О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
гр. София, 06.01.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Никова ч. гр. д. № 6519 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по подадената от Н. В. Х. чрез адвокат Н. А. П. касационна частна жалба с вх.№ 5980 от 24.09.2014 г. срещу определение № 1708 от 28.08.2014 г., постановено по ч.гр.д.№ 996/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав.
Жалбоподателката Н. В. Х. поддържа, че определението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Посочила е, че страда от заболявания, които са й попречили да прецени правните последици на подадената от нея молба, с която е заявила, че желае всички съобщения, отнасящи се за нея да бъдат връчвани чрез адвокат Н. П.. Поддържа, че за факта на решението узнал нейния внук и пълномощник К. Ф. А. при случайна проверка в деловодството в момент, когато по делото все още не са били приложени изпратените до страните съобщения за решението. Последвало подаването на въззивната жалба с вх.№ 18516 от 27.06.2014 г. от страна на Н. В. Х., без тя изобщо да е била наясно, че жалбата й е просрочена. Мотивирана от обстоятелството, че неуведомяването й от адвокат Н. П. за полученото съобщение я е лишило от възможността да организира защитата си, жалбоподателката моли определението на Пловдивския апелативен съд да бъде отменено като несъобразено с установените по делото факти и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия.
В приложеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че касационното обжалване следва да бъде допуснато в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса „Съществува ли законов ред, по който страната може да реализира правата си в хипотеза, когато по независещи от нея причини е била лишена от своевременната възможност да обжалва неизгодното за нея решение?”.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация М. Я. К. и В. Д. К. не са депозирали отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Касационната частна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 и ал.4 ГПК.
Преди да пристъпи към разглеждане на частната жалба по същество, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, във връзка с което намира следното:
С обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд е потвърдено разпореждане № 6146 от 08.07.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което подадената от Н. В. Х. въззивна жалба с вх.№ 18516 от 27.06.2014 г. срещу решение № 813 от 29.04.2014 г. по гр.д.№ 2343/2013 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ГО, първи състав, е върната като просрочена. С посоченото решение са отхвърлени предявените от Н. В. Х., Ф. Н. А. и С. Н. А. срещу М. Я. К. и В. Д. К. искове с правно основание чл.30 ЗЗД и чл.33 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че съобщението за решението, заедно с препис от последното, надлежно са връчени на Н. В. Х. на 05.06.2014 г. чрез адвокат Н. П. – лицето, посочено от нея като адресат за получаване на съдебни книжа, явяващо се едновременно с това и пълномощник на другите двама ищци (синовете й Ф. и С. А.). Така срокът за въззивно обжалване е изтекъл на 19.06.2014 г., което определя подадената на 27.06.2014 г. жалба като просрочена.
С оглед така формираната решаваща правораздавателна воля, ВКС намира, че поставеният в изложението въпрос няма изискваното с оглед т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГКТК обуславящо значение, което да обосновава наличието на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е дължал да извърши преценка дали е налице редовно връчване на изпратеното до Н. В. Х. съобщение за изготвянето на първоинстанционното решение, както и дали Х. е упражнила правото си на жалба преди изтичане на преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК. Именно на тези въпроси е даден отговор с атакуваното определение, като формираните изводи са в съответствие с разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Доколкото не е бил сезиран с жалба срещу произнасяне по молба за възстановяване на срок, въззивният съд не е разполагал с правомощие да преценява дали пропускът на Н. В. Х. се дължи на причини от обективен характер (независещи от нея) и съответно не се е произнасял по въпроса, с даването на отговор на който жалбоподателката обосновава становището си, че в случая следва да се допусне касационното обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 1708 от 28.08.2014 г., постановено по ч.гр.д.№ 996/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, първи граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: