O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 13.04.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1191 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 1966/08.02.2016 год. на [фирма] представлявано от Управителя М. Л. и М. Д. , заявена чрез адв. М. Р. – АК С. З. срещу въззивно Решение II-123 от 14.12.2015 година по гр. възз.д. Nо 1693/2015 година на OС- Бургас.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение Nо 98 от 03.07.2015 год. по гр.д. Nо 1063/2014 год. на РС Несебър по отхвърления иск за собственост на основание чл. 108 ЗС на самостоятелни обекти с идентификатор 61056.501.442.1.44 и 61056.501.442.1.86 по КККР на [населено място] , [община] , к/с „К. о. м.“.
За да постанови решението си , въззивният съд е възприел тезата и на първата инстанция , че обектите са разпоредени валидно и не може да се поддържа теза за нищожност поради неадекватност на престациите въпреки значителната разлика между продажна цена и данъчна оценка на имотите.
С касационната жалба се поддържа , че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в нарушение на процесуални правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса осъществено ли е основанието по чл. 26 ал.1, предл. трето ЗЗД когато цената на продадения имот е приблизително 7 пъти по ниска от пазарната ?с довод , че решението на въззивния съд е произнесено в противоречие Решение Nо 615 от 15. 10. 2010 год. по гр.д. Nо 1208/2009 год. на ВКС- III г.о., Решение Nо 934 от 13.09.2010 год. по гр.д. Nо 3657/2008 год. на ВКС-IV г.о. Решение Nо 277 от 26. 01. 2015 год. по гр.д. Nо 1962/2015 год. на ВКС- III г.о./ неотносимо , липса на еквивалентност по предварителен договор,/ като е налице и основание за допускане на касационно обжалване поради противоречиво разрешаване от съдилищата – т.е. и чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с оглед на представените влезли в сила Решение Nо 145 от 26.06. 2013 год. по гр.д. Nо 554/2012 год. на ОС-Ловеч , Решение от 10. 10. 2011 год. по В.гр.д. Nо 1164/2011 год. на ОС- Бургас и останалите цитирани решения на др.окръжни съдилища.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 2980 ал.1 т.3 ГПК по въпросите : какъв следва да бъде размерът на отклонение между продажната цена и действителната пазарна цена на недвижим имот за да се приеме , че е налице нееквивалентност на престациите по една сделка и как следва да се преценява съотношението между данъчна оценка и действителна пазарна цена на един недвижим имот, при преценка за наличието на еквивалентност в насрещните престации по една сделка ?с довод , че произнасянето на ВКС по тези въпроси е необходимо с оглед на еднаквото и точното прилагане на закона.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация И. Т. чрез адв.Б. Т.- АК Б. и адв.М.Б.- АК Б. с наведени обстойни доводи за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, респ. по наведените доводи за неточно прилагане на закона и допуснати процесуални нарушение при постановяване на обжалваното въззивно решение.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и съобразно чл. 280 ал.2 т 1 –предл. последно ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима – за подаването и е спазен срока по чл.283 ГПК и се касае до обжалвано въззивно решение по вещен иск.
След преценка на наведените основания и с оглед на данните и приетите правни тези от въззивния съд , настоящият състав на ВКС намира че касационното обжалване не може да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 т.2 и/или т.3 ГПК.
Некоректно е в производството по чл. 288 ГПК, като неотменен етап на касационното производство свързан с подбора/ селекцията/ за допускане на обжалваните въззивни решение до касационен контрол едновременно по един въпрос да се поддържат като основания по чл. 280 ал.1 ГПК съответно т.1 и т.2. При безспорно постановена, непротиворечива съдебна практика на ВКС –в случая с решения , постановени по чл. 290-293 ГПК , обстоятелството , че все още има окръжни съдилища , които не я прилагат , да се поддържа довод от необходимостта за уеднаквяване – арг. от чл. 291 ГПК. С посочените решения по чл. 290 ГПК , съставите на ВКС са уеднаквили противоречивата практика на окръжните съдилища, посочили са каква е правилната практика , поради което не се налага ново произнасяне.
Доколкото с пространното си изложение – обосновка на изведените въпроси следва да се приеме , че същите / макар и посочени като въпрос 1 , 2 и 3 / по естеството си поставят акцента на приложение на чл. 26 ал.1 предл.3 ЗЗД, настоящият състав намира , че няма основание да се допусне касационно обжалване.
В практиката си съставите на ВКС приемат , че „добрите нрави“ е като философско-етична категория следва да се цени като обща правна категория на договорното право , приложима в гражданските и търговски правоотношения и съставлява комплекс от наложили се правила и норми, които защитават принципи и ценности, важими за правните субекти при сключване на договорите и тяхното значение е в интерес на обществото/ следвайки изцяло логиката на хипотезите , обхванати от разпоредбата на чл. 26 ал.1 ЗЗД/, поставен приоритетно и в синхрон с интереса на договарящите. В този аспект би било налице нарушение на „добрите нрави“ при сключване на двустранните възмездни договори, ако договореното е в нарушение на принцип на правото , чието спазване се гарантира от обективното право .
Безсъмнение в практиката си/ в която насока са и представените съдебни решения по чл. 290 ГПК/ касационният съд приема , че в понятието за накърняване на добрите нрави попадат и хипотезите на липса на еквивалентност на престациите . Преценката за такава липса се базира по всяко конкретно дело на конкретно, безспорно установени факти за цената на сделката , за данъчната оценка на имота и за пазарната цена. Съпоставката на установените стойности и констатацията за разлика между цената на реализираната сделка и данъчната оценка или „пазарната цена“ не се приема еднозначно като липса на еквивалентност. Само доколкото липсата на еквивалентност би означавала грубо нарушен баланс на престациите/ т.е. тотален превес на интересите на единия от договарящите/ и незачетен обществен правопорядък , гарантиращ справедливостта като обществена ценност, то съдилищата правят извод за нарушаване на добрите нрави. В този аспект договорената продажна цена дори и да сочи на сериозни отклонения от стойностите по данъчна оценка, възприемана като паричен израз на вещното право и база за определяне на публични задължения на физическите лица към държавата, определена от държавата/ чл.3 ал.2 от Приложение 2 към ЗМДТ удостоверението за данъчна оценка / или средна пазарна цена , като динамична величина формирана във всеки един период на база търсене и предлагане , не може да обуслови еднозначно извод за нарушение на добрите нрави без да се обсъди в конкекста на доказателствата по делото и без извличане на действителната воля на страните по конкретния договор.
Доколкото с обжалваното въззивно решение съдът е процедирал именно в този порядък на разсъждения за да приеме , че няма нарушен баланс на престации въпреки сочената от касатора разликата , то не може да се приеме тезата , че има произнесен правен въпрос/ а не касаещ доказателствата/ , в противоречие с задължителна практика на ВКС.
Ето защо и като счита , че е налице достатъчна съдебна практика на ВКС , изключваща нуждата от ново произнасяне по въпросите по приложение на чл. 26 ал.1 предл.3 ЗЗД , настоящият състав намира , че не е налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпросите 2 и 3 от изложението на касатора.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. С чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд –състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 1966/08.02.2016 год. на [фирма] представлявано от Управителя М. Л. и М. Д. , заявена чрез адв. М. Р. – АК с.З. срещу въззивно Решение II-123 от 14.12.2015 година по гр. възз.д. Nо 1693/2015 година на OС- Бургас.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :