Р Е Ш Е Н И Е
№ 137/2019 г.
гр. София, 15.01.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4772 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Г. Р. от гр.В., чрез пълномощника му адв. Ф. Д., срещу въззивното решение № 1375 от 23.07.2018 год. по гр. д. № 809/2018 год. на Варненския окръжен съд. С него, при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение с решението от 4.04.2018 год. по гр. д. № 1836/2017 год. на ВКС, І г. о., въззивният съд отново е отменил първоинстанционното решение от 5.08.2016 год. по гр. д. № 6636/2015 год. на Варненския районен съд и вместо това е постановил друго, с което намалил на основание чл. 30, ал. 1 ЗН извършеното от Р. Й. Р., починала на 1.02.2014 год., в полза на Е. Г. Б. с нот. акт № 131/1990 год. дарение на 1/2 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], ул. „Д-р Б.” № 107, целият с площ от 300 кв. м., представляващ УПИ ** в кв. 20 по плана на 24 подрайон, заедно с целия втори жилищен етаж от сградата, подробно описан, с прилежащите избени и тавански помещения, общите части на сградата и от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първия етаж, с 18 144.45/162 000 ид. ч., като възстановил запазената част на С. Г. Р. от гр. Варна от наследството на майка му Р. Й. Р. в размер на 18 144.45/162 000 ид. ч. Със същото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлено искането на Е. Г. Б. от [населено място], [община], на основание чл. 36 ЗН да задържи дарения недвижим имот.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение по отношение размера, с който е намалено дарението на наследодателката и е възстановена запазената му част от наследството й, с искане за отмяната му в тази част и вместо това се определи размерът на намалението и възстановяване на запазената му част на 25 907.81/98 156.75 ид. ч. Претендира и присъждане на направените разноски.
Ответниците по касационната жалба – Б. К. Б. и Р. Б. Г., двамата от [населено място], конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници на починалата в хода на производството ответница Е. Г. Б., не са изразили становище по жалбата.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна – ищецът в производството по делото, отговаря на изискванията за редовност и е насочена срещу въззивно решение, допуснато до касационно обжалване с определение № 305 от 17.06.2019 год. В него е прието, че липсва осъществена от въззивния съд преценка дали касаторът може да получи от останалия в наследство от майка му чист актив имущество и на каква стойност е то, респ. последната съответства ли на стойността на запазената му част или не. Направеният от съда в горното определение извод за очевидна неправилност на решението в обжалваната му част – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е обоснован от допуснатото нарушение на материалния закон /чл. 31 ЗН/ относно начина на определяне на размера на запазената част, спазвайки предписаните действия за определяне размера на наследствената маса, в която се остойностяват всички оценими в пари активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания, в случая дарението от 1990 год. Получената стойност представлява наследствената маса, въз основа на която се определя размерът на запазената част на наследника, както и разполагаемата част /чл. 28 и чл. 29 ЗН/, след което се преценява дали наследникът със запазена част, предявил правото си на възстановяването й поради накърнението с извършеното дарение, може да получи от останалия в наследството на наследодателя актив имущество, чиято стойност съответства на стойността на запазената му част. Резултатът от тази преценка обосновава и извода дали е налице накърнение на запазената част, в какъв размер е то с оглед постановяване на възстановяването й и определяне на размера за това.
В случая, за да се произнесе по иска на касатора за възстановяване на запазената му част от наследството на неговата майка, въззивният съд е образувал наследствената маса по чл. 31 ЗН, като е съобразил притежаваните от нея към момента на смъртта й права в имота, представляващ лозе в м. „Т.”, сега „С.” с площ от 1 дка, лична собственост на починалия й съпруг Г. Р. и правата в построената в този имот по време на брака им сграда – 1/3 ид. ч. от земята и 4/6 от сградата, оценени въз основа на неоспореното заключение на оценителната експертиза на вещото лице А. в размер общо на сумата 27 866.67 лв. Прибавена е стойността на извършеното дарение на половината от имота по нот. акт № 131/1990 год., установено съгласно заключението по втория вариант на разширената тройна техническа експертиза според състоянието на имота към момента на извършване на дарението и по цени към момента на откриване на наследството, в размер на сумата от 81 000 лв.
При така определената стойност на наследствената маса в размер на сумата 108 866.67 лв. и въз основа на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗН за запазената част на низходящи при две деца – 2/3 от имуществото на наследодателя, е определена разполагаемата част в размер на 1/3 ид. ч. /съгласно чл. 28, ал. 2 ЗН/ на сумата 36 288.89 лв. Същият е и размерът на запазената част на касатора, един от двамата наследници на наследодателката, като от чистия актив на оставеното от нея наследство същият може да получи половината, оценено в пари на сумата 13 933.33 лв. или накърнението на запазената му част възлиза на сумата 22 355.56 лв. /36 288.89-13 933.56/. С оглед на това въззивното решение е неправилно в частта му относно размера на намалението на дарението на наследодателката, поради което следва да се отмени и вместо това се постанови друго в горния смисъл по отношение този размер, като се възстанови накърнената запазена част на касатора с 22 355.56/162 000 ид. ч., тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, съгласно чл. 295, ал. 2 ГПК.
С оглед този изход на делото ответниците следва да заплатят на касатора общо направените от него в настоящето производство разноски за платени държавни такси в размер на сумата 306.85 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 295, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 1375 от 23.07.2018 год. по гр. д. № 809/2018 год. на Варненския окръжен съд в частта, с която е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН извършеното от Р. Й. Р., починала на 1.02.2014 год., в полза на Е. Г. Б. дарение от 6.11.1990 год., обективирано в нот. акт № 131/1990 год. на 1/2 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], ул. „Д-р Б.” № 107, целият с площ от 300 кв. м., представляващ УПИ ** в кв. 20 по плана на 24-ти подрайон, заедно с целия втори жилищен етаж от сградата, подробно описан, с прилежащите избени и тавански помещения, общите части на сградата и от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първия етаж, с 18 144.45/162 000 ид. ч., като е възстановена запазената част на С. Г. Р. от [населено място] от наследството на майка му Р. Й. Р. в размер на 18 144.45/162 000 ид. ч., като вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН извършеното с нот. акт № 131/1990 год. на 6.11.1990 год. дарение от Р. Й. Р., починала на 1.02.2014 год., в полза на Е. Г. Б., починала на 4.04.2018 год., на 1/2 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], ул. „Д-р Б.” № 107, целият с площ от 300 кв. м., представляващ УПИ ** в кв. 20 по плана на 24-ти подрайон, заедно с целия втори жилищен етаж от сградата, подробно описан, с прилежащите избени и тавански помещения, общите части на сградата и от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първия етаж, с 22 355.56/162 000 ид. ч., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на С. Г. Р. от [населено място] от наследството на майка му Р. Й. Р. в размер на 22 355.56/162 000 ид. ч. от същия имот.
ОСЪЖДА Б. К. Б., ЕГН [ЕГН] и Р. Б. Г., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [община], Л. област, [улица] да заплатят общо на С. Г. Р. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „А”, ап. 6, ет. 2 направените в настоящето производство разноски в размер на 306.86 лв. /триста и шест лева и 85 ст./
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.