О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 16.10.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4382 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 11.12.2013 год. по гр. д. № 1104/2013 год. Русенският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 1.08.2013 год. по гр. д. № 7736/2012 год. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на П. К. К., че същата не е собственик по давностно владение на апартамент „Ж”, с идентификатор 63427.7.357.7.8, в [населено място], [улица], бл. „И.”, вх. 3, ет. 3, ап. Ж, с площ 40.54 кв. м., подрбно описан в решението, заедно с прилежащото му избено помещение № 5 с площ 5.71 кв. м., отменен е нот. акт № 35/2010 год. до ? ид. ч. от горния имот и е признато по отношение на Б. Й. Б., че М. А. Р. от [населено място] е собственик на ? ид. ч. от този имот.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от ответниците П. К. К. и Б. Й. Б., чрез пълномощника им адв. Ил. И., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяна на въззивното решение и вместо това исковете бъдат отхвърлени, с присъждане на разноските по делото.
В приложеното изложение касаторите обосновават наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението с цитиране на законовата разпоредба, без излагане на съответни съображения относно процесуалноправен или материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд.
Ищцата М. А. Р. не е взела становище.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на касаторите, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове, въззивният съд приел, че ответницата П. К. не е доказала осъществяването на фактическия състав за оригинерно придобиване на собствеността върху процесния имот, в изпълнение на доказателствената тежест в процеса по предявения срещу нея отрицателен установителен иск. От анализа на събраните доказателства не може да се направи извод за промяна в намерението й при упражняваната от нея фактическа власт върху имота като ползвател, поради което и е опровергана удостоверителната сила на констативния нотариален акт № 35/2010 год. След като същата не се легитимира като собственик на имота последвалите две прехвърлителни сделки не са породили транслативен за собствеността на имота ефект в лицето на купувачите и тъй като придобитите от ищцата М. Р. права по продажбата с нот. акт № 74 от 18.08.98 год. не са засегнати от разваляне на алеаторния договор между нейната праводателка и П. К., с оглед придобиването преди вписване на исковата молба за това, предявените искове са уважени.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че доводите в изложението на касаторите не представляват по същността си правни въпроси, произнасянето по които да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /с оглед поддържаното основание/, а доводи за неправилност на решението поради необсъждане на доказателства по делото. Разглеждането им предполага наличие на основание за допускане на касационното обжалване, като релевираното такова не е налице поради липсата на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, съгласно разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 836 от 11.12.2013 год. по гр. д. № 1104/2013 год. по описа на Русенския окръжен съд по подадената от П. К. К. и Б. Й. Б., чрез адв. Ил. И., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: