О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 125
гр.София, 26.09.2018 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 3117 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба с вх.№ 3999 от 19.04.2018 г. на Д. И. Н. против решение № 145 от 06.06.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 39/2016 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, ГО.
В изложението на основанията към молбата за отмяна, наред с изявленията, съставляващи по своето естество оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното решение и на постановеното в производство по чл. 288 ГПК Определение № 226 от 18.04.2017 г. по гр.д.№ 4436/2016 г. на ВКС, І г.о., като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че атакуваното решение се основава на заключението на вещо лице, чиято неистинност е установена по надлежния съдебен ред – с изрично постановен /в същото дело/ отказ на главния архитект на [община] за допускане на делба на процесната сграда. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение. Не се твърди, нито пък към молбата за отмяна са приложени доказателства за наличие на влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд или споразумение по наказателно дело за извършено престъпление или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е постъпило писмено възражение от насрещните страни по молбата за отмяна – М. С. Д., Н. С. Д. и М. С. Д..
На основание чл. 307, ал. 1 ГПК, преди да пристъпи към разглеждане на молбата по същество, съдът следва да се произнесе по нейната допустимост, в която връзка Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Производството за отмяна е средство за извънинстанционен контрол относно правилността на влезли в сила решения, приложимо само при наличието на изчерпателно посочени в закона предпоставки и когато правото да се иска отмяна е упражнено в определените срокове. В първата фаза се извършва проверка относно редовността и допустимостта на молбата за отмяна. Тя се изразява в преценка дали молбата съдържа аргументирано изложение на основанията за отмяна и дали не е преклудирана, поради изтичане на предвидените в чл. 305 ГПК срокове. За спазването на тези изисквания съдът следи служебно.
В случая производството, образувано по молбата за отмяна по чл. 303 ГПК, е недопустимо, поради което молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
На първо място – молбата не може да се основава на оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния или процесуалния закон, тъй като тези оплаквания могат да бъдат предмет на разглеждане само при въззивно или касационно обжалване, но не и в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК. Молбата не може да се основава и на доводи за неправилност на определението по чл. 288 ГПК, което изобщо не подлежи на проверка – както инстанционна, така и по реда на извънредния способ.
Извън оплакванията за незаконосъобразност на атакуваното решение, заявеното от молителката сочи на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, съгласно което се изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Установяване неистинността на заключението на СТЕ по този ред в случая не само не е удостоверено, но дори не се и твърди. В отговор на дадените от РС с разпореждане от 25.06.2018 г. указания да представи изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, молителката се е позовала на буквалния текст на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, но не е изложила обстоятелства, които действително да са годни да бъдат подведени под хипотезата на тази разпоредба. Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима и следва да бъде оставена от ВКС без разглеждане. Само наведени в молбата за отмяна твърдения за наличие на някое от обстоятелствата по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК (в случая – че атакуваното решение се основава на заключението на вещо лице, чиято неистинност е установена по надлежния съдебен ред) не могат да послужат като основание за допускане на отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.
В обобщение – обсъжданата молба за отмяна не отговаря на изискването за редовност, като предвид разпореждането на РС от 25.06.2018 г. не е допустимо да се дават нови указания за отстраняване на нередовността, а следва да се постанови оставянето й без разглеждане.
Предвид изложеното и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна с вх.№ 3999 от 19.04.2018 г. на Д. И. Н. против решение № 145 от 06.06.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 39/2016 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, ГО.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3117/2018 г. по описа на ВКС, ІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд с частна жалба, подадена в едноседмичен срок от съобщаването му.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от акта на основание чл.7, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: