О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
гр. София, 29.04.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1637 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението си от 15.10.2014 год. по гр. д. № 675/2014 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 7.07.2014 год. по гр. д. № 132/2014 год. на Свиленградския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Б. И. Ч. от [населено място] против Й. Г. И. от същия град иск по чл. 109 ЗС за премахване от последната на масивна стопанска постройка с покрив от метална конструкция, покрит със специален покривен материал, построена в североизточния край на имот с пл. № 208 в кв. 22, представляващ УПИ ХVІ-208 по плана на [населено място].
Ищцата Б. Ч., чрез пълномощника й адв. В. Л., обжалва въззивното решение с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска отмяната му, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /наречено допълнение на касационната жалба/ касаторката обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с необходимостта да се допусне касационното обжалване с оглед постигане целта на защитата на правото на собственост от противоправно поведение, като конституционно провъзгласен принцип. Счита, че същият е нарушен с постановеното решение, като излага съображения относно неправилността му. Налице е и позоваване на цитираната съдебна практика – р. 1269 по гр. д. № 5038/2007 год. и на ТР № 31/84 год. на ОСГК на ВС, без да са формулирани правни въпроси, произнасянето по които според касаторката да са в противоречие на тази практика.
В писмения отговор на ответницата Й. И., чрез адв. Г. К., се поддържа становище за липса на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, респ. неоснователност на касационната жалба по изложените съображения. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иск по чл. 109 ЗС, предявен от настоящата касаторка против ответницата, като страните са собственици на съседни имоти. Ищцата е претендирала премахване от ответницата на построената от нея на около 50 см. от границата между имотите незаконна стопанска постройка, тъй като й пречи да упражнява своето право на собственост върху нейния имот – дъждовната вода от покрива се стичала в нейния имот и подкопавала основите на гаража й, както и правело невъзможно ползването на имота й на разстояние около 1 м. от оградата за засаждане на зеленчуци.
Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е отхвърлен, е приел, че не е установено по делото изградената в отклонение от строителните книжа спомагателна масивна постройка да нарушава упражняването на правото на собственост на ищцата върху собствения й имот – сградата е построена вместо на калкан, на 1 м. навътре в имота на ответницата, но в отреденото петно за строежа й, и макар да е налице отклонение от строителното разрешение по местонахождение, същото не води автоматично до ограничаване правата на собственика на съседния имот да го ползва пълноценно и по предназначение, а е необходимо доказване от ищцата в какво се изразява преченето и по повод оттичането на дъждовните води от сградата в имота й, което не е налице. Събраните по делото доказателства установяват наличие на отводняване на сградата по начин, отвеждащ дъждовните води в имота на ответницата, освен това покривът й е под нивото на оградата между двата имота, което обосновава извод за неоснователност на твърдението на ищцата за преченето й при ползването на нейния имот по посочения начин. Въззивният съд е препратил и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 ГПК.
За да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, като на първо място посочи кои материалноправни или процесуалноправни въпроси са обсъждани в решението и са обусловили решаващите изводи, и на второ място, с оглед позоваване на значението им за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, да обоснове същото съобразно указанията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. В случая касаторката не е формулирала конкретни правни въпроси, по които според нея въззивният съд се е произнесъл, поради което и не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, за да се обсъжда наличието на допълнителната такава, съображения в която насока изобщо не са изложени от касаторката.
С оглед цитирането в изложението на посочената съдебна практика, дори и да се приеме да е налице позоваване на противоречие с нея /основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК/, то отново не е налице формулирането на правен въпрос, произнасянето по който да е обусловил решаващия изход на въззивния съд, за да се обсъжда евентуално противоречие. Целта и характера на защитата с иск по чл. 109 ЗС при неправомерно фактическо въздействие не представлява такъв правен въпрос, тъй като въззивният съд се е произнесъл в рамките на предмета на спора по предявения иск по чл. 109 ЗС, но въз основа на преценката на доказателствата е приел същият за неоснователен поради липса на доказателства за неоснователното въздействие върху правото на собственост на ищцата по повод построяването на спорната сграда на установеното разстояние от границата между двата имота. Позоваването на обобщената с ТР № 31/84 год. на ОСГК на ВС съдебна практика по приложението на чл. 109 ЗС не представлява обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаващите съображения в обжалваното решение за неоснователност на иска не противоречи с възприетото в тълкувателното решение становище, че с искът по чл. 109 ЗС се дава защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, с което се създават пречки за осъществяване правомощията на собственик върху даден имот в техния пълен обем. Отхвърлянето на предявения иск е мотивиран с липсата на доказателства за пречки за ползването на имота на ищцата вследствие построената от ответницата постройка на разстояние от границата между имотите и данните за отводняването й към имота на последната, т.е. липсва една от предпоставките за основателност на негаторния иск. Некоректен е доводът на касаторката в изложението, че наводняването от дъждовните води от покрива на постройката е прието за несъществено нарушение и е обосновало отхвърлянето на иска, тъй като от изложените съображения в мотивите на решаващия съд се установява, че обуславящото съображение е липсата на такова въздействие, обосновано въз основа на събраните доказателства за отводняване на постройката и височината на покрива й под нивото на оградата между двата имота.
И в цитираното от касаторката решение № 1269 от 30.12.2008 год. по гр. д. № 5038/2007 год. на І г. о. на ВКС е възприето становището, че с негаторния иск се цели да бъдат премахнати всякакви пречки, които препятстват правата на собственика да ползува имота си пълноценно, поради което и при липсата на формулирани правни въпроси не се констатира противоречие с тази практика. Доводите против възприетите от съда факти представляват по своята същност оплаквания за неправилност на обжалваното решение, но не могат да обосноват наличие на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, поради което и то не се допуска. С оглед на този изход касаторката следва да понесе направените от ответницата в настоящето производство разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 421 от 15.10.2014 год. по гр. д. № 675/2014 год. на Хасковския окръжен съд по подадената от Б. И. Ч., чрез адв. В. Л., касационна жалба против него.
Осъжда Б. И. Ч. от [населено място], [улица], ЕГН [ЕГН] да заплати на Й. Г. И. от [населено място], [улица] направените разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: