O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 19.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1288/2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 28/04.01.2016 год. на П. Д. Б. от [населено място] чрез адв. Я. П. – АК Р. срещу въззивно Решение No 522 от 24.11.2015 година, по гр.възз.д. Nо 529/2015 година на ОС- Русе.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение Nо 283 от 06.03.2015 година по гр.д.Nо 3482/2012 година на РС-Русе по отхвърления иск за собственост , заявен на основание чл. 124 ал.1 ГПК на празно дворно място , землището на [населено място],[жк], в чертите на градоустройствения план/ извън регулация/- имот 200, к. 17 от 780 кв.м. при граници:собствено място, Н. П. и терен на бивше АПК „Д.“ – [населено място].
За да отхвърли иска решаващият съд е приел, че основанието , на която ищецът/ касатор/ поддържа , че собственик на процесния имот/ бивша земеделска земя/ – а именно дарение от неговия баща по НА 174/1995 год. , придобил имота на основание придобивна давност не може да легитимира ищеца като собственик предвид на разпоредбата на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ и обстоятелството , че се касае до терен –земеделска земя, подлежаща на реституция по ЗСПЗЗ.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, поради неправилно приложение на процесуалните правила относно разпределение на доказателствената тежест , липса на самостоятелно изложени мотив относно релевираните възражения и оплаквания във въззивната жалба, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с довод , че по делото е разгледан иск за собственост на недвижим имот като въззивният съд препраща към мотивите на районния съд , без да се произнесе по всички изложени оплаквания на ищеца срещу решението на първоинстанционния съд , като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т.1,2 и 3 на ТР 1/2003 година на ОСГТК на ВКС
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по материално правения въпрос когато е налице нотариален акт за собственост на земеделска земя , който не е обявен за неистински и Решение на ОбСЗ за същата земя , което не е придружено със скица за индивидуализация на границите на възстановената собственост , при заявен иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК , кой именно акт е валиден и законосъобразен , произнесено в смисъл обратен на Решение No 31 от 03.01.2012 год. по гр.д. No 578/2011 година на ВКС-I г.о. и Решение No 445 от 18.06.2013 год. по гр.д. No 9/2012 година на ВКС-I г.о..
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация чрез адв. Е. К. АК- Р. , с които отговор се излагат съображения за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване респ. за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски за производството.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 т.1 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед характера на заявения иск- иск за собственост.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав приема , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване .
Съгласно ТР 1/ 2009 ОСГТК на ВКС констатацията , в рамките на селекцията по чл. 288 ГПК , за противоречиво разрешен от възивния съд правен въпрос по чл. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, може да бъде направена само и доколкото с изложението касаторът е посочил задължителната съдебна практика , която не е съобразена с решението на въззивния съд по конкретния материално- правен или процесуален въпрос.
С ТР 1/2013 година на ОСГТК на ВКС по проблемите на въззивното обжалване се излагат съображения как следва да процедира въззивният съд , прилагайки разпоредбите на ГПК от 2008 година , с оглед на новата философия на закона и правомощията на втората инстанция по контрола за законосъобразност в рамките на тези правомощия и същността му на инстанция по същество.Преценката дали втората инстанция правилно е реализирала правомощията си е преценка на касационния съд по същество т.е. в рамките на проверка за законосъобразност и предполага допуснато касационно обжалване. Релевирани доводи в тази насока съставляват по естеството си доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, поради което същите не биха могли да бъдат едновременно основания за допускане на касационно обжалване и основания за отмяна на обжалваното решение от касационния съд в хипотези , когато втората инстанция е приложила конкретно процесуално правила според точния му смисъл. Така с разпоредбата на чл. 272 ГПК законодателят е дал възможност на втората инстанция , съобразявайки наведени доводи , да препрати своите изводи към тези на първата инстанция. Когато втората инстанция не е приложила конкретна норма , то това би могло да се цени на плоскостта на основанията за допускане на касационното обжалване , но когато е приложила конкретна норма , в разрез с виждането и тезата на жалбоподателя как е следвало да се процедира , то това е довод за незаконосъобразност на процесуалното действие на съда, който може да се провери само в етапа на разглеждане на касационната жалба по същество.
Поставеният материално правения въпрос когато е налице нотариален акт за собственост на земеделска земя , който не е обявен за неистински и Решение на ОбСЗ за същата земя , което не е придружено със скица за индивидуализация на границите на възстановената собственост , при заявен иск за собственост по чл. 124 ал.1 ГПК , кой именно акт е валиден и законосъобразен , произнесено в смисъл обратен на Решение No 31 от 03.01.2012 год. по гр.д. No 578/2011 година на ВКС-I г.о. и Решение No 445 от 18.06.2013 год. по гр.д. No 9/2012 година на ВКС-I г.о.. по естеството си е искане за предварителна преценка и за съпоставяне материалната доказателствена сила на писмени доказателства по делото, което искане / дали виждането на съда е или не е в противоречие с цитираните съдебно решения / не може да бъде удовлетворено в този етап на касационното производство. От друга страна този въпрос няма качеството на обуславящ изхода на спора , тъй като „незачитането“ материалната доказателствена сила на нотариалния акт като легитимиращо правото на собственост основания по см. на чл.77 ЗС е обусловено от зачетените правни последици на обстоятелството ,че спорния недвижим имот съставлява земеделска земя, подлежаща на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и попада под режима на чл. 5 ал.2 ЗВСОНИ т.е. изтеклата до 19.11.1997 год. придобивна давност не се зачита , а именно това е и придобивното основание на праводателя на ищеца.
По искането за разноски: при оглед на изложеното по горе мотиви за недопускане на касационното обжалване се налага извода , че ответниците по касация имат право на разноски –чл. 81 ГПК във вр.с чл. 78 ал.3 ГПК. Като съобрази , че всички ответници са представлявани от един адвокат- адв.Е. К. АК Р. ,и от същата е депозирано едно общо становище-отговор , намира , че искането следва да бъде уважено в размер на 600 лв. / шестстотин лева/ по Договор за правна защита и съдействие No 0144390/21.01.2016 година.
Ето защо и на основание по чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 28/04.01.2016 год. на П. Д. Б. от [населено място] чрез адв. Я. П. – АК Р. срещу въззивно Решение No 522 от 24.11.2015 година, по гр.възз.д. Nо 529/2015 година на ОС- Русе.
ОСЪЖДА П. Д. Б. от [населено място] ЕГН [ЕГН] да плати на Р. К. Я. , Д. К. И., И. К. И. ,И. К. К. , В. А. И. , А. И. Й. и Т. А. И. сумата 600 лв. / шестстотин лева/, разноски за касационното обжалване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :