О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 434
гр. София, 27.11.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 5627 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 6588 от 18.08.2015 г., подадена от К. Т. Я. чрез адвокат Д. Д. В. от АК – В., която е насочена срещу въззивно решение № 355 от 21.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 420/2015 г. по описа на ОС – [населено място].
Ответницата по касация И. П. С. – Н. чрез адвокат М. М. е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Възразява срещу наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение № 354 от 01.04.2015 г. на Районен съд –гр. В., постановено по гр.д.№ 547/2014 г. в частта му, с която И. П. С. – Н. е осъдена да заплати на К. Т. Я. сума за извършени подобрения в съсобствен недвижим имот над 2 130 лв., като вместо това е отхвърлил предявения от К. Т. Я. против И. П. С. – Н. иск за присъждане стойността на извършени подобрения в съсобствен недвижим имот за сумата над 2 130 лв. до уважения от районния съд размер от 6259,52 лв., като неоснователен и недоказан. В останалата му обжалвана част, а именно, с която И. П. С. – Н. е осъдена да заплати на К. Т. Я. сумата 2 130 лв., представляваща половината от стойността на извършените от К. Т. Я. подобрения в съсобствен недвижим имот, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.10.2014 г. до окончателното изплащане, решението на РС – [населено място] е потвърдено. Присъдени са и разноски на всяка от страните съобразно изхода на спора.
За да постанови описания резултат, окръжният съд е приел, че К. Т. Я. е извършил подобрения в съсобствения имот, обезщетението за които му се следва при условията на чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Приел е, че характер на подобрения (т.е. нововъведения, които изменят общата вещ и увеличават стойността на имота), както и на необходими разноски по запазването на вещта, които при това да са извършени за сметка на К. Т. Я., имат само част от претендираните с молбата по чл. 346 ГПК строителни работи. Въз основа анализ на събраните по делото свидетелски показания и писмени доказателства за направени разходи е приел за доказано, че настоящият касатор е изразходвал сумата 4 260 лв., половината от която следва да бъде възложена в тежест на съсобственицата И. П. С. – Н..
При преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е поставил следните въпроси : „Следва ли, след като по делото са доказани със събраните писмени и гласни доказателства, приложени и прието от първоинстанционния съд, въззивната инстанция да не признае по-голямата част от писмените доказателства като превозни документи, квитанции и други, а така също да приеме, че част от подобренията не представляват такива, след като същите увеличават стойността на обекта предмет на делба. Следва ли, след като по делото бащата на касатора – Т. Я. по безспорен начин установява, че е плащал за подобрения в магазина, съдът да приеме, че изрично е следвало да заяви, че същите прави в полза на своя син.”.
Така заявените питания не могат да бъдат определени като материалноправни или процесуалноправни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. ГПК, разяснен с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. По същество тези въпроси обобщават несъгласието на касатора с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, но не поставят за разглеждане принципни проблеми от правно естество. Както е разяснено с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Изисква се въпросът (материалноправен или процесуалноправен) да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая питанията на касатора третират именно формирането на изводи относно релевантните за спора факти в резултат от обсъждането на събраните по делото доказателства и в този смисъл поставените въпроси са фактически, а не по приложение на конкретна правна норма. В разглеждания случай решаващият съд е приложил точно закона към приетите за установени по делото факти, като е съобразил и задължителната практика, касаеща ликвидирането на отношенията между съсобствениците по повод направени необходими и полезни разноски за общото имущество.
Изложеното мотивира ВКС да приеме, че в случая отсъства общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поради отсъствието на конкретен правен въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 6588 от 18.08.2015 г., подадена от К. Т. Я. чрез адвокат Д. Д. В. от АК – В., която е насочена срещу въззивно решение № 355 от 21.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 420/2015 г. по описа на ОС – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: