат насочването на принудителното изпълнение върху имота чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК или чрез иск по чл. 440 ГПК, срещу въвода е допустимо да се бранят само с иск за собственост. По тези съображения въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за разглеждане на искането на Е. Ш. А. за спиране на изпълнението в хипотезата на чл. 524 ГПК, тъй като в случая е без значение обстоятелството дали третото лице – молител в производството по чл. 524 ГПК установява самостоятелни права върху недвижимия имот, които изключват правата на взискателя. Въводът е следвало да се извърши безусловно срещу всяко лице, което се намира във владение на имота и Е. Ш. А. не е бил процесуално легитимиран да иска спирането му по реда на чл. 523 – 524 ГПК. Поради липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране на изпълнението, молбата е оставена без разглеждане, а производството по нея – прекратено като недопустимо.
В изложението на касационните основания са поставени следните въпроси:
(1) „Приравнява ли се при наличието на правен спор за противопоставими права по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК влязлото в сила постановление за възлагане на недвижим имот, изготвено и вписано от ЧСИ, на влязло в сила съдебно решение, т.е. притежава ли силата на пресъдено нещо /res judicata/, предвид на изричните тълкувания от практиката на ВКС /решение № 46 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 3732/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., ППлВС № 2/1977 г./ и в този смисъл има ли обвързващо действие ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС от 10.07.2017 г. предвид факта, че същото е постановено във връзка с придобиване на владение преди завеждане на дело, по което е издадено изпълнявано решение ?” – с довод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с Решение № 46 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 3732/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., ППВС № 2/1977 г. и ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК ;
(2) „Е ли производството по чл. 523, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 524 ГПК изцяло недопустимо, независимо от постановените мотиви, предвид на задължението към съда да бъде изпълнена разпоредбата на чл. 524, изр. 3-то ГПК за произнасяне във връзка с основателност или неоснователност на подадената молба от трето лице, предвид на факта, че същото правно положение се потвърждава и от постановеното в т. 1, стр. 5 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС от 10.07.2017 г. ?” – с довод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с Решение № 46 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 3732/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о., ППВС № 2/1977 г. и ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК , както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ;
(3) „Следва ли първоинстанционният или въззивният съд да се произнасят с определение в закрито с.з., когато се провежда производство по реда на чл. 523, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 524 ГПК предвид на императивното законово изискване определящо начинът на провеждане на производството по чл. 524, изр. 2-ро ГПК и постановеното в т. 1, стр. 5 на ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС от 10.07.2017 г. ?” – с довод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК , както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ;
(4) „Допустимо ли е изпълнение, т.е. извършване на въвод във владение в идеални части в недвижим имот спрямо трето лице, заявяващо права, които изключват правата на взискателя-купувач, който се легитимира с влязло в сила постановление за възлагане, касаещо само идеални части от същия имот, без да е налице влязло в сила съдебно решение, в което е разпределено правото на ползване ?” – с довод за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с Решение № 15 от 02.08.2012 г. по гр.д.№ 1299/2010 г. на ВКС, І г.о., както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по следните съображения:
Подлежащото на изпълнение на основание чл. 498, ал. 1 ГПК постановление за възлагане не представлява „изпълнявано решение” по смисъла на чл. 523, ал. 1 ГПК и не е приравнено на такова нито от закона, нито в практиката на ВКС. Противното не следва нито от постановките на ППВС № 2/1977 г. и ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, нито от цитираното от касатора Решение № 46 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 3732/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. Последното, като постановено в производство по чл. 304 ГПК, не попада и в категорията актове, обозначени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като „практика на ВКС”, съдържанието на който термин е разяснено с т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. По своя правен характер постановлението за възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на всички. Това специфично изпълнително основание е регламентирано от Закона, за да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на фактическата му власт върху него. То е различно от изпълнителното основание, въз основа на което е образувано изпълнителното производство, в течение на което е извършена публичната продан. Затова и съдебният изпълнител е овластен да проведе въвода по чл. 498, ал. 1 ГПК срещу всяко намерено във възложения имот лице (включително действителния собственик), без да е обвързан от субективни предели на издаден изпълнителен лист – за разлика от въвода, провеждан по реда на чл. 522 ГПК. Разясненията на т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК са относими именно към въвода, провеждан по реда на чл. 522 ГПК и не третират проблемите на изпълнението по реда на чл. 498 ГПК, поради което обжалваното въззивно определение не се намира в противоречие с тази задължителна, но неотносима към случая съдебна практика. Съгласно чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК намереното във възложения имот лице може да се брани само с иск за собственост, не и по реда на обжалване действията на съдебния изпълнител или чрез искане по чл. 524 във връзка с чл. 523, ал. 2 ГПК. По допустимостта на заявено от такова лице искане по чл. 524 ГПК както сезираният районен, така и въззивният съд не дължи произнасяне в открито заседание, защото провеждането на такова е регламентирано само за разглеждането на приетото за процесуално допустимо искане. Различен извод не следва от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо настоящият състав на съда намира, че по първите три въпроса не е налице основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не е посочил противоречива или погрешна съдебна практика или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или обществените условия, както и необходимост от създаване или осъвременяване на съдебна практика поради непълни, неясни или противоречиви разпоредби, с оглед което не е обосновал и предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле и на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както самият касатор сочи в изложението, последният от формулираните въпроси не е обсъждан от въззивния съд. Това означава, че този въпрос няма обуславящо значение за спора по смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК и не представлява общо основание за допускане на обжалването.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3104 от 30.11.2017 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 2282/2017 г. по описа на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: