О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 10.07.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на осми юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 3097 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.3 т. 1 ГПК.
С частна касационна жалба вх. Nо 2093/16.02.2015 год. Р. Б. Й. от [населено място] чрез адв.Н. Н. – САК обжалва и иска да се отмени Определение Nо 121 от 15.01.2015 година по ч.гр..д. Nо 70/ 2015 година на АС- София , с което потвърдено Определение Nо 17 480 от 01. 09. 2014 год. за по гр.д. Nо 4 331/ 2011 година на Софийския градски съд за прекратяване на съдебното исково производство по заявените искове на Р. Б. Й. по чл.108 ЗС срещу Г. Н. и Л. Н., като процесуално недопустими.
С частната касационна жалба се поддържа , че обжалваното определение е неправилно, не е съобразено , че искът по чл. 17 ЗЗД макар и заявен като възражение е приет служебно от съда за обективно заявен иск , по който страната е внесла и дължимата ДТ и неговото прекратяване е недопустимо. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първата инстанция за разглеждане по същество.
С изложение към частната касационна жалба , искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал. 1 т.3 ГПК с довод , че по въпроса когато съдът служебно, при изрично дадени на страната указания, е приел за разглеждане иск ведно с внесената ДТ, допустимо ли е да прекрати служебно производството по същия иск и запазвали се границите на диспозитивното начало?.
Искането да се допусне касационно обжалване по частната касационна жалба се поддържа с искане за произнасяне и по въпроси, които са неточно формулирани и не касаят пряко критериите за прекратяване на производството .
По делото няма постъпил писмен отговор срещу подадената частна касационна жалба .
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, преграждащ развитието на исковото производство по см. на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК , в който смисъл е процесуално допустима .
Съдебното исково производство е образувано по иска на Р. Б. Й. , заявен срещу Ц. Кр. П.- П. и Г. К. Н. и Л. Ив.Н. като след уточнение е посочено, че искът е един – по чл. 108 ЗС , тъй като двете ответници владеят заедно имота , предмет на ревандикационния иск, а твърденията за симулация на сделката по НА 20/2010 год. се релевира чрез възражението за нищожност.
С протоколно определение от 15.11.2012 година , Софийският градски съд е прекратил иск срещу ответника Ц. П. на основание чл. 299 ал.1 ГПК, като определението е влязло в сила.
С определение постановено по реда на чл. 130 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че искът на Р. Й. срещу Г. К. Н. и Л. И. Н. е процесуално недопустим , тъй като съгласно разпоредбата на чл. 298 ал.2 ГПК силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на частните правоприемници на страните и след като правото на собственост на Р. Й. е отречено по отношение на прехвърлителката – продавач по сделката . легитимираща ответниците като собственици, то и по отношение на тях искът е недопустим.
С обжалваното определение , апелативният съд , в правомощията си на втората инстанция , е потвърдил това определение като правилно и законосъобразно.
След преценка на наведените доводи на касатора и предпоставките на закона , настоящият състав на ВКС намира , че касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Изведеният правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК когато съдът служебно, при изрично дадени на страната указания, е приел за разглеждане иск ведно с внесената ДТ, допустимо ли е да прекрати служебно производството по същия иск и запазвали се границите на диспозитивното начало? предполага наличието 1./ на факта на надлежно- по реда на чл. 212- 214 ГПК уточнения и приемане и на инцидентен установителен иск за симулация на сделката по НА 20/2010 година , на внесена нова ДТ по съединения инцидентно предявен установителен иск. Липсата на тези два факта, извън твърдението на жалбоподателя, не допуска възможността да се приеме , е имаме коректно формулиран правен въпрос на базата на който може и следва да се извърши селекцията по критериите на закона – чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Данните по делото сочат , че въпреки дадени указания за уточнения и предявяване на иск за разкриване на симулация, самият първоинстанционен съд , в определението си по чл. 130 ГПК приема , че не е било необходимо да дава указания и не е приел в нито един момент , че извън релевираното възражение за симулация , има изменение на иска по чл. 108 ЗС с приемане за съвместно разглеждане и на инцидентен установителен иск, с който иск е разширен предмета на спора. След като няма ‚служебно“ съединяване на искове по чл. 108 ЗС и по чл. 17 ЗЗД, то поставеният въпрос не може да бъде приет за обуславящ изхода на спора , а само такъв въпрос, според разясненията на ТР1/2009 год. на ОСГТК на ВКС има смисъл на правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК. Основният правен извод на решаващия съд , обусловил тезата за законосъобразността на прекратеното исково производство поради недопустимост на иска по чл. 108 ЗС, е свързан с разпростиращата се силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, с което са отречени правата на собственост на Р. Й. спрямо продавачката на ответниците Г. Н. и Л. Н. , и по отношения на последните като нейни частни правоприемници. Само доколкото изведеният от жалбоподателят като правен въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК би касаел приложението на уреждащите тези правоотношения норми, то касационният съд би бил в обективна възможност да извърши необходимата селекция при наличие на някое от условията по т.1 , 2 и/или 3 на чл. 280 ал.1 ГПК.
Ето защо и на основание чл. 280 ал.1 ГПК и чл. 278 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частна касационна жалба вх. Nо 2093/16.02.2015 год. Р. Б. Й. от [населено място] чрез адв.Н. Н. – САК срещу Определение Nо 121 от 15.01.2015 година по ч.гр..д. Nо 70/ 2015 година на АС- София , с което потвърдено Определение Nо 17 480 от 01. 09. 2014 год. за по гр.д. Nо 4 331/ 2011 година на Софийския градски съд за прекратяване на съдебното исково производство по заявените искове на Р. Б. Й. по чл.108 ЗС срещу Г. Н. и Л. Н., като процесуално недопустими.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :