О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 160
гр. София, 11.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч.гр.д.№ 1315 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна частна жалба с вх. № 566 от 15.01.2016 г., подадена по пощата на 13.01.2016 г. от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) – [населено място] чрез юрисконсулт Л. А. против определение № 3652 от 15.12.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 5269/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. София, ГО, 4 състав.
Ответникът по жалбата Р. И. Г. не е подал отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по депозираната жалба, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Срещу Р. И. Г. и в полза на ДНСК е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 71/2015 г. на РС – Берковица. Последвало е образуването на изп.д.№ 20151610400050 по описа на ДСИ при РС – Берковица. На 19.05.2015 г. – в деня, следващ датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение, Р. И. Г. е депозирал по ч.гр.д.№ 71/2015 г. на РС – Берковица свое изявление на бланка на възражение по чл. 414 ГПК. Предвид неяснотата на изявлението, РС е дал указания на Р. И. Г., в отговор на които той е заявил, че не възразява срещу дължимостта на посочените в заповедта суми (главница 660 лева + лихви 15,23 лева + 25 лева разноски), но оспорва начислените от ДСИ разноски в размер на 70 лева държавни такси и 350 лева адвокатски хонорар.
Предвид уточнението се налага извода, че възражението от 19.05.2015 г. по своята същност представлява не частна жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК, а подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК жалба срещу действията на държавния съдебен изпълнител по определянето на дължимите разноски по изпълнението – така, както е прието и от АС – София с обжалваното определение.
Предвид характера на производството по чл. 435 ГПК подадената от ДНСК касационна частна жалба се явява недопустима по следните съображения:
С касационната частна жалба се търси упражняването на касационен контрол върху акт на апелативен съд, постановен в хипотезата на т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005 г. по тълк. дело № 3/2005 г. на ВКС, ОСГТК. С действащия понастоящем нов ГПК законодателят е възприел основния принцип, от който произтича характера на упражнявания съдебен контрол върху действията на съдебните изпълнители, такъв какъвто е бил и при предходната уредба на това специфично съдебно производството, поради което даденото тълкуване в цитираното тълкувателно решение запазва значението си изцяло и е актуално и при действието на новия Граждански процесуален кодекс.
Съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. актовете на съдебния изпълнител са властнически волеизявления, израз на предоставеното му държавно правомощие, чиято цел е да предизвика задължителни за правните субекти последици, различаващи се по своята правна природа от установените със съдебното решение. Затова и предвиденият от законодателя способ за защита срещу незаконните действия или откази е жалбата, а не искът. По този начин се изключва приложимостта на характерните за исковото производство процесуални правила. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е едноинстанционно, като окръжният съд действа не като въззивна, а като контролно – отменителна инстанция, чийто акт е окончателен – чл. 437, ал. 4 ГПК. Само в случай, че контролно – отменителното производство не се е развило, тъй като окръжният съд е отказал да разгледа жалбата по същество, а е прекратил производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, то по отношение на това определение е допустимо да се упражни правораздавателен контрол. Функционално компетентен да разгледа частните жалби срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител е съответният апелативен съд, а неговото определение е окончателно. То не подлежи на обжалване пред ВКС, в това число и когато апелативният съд е потвърдил определението за прекратяване на производството пред окръжния съд.
В обобщение – постановеното от Апелативния съд определение, с което е обезсилено определението на окръжния съд, с което е оставена без разглеждане жалбата на Р. И. Г. срещу действията на държавния съдебен изпълнител, като окончателно (т. 2 , ТР № 3/2005 г.), не може да бъде обект на проверка от страна на ВКС, т.е. срещу него не може да се подаде касационна частна жалба по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо жалбата на ДНСК е процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна частна жалба с вх. № 566 от 15.01.2016 г., подадена по пощата на 13.01.2016 г. от Дирекция за национален строителен контрол – [населено място] чрез юрисконсулт Л. А. против определение № 3652 от 15.12.2015 г. по в.ч.гр.д.№ 5269/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр. София, ГО, 4 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на ДНСК.
Съобщаването да се извърши съобразно чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: