О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. София, 28.10.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 4409/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Етажната собственост на сграда № 2, находяща се в УПИ № 156075, м. „С.” по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор № 02676.156.75,[жк], представлявана от управителя Д. М. Г., чрез пълномощника адв. Л. А., против определение № 5879/12.03.2015 год. по ч. гр. д. № 2294/2015 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на етажната собственост срещу определението от 28.10.2013 год. по гр. д. № 23318/2012 год. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 37 състав за прекратяване на производството по това дело на основание чл. 233 ГПК поради отказ от предявения иск и е обезсилено решението от 10.06.2013 год. по същото дело, както и издадения изпълнителен лист от 18.07.2013 год.
Жалбоподателят моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно с твърдението, че съдът не е взел предвид допуснатото обезпечение по друго дело, с което е спряно изпълнението на решенията на ОС на ЕС по протокол от 12.08.2013 год., включително и това за назначаване на управител на етажната собственост Г. С.-Ч., подала молбата за отказ от предявения от ЕС установителен иск против дружеството, ответник. Освен това поддържа, че решение за опрощаване на финансови задължения към ЕС не е вземано на това общо събрание на етажните собственици.
В приложеното изложение се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение с формулиране на въпроси в т. т. 1-4. Поддържа се и основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпрос чия е компетентността по въпроса за решение по чл. 17, ал. 2, т. 4 ЗУЕС – разсрочване на плащания на етажните собственици – на упрвителния съвет или на общото събрание, като се представя невлязло в сила решение по гр. д. № 1555/2014 год. на Варненския окръжен съд.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] не е изразил становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия, като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
За да остави без уважение подадената от настоящия жалбоподател частна жалба срещу първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по гр. д. № 23318/2013 г. на Софийски районен съд и са обезсилени решението и изпълнителния лист по същото, въззивният съд приел, че отказът от предявените искове е направен от надлежна страна в производството – етажната собственост, представлявана от управителя Г. С., съгласно представения протокол от ОС на ЕС от 12.08.2013 год. и удостоверението от общината за подадено уведомление по чл. 46б ЗУЕС. Фактът, че на 25.10.2013 год. е проведено ново ОС на ЕС, на което са взети други решения, е неотносим към направения отказ от иска с молбата от 23.09.2013 год. Поради това приел, че десезирането на съда от разглеждането на спора поради извършен отказ на ищеца от предявения иск по реда на чл. 233 ГПК е обусловило прекратяването на производството с обезсилване на постановеното решение и издадения изпълнителен лист.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следните съображения:
Съгласно императивната норма на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, каквато именно е и настоящата хипотеза, подлежат на обжалване пред Върховен касационен съд, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следователно, допускането на касационно обжалване предполага представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е поставен конкретен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос и са посочени и аргументирани едно или повече от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. В съответствие със задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, формулирането на въпроса е задължение на самия касатор и то не може да бъде извършено служебно от касационната инстанция, тъй като нейните правомощия са ограничени единствено до това да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, поставен от касатора.
В случая, съгласно изрично дадените указания с разпореждането на въззивния съд от 20.05.2015 год. /след връщане на делото от ВКС с разпореждането му от 15.05.2015 год./, жалбоподателят сочи като релевантни въпросите относно допуснатото обезпечение по друго дело с предмет иск за отмяна на решенията на ОС на ЕС, проведено на 12.08.2013 год. и относимостта му към направения отказ чрез управителя на ЕС, избран на това общо събрание, както и липсата на взето решение на това общо събрание за опрощаване на задължения към ЕС.
Тези въпроси обаче не са обусловили извода на въззивния съд в обжалваното определение, тъй като не са били предмет на обсъждане, поради което и не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съображения за което не са и изложени. Всъщност поставените въпроси представляват оплакване против обжалваното определение с твърдения за пороци в представителството на собствениците в етажната собственост при извършване на процесуалното действие в производството, по който довод обаче не е налице произнасяне във въззивното определение, нито съдът е могъл да се произнася по него с оглед на това, че опорочаването на волеизявлението не е предмет на настоящето производство. Във въззивното определение изводът на съда е обоснован от данните по делото за наличието на молба от 23.09.2013 год., подписана от управителя като законен представител на ЕС с изразено искане за прекратяване на производството по предявения иск поради отказ от него, като приел за неотносим към това изявление факта за проведено ново ОС на ЕС на 25.10.2013 год., нито са обсъждани доводите за допуснато впоследствие /с определение от 8.10.2013 год./ по друго дело обезпечение по иск за отмяна на предходните решения на ОС чрез спиране на изпълнението им, както и за липса на взето решение за такъв отказ. Поради това и тези въпроси, както и въпросът за компетентността за вземане на решение за разсрочване на плащане, не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 5879 от 12.03.2015 год. по ч. гр. д. № 2294/2015 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: