О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
гр. София, 02.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3672 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2317 от 01.07.2019 г., подадена от Г. Д. Д. и приподписана от адвокат Г. Ц. от АК – Б. против въззивно решение № 2266 от 20.05.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 876/2018 г. по описа на ОС – Благоевград, г.о., І състав.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
Ответникът по касация К. Д. Д. е депозирал отговор срещу касационната жалба, приподписан от адвокат М. Т. от АК – Б., като възразява срещу допускане на обжалването.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 2254 от 23.08.2018 г. по гр.д.№ 1584/2017 г. на РС – Сандански в частта, с която, по допуснатата съдебна делба на гараж със з.п. от 32 кв.м., построен в УПИ **, кв. 17 по плана на [населено място], [община], са определени равни квоти (по 1/2 ид.ч.) за двамата съсобственици – Г. Д. Д. и К. Д. Д.. Вместо това е постановено делбата да се извърши при квоти в размер на 1/3 ид.ч. за Г. Д. Д. и 2/3 ид.ч. за К. Д. Д..
Въззивният съд е приел, че УПИ **, кв. 17 по плана на [населено място] е бил собственост на наследодателя на страните по делото – баща им Д. И. Д.. С договор (н.а.) от 21.05.1991 г. на всеки от синовете била прехвърлена собствеността върху 1/2 ид.ч. от дворното място и по 1 етаж от построената в него жилищна сграда. Към този момент в имота бил построен и процесния гараж, който обаче не е бил обект на сделката. Тези факти са обосновали извод, че по силата на чл. 92 ЗС едноличен собственик на гаража е бил и е останал бащата на страните, а след неговата и на съпругата му смърт (съответно – на 27.11.2015 г. и на 05.07.2017 г.) собствеността е придобита от трите им деца (двамата братя и сестра им А. Д.) при равни права – по 1/3 ид.ч. С договор за дарение от 31.10.2017 г. А. Д. се разпоредила със своята 1/3 ид.ч. в полза на К. Д. Д., което мотивирало извода на ОС, че допуснатата с първоинстанционното решение делба следва да се извърши при квоти в размер на 1/3 ид.ч. за Г. Д. Д. и 2/3 ид.ч. за К. Д. Д..
В изложението на касационните основания са поставени въпросите:
(1) „Съсобственик на обекта ли е била дъщерята на Д. И. Д. – А. Д. С., ако за този обект липсват разрешение за строеж и одобрени строителни книжа?” и
(2) „Става ли съсобственик А. Д. С. на новопостроеното при липса на доказателства за дадено съгласие за строеж?”
с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като касаторът счита, че е налице противоречие с Р № 270 от 18.10.2011 г. по гр.д.№ 1232/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. и цитираното в него Р № 950 от 22.10.2008 г. по гр.д.№ 2524/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Никой от поставените в изложението въпроси не притежава белезите на общото основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно тези разяснения, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поставените в случая питания нямат за цел да се даде общ принципен отговор по определен правен проблем, а по своята същност са фактически, доколкото отговорите им са обусловени от съобразяването на конкретни обстоятелства и факти по делото, както и тяхното доказване. По своята същност питанията са следствие от несъгласието на касатора с формирания от въззивния съд извод, че процесния обект е построен преди 21.05.1991 г., по отношение на който се поддържа, че е необоснован. В този смисъл в изложението касаторът преповтаря оплакванията си от касационната жалба, че въззивното решение страда от пороци, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Обсъждането на въпроса дали такива пороци действително съществуват излиза извън предмета на изследване в рамките на производството по чл. 288 ГПК. Въпросите от изложението изискват да се извърши преценка за правилността на формираните от въззивния съд фактически и правни изводи, а такава не е допустимо да се осъществи в рамките на касационното произнасяне във фазата по допускане на обжалването, защото това изисква анализ на доказателствата по делото. Необходимостта от извършване на подобна преценка не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
При отсъствие на формулиран въпрос, който да отговаря на изискванията към общото основание за допускане на обжалването, безпредметно е да се обсъжда дали въззивното решение противоречи на цитираната от касатора практика. Независимо от това, противоречие не се констатира, доколкото както с въззивното, така и с Решение № 270 от 18.10.2011 г. по гр.д.№ 1232/2010 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че при отсъствие на учредено право на строеж по отношение на построеното в недвижим имот приложение намира чл. 92 ЗС. В процесния случай принципа на приращението действа в полза на наследодателя на страните, доколкото той е бил собственик на терена към момента, за който е прието, че е завършена сградата. Р № 950 от 22.10.2008 г. по гр.д.№ 2524/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. е постановено при действието на отменения ГПК и не съставлява практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК.
Наред с горното, ВКС констатира, че въззивното решение е съобразено и със задължителната практика (ТР № 5 от 18.05.2017 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ВКС, ОСГК) във връзка с проблема за обхвата на транслативния ефект по отношение на построеното в един недвижим имот при извършено разпореждане само със земята, без построената сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост, отделно от терена.
Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2266 от 20.05.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 876/2018 г. по описа на ОС – Благоевград, г.о., І състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: