О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
гр. София, 29.11.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3108 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 9.05.2016 год. по гр. д. № 13753/2015 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, потвърдил първоинстанционното решение от 16.06.2015 год. по гр. д. № 32049/2013 год. на Софийския районен съд, с което е допусната делба на апартамент със застроена площ 95 кв. м., находящ се в [населено място], в жилищната сграда на [улица], на трети надпартерен етаж, подробно описан, ведно със зимнично помещение към улицата от около 7 кв. м. и таванско помещение от около 10 кв. м. към улицата, заедно с 44/307 ид. ч. от общите части на сградата и от мястото, цялото от 315.50 кв. м., представляващо УПИ V-89, кв. 335, местността „Б.”, по плана на [населено място] между М. И. П. с дял 1/8 ид. ч., И. Р. П. с дял 1/8 ид. ч., С. И. П.-К. с дял 2/8 ид. ч. и С. И. П.-К. и Б. Л. К. с общ дял в съпружеска имуществена общност 4/8 ид. ч. и е отменен нотариалния акт № 14/2013 год., с който С. и Б. К. са признати за собственици по давностно владение върху 1/4 ид. ч. от горния апартамент.
Горното въззивно решение се обжалва в срока по чл. 283 ГПК с две касационни жалби от съделителите С. И. П.-К. и Б. Л. К., чрез адв. М. М. и чред адв. Ел. К., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът за делба бъде отхвърлен или делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендират присъждане на направените разноски по делото.
В съдържащото се в жалбите изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1- 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, с оглед позоваване на приложената съдебна практика – ТР № 1 от 6.08.2012 год. по т. д. № 1/12 год. ОСГК на ВКС, ТР № 4 от 17.12.2012 год. по т. д. № 4/12 год. на ОСГК, ППВС № 6/1974 год., ТР № 178/86 год. ОСГК на ВС, ТР № 94/87 год., решение № 127 от 4.06.2010 год. по гр. д. № 637/09 год. на І г. о., решение № 276 от 20.11.14 год. по гр. д. № 3036/14 год. І г. о., решение № 705 от 29.10.10 год. по гр. д. № 1744/09 год. І г. о., и др. От изложените съображения на касаторите и с оглед правомощието на Върховния касационен съд съгласно мотивите по т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС могат да бъдат уточнени и конкретизирани като правни въпроси от значение за изхода по делото тези относно владението на наследствения имот от един от наследниците с оглед придобиването му по давност при приложението на чл. 79 ЗС, в т. ч. приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците, както и какви са критериите и способите един съсобственик да демонстрира пред друг намерението си да свои за себе си неговите идеални части и кога следва да се приеме, че това манифестиране на намерението е обективно невъзможно. Поставен е и въпросът за доказателствената тежест на нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка, оспорването му, както и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди установените и доказани факти, свързани с приложението на придобивната давност при съсобственост, произтичаща по наследство и мотивиране на изводите, което според касаторите в обжалваното въззивно решение не е направено.
Съделителите М. И. П. и И. Р. П., чрез пълномощника им адв. А.. М., в писмения отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, като също представят съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено. Претендират присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на съсобствения между страните недвижим имот, въззивният съд приел за неоснователно възражението на ответниците, сега касатори, че са придобили по давност притежаваната от наследодателя на ищците Р. П. 1/4 ид. ч. от имота, на основание наследяване от баща му И. Н., починал през 1972 год. Упражняваната от касаторката С. П.-К. фактическа власт върху имота от 1996 год., както и плащането от нея на разходите по апартамента за консумативи, данъци и ремонти, не представляват действия по обективиране намерението й спрямо брат й Р. П. да владее за себе си неговата идеална част от наследството на баща им, още повече, че майка им също е живяла в този имот заедно с него и до смъртта му на 20.01.2004 год. Доказателства за промяна на намерението и демонстрация на това променено намерение по отношение на един от наследниците, конкретно брата на касаторката, не са събрани по делото, както липсват и такива да е налице отблъсване на неговото владение до смъртта му. Поради това и отчитайки наследствения характер на имота съдът приел, че приживе на Р. П. не е започнал да тече срок на придобивна давност в полза на касаторите, а след смъртта му, дори да е налице промяна в намерението за своене на неговата идеална част по отношение на неговите наследници, ищците, същият не е изтекъл до предявяването на иска за делба. Поради оборване на доказателствената сила на нотариалния акт, с който същите са се снабдили за спорната 1/4 ид. ч. от имота, същият не ги легитимира като собственици, поради което и е допусната съдебна делба на съсобствения имот между страните при посочените квоти.
С оглед съображенията на въззивния съд поставените от касаторите въпроси относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствените части на другите сънаследници, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници са релевантни за изхода на делото. Произнасянето по тях, както и по въпроса за презумпцията по чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследници, е в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване от И. Н., починал през 1972 год., и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което въззивният съд приел, че не е налице в настоящия случай. Изводът му е обусловен от приетата липса на доказателства за действия от страна на ответниците, с които да са обективирали спрямо един от останалите наследници намерението си да владеят неговите идеални части за себе си, поради което и не е налице произнасяне по правните въпроси в противоречие както с горното тълкувателно решение, така и с останалата представена съдебна практика, в т. ч. и представените решения на ВКС по конкретни дела. Направеният в тях различен извод по същество е обоснован от установени различни факти, поради което и не може да обоснове твърдяното противоречие.
Произнасянето във въззивното решение по въпроса за доказателствената тежест на нотариалния акт, издаден по обстоятелствена проверка и оспорването му е съобразено с разясненията в ТР № 11 по т. д. № 11/2012 год. на ОСГК на ВКС. Изложените в тази връзка доводи, както и тези относно допуснати процесуални нарушения по своята същност представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, които не могат да се обсъждат в настоящето производство и не могат да обосноват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Неотносимо е позоваването на касаторите на противоречие с представеното ППВС № 6/74 год., касаещо въпросите относно подобрения върху чужд недвижим имот, както и на ТР № 4 по т. д. № 4/12 год. на ОСГК на ВКС, тъй като в настоящия случай не се касае за непозоваване на владение приживе на един от наследниците, а до твърдение за придобиване по давност на притежаваната от него наследствена част от друг наследник.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а съобразно този изход касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 3687 от 9.05.2016 год. по гр. д. № 13753/2015 год. на Софийски градски съд по касационните жалби на С. И. П.-К. и Б. Л. К., подадени чрез адвокат М. М. и адв. Ел. К.
Осъжда С. И. П.-К., ЕГН [ЕГН] и Б. Л. К., ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], [улица], вх. „Б”да заплатят на М. И. П. и И. Р. П. от [населено място],[жк], чл. 57, вх. 1, ет. 2, ап. 4 направените разноски по делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: