О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 258
гр. София, 20.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 4654/2018 г.
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба с вх. № 3585/ 28.09.2018 година подадена от В. П. Х. от [населено място], [община] чрез адв. М. У. АК – Б. против Решение № 3391 от 11.07.2018 г. по В.гр. дело № 414/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград по чл. 344, ал.1 ГПК.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение, е неправилно и необосновано, постановено в противоречие на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила, основания за отмяна на въззивното решение по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуално – правните въпроси, свързани с процесуалните задължения на съда в първата фаза на делбата за установяване поделяемостта на дворното място в хипотеза на изградени в него жилищни сгради – суперфициарна собственост на съсобствениците, участници в делбата, с довод, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със съдебната практика обективирана в Решение № 293/12.12.2011 г. по гр.д. №265/2011 г. на II – г.о.; Решение № 201/19.10.2015 г. по гр.д. №2585/2015 г. на I – г.о., Решение № 66/19.06.2017 г. по гр.д. 3499/2016 г. на I – г.о. и Решение № 131/ 27.05.2016 г. по гр.д. № 600/2016 г. на I – г.о., както и относно задължението на съда да обсъди всички доводи на страните и в случаи на противоречие при назначена съдебна експертиза и допълнителна съдебна експертиза, за задължението на съда да изложи мотиви защо приема една респ. защо не кредитира другата, в тази част решението на въззивния съд противоречало с практиката на ВКС, обективирана в Решение № 20/09.02.2017 г. по гр.д. № 2885/2016 г. на IV – г.о., Решение № 292/20.01.2016 г. по гр.д. №952/2015 г. на III – г.о., Решение № 134/30.12.2013 г. по гр.д. №34 на II – т.о., Решение № 390/26.06.2015 г. по гр.д. № 7568/2013 г. на IV – г.о. и други, посочени в изложението към касационната жалба.
В изложението е формулиран и материално правен въпрос относно възможността за подялба на съсобствен недвижим имот, в който има изградени сгради, собственост на отделните съсобственици, по поставения въпрос въззивния съд се бил произнесъл в противоречие с т.1 б. „д“ на ППВС № 2- 82 г.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна по касацията М. М. Х., Ц. Д. А. и Н. Д. Х., чрез адвокат И. Н. – АК – Б., с който се излагат съображения, че касационната жалба е неоснователна, че формулираните в изложението въпроси са обуславящи изгода на спора, но не са разрешени в противоречие с цитираните решения на ВКС, поради което касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Претендират се разноски за производството .
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за допускане на касационното обжалване и на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК и чл. 280, ал.2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срок по чл.283 ГПК и с оглед характера на заявения иск – за защита правото на собственост, касационната жалба е процесуално допустима.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.258 и сл.ГПК е потвърдил Решение №508/15.02.2018 г. по гр.д. № 1060/2017 г. по описа на РС – Сандански, с което е допусната съдебна делба между М. М. Х., Ц. Д. А., Н. Д. Х. и В. П. Х. на недвижим имот: УПИ **, в кв. 31 по плана на [населено място], общ. С., целият имот с площ от 990 /деветстотин и деветдесет/ кв.м. при съседи: от две страни улици, УПИ * и УПИ *, в едно с обслужваща постройка /поз.1 на приложение височина 1,93 м./, складово помещение – бивша баня и две стопански постройки/поз.3 и поз.4 от приложение 2А към допълнителното заключение на вещото лице/, при квоти общо 1/2 ид.част за ищците и 1/2 ид.ч. за ответника.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, въз основа писменото Становище изх. № АБ – 04 – 09/24.04.2017 г. на Гл. архитект на Община Сандански, че процесният недвижим имот – дворното място с посочените подобрения, е делим. Като се е позовал на практика на ВКС (Решение № 293/12.12.2011г. по гр.д.№ 265/11 на ВКС, ІІ гр.о. ,Решение № 87 от 7.07.2011 г. по гр.д. № 825/2010 г., ВКС, ІІ г.о.,)/ и на база събраните писмени доказателства и положителното становище за поделяемост на имота е прието, че е възможно обособяване на два самостоятелни имота при спазване изискванията на чл.19 ЗУТ.
Съдът след преценка на наведените доводи на касатора и като съобрази изискванията на закона, намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.
Изведените процесуално-правни въпроси :1./ за необходимите съдопроизводствени действия, които извършва съдът в първата фаза на съдебната делба за да установи евентуална поделяемост на имота и относно процедурата по чл.201 от ЗУТ за изследване възможността за поделяемост на имота; 2./ за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и приетите по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, включително и в хипотезата на противоречие между заключенията на приети по делото основна и допълнителна съдебно – техническа експертизи и да изложи мотиви защо приема едното, а не кредитира другото заключение и може ли да основе изводи само на избрани от него доказателства без да обсъди други? по естеството си съставляват оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани с преценка на доказателствата по делото. Тези доводи на страната не могат да обусловят извод за допускане на касационно обжалване. Търсеният от касатора отговор на така формулираните въпроси може да бъде получен само и доколкото касационното обжалване е допуснато, в етапа на разглеждането на касационната жалба по същество. Процесуалните правила, касаещи събирането и преценката на доказателствата по правно-релевантните за правния спор факти, са ясни и няма спор по тяхното приложение. Несъблюдаването им съставлява нарушение на тези правила, което води до порочност на обжалвания съдебен акт, но не може да бъде едновременно с това и критерий за допускане на касационното обжалване.
По отношение на формулираният материално-правен въпрос – представлява ли обща част дворното място на урегулиран поземлен имот, в който има изградени сгради, представляващи индивидуална собственост на отделните съсобственици и подлежи ли същият на съдебна делба, въззивният съд се бил произнесъл в противоречие с ПП ВС 2-82 г. б. „г“.
По настоящото дело, спорът касае възможността да се допусне делба на поземлен имот – УПИ в хипотезата на така наречената „хоризонтална етажна собственост“. Между страните по делото в съдебното производство е установено, че притежават по 1/2 идеални части от имота. От фактическа страна няма спор, че има построени самостоятелни жилищни сгради, индивидуална собственост на страните. Въззивният съд не е възприел даденото разрешение с разясненията на ПП ВС 2-82 г. б. „г“. Възприето е разрешение, дадено по цитираните решения на ВКС по чл.290 ГПК, с които е направено тълкуване на чл.38 ал.1 и ал.3 ЗС в смисъл, че е допустима съдебна делба на парцел, застроен със сгради индивидуална собственост на съсобствениците на терена, като изключение и то само в хипотезите, при които са налице предпоставките на чл.19 ал.1 ЗУТ за обособяване на отделни парцели при нужните законови изисквания за самостоятелни УПИ, в който смисъл са Решение №296/09.01.2014 г. по гр.д. № 4456/2013 г. на ВКС – I – г.о. и и Решение №201/19.10.2015 г. по гр.д. №2585/2015 г., I – г.о. на ВКС. Въззивният съд е съобразил своето решение именно с цитираните по-горе решения на ВКС след изпълнена процедурата по чл. 201 от ЗУТ.
Настоящият състав, като приема, че въззивното решение, съобразено с практиката по приложение на действащите правила на ЗУТ, за които ПП ВС 2-82 б. г“ не може да намери приложение като даваща задължителни указания по приложението на друг закон за териториалното устройство на страната, намира, че не е налице твърдяното противоречие по см. на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и касационното обжалване не може да се допусне.
По направеното от ответниците М. М. Х., Ц. Д. А. и Н. Д. Х. чрез пълномощникът им адв. И. Н. от АК – Б., искане за присъждане на разноски в размер на 500 лв., съдът намира следното:
Съгласно разпоредбите на чл.81 ГПК и чл.78 ал.3 ГПК, направените за защита разноски за касационното производство са в тежест на касатора предвид изхода на делото- а именно при постановяване на определение по чл.288 ГПК за недопускане на касационно обжалване. Искането е процесуално допустимо, като заявено в преклузивния срок – в случая с отговора на касационната жалба. Искането е основателно в заявения размер на базата на представения Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските (л. 76 и л. 77 / и следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК и чл.280, ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд – състав второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба с вх. № 3585/28.09.2018 г. на В. П. Х. от [населено място], [община], заявена чрез адв. М. У. АК – Б. против Решение № 3391/11.07.2018г. по въззивно гр. дело № 414/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград по допускане на делбата.
ОСЪЖДА В. П. Х. с ЕГН [ЕГН] живущ в [населено място], [община] да заплати, на М. М. Х. с ЕГН [ЕГН], Ц. Д. А. с ЕГН [ЕГН] и Н. Д. Х. с ЕГН [ЕГН] сумата от 500 лв. (петстотин лева) разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :