О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 213
София, 28.05.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 6659 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 23300 от 18.08.2014 г. на Р. С. К., чрез адвокат М. Г. против решение № 1211 от 20.06.2014 г. по в.гр.д.№ 3673/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба Е. С. С. не е подала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Пловдивския окръжен съд е отменил решение № 3334 от 29.07.2013 г. по гр.д.№ 18584/2011 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Р. С. К., Л. Г. Р. и Г. Л. Р. против Е. С. С. за признаване на установено, че не е собственик на 2/5 ид.ч. от недвижим имот, с ИД 03839.28.25, представляващ нива от 5,442 дка, находящ се в м.„С. п.” в землището на [населено място], с актуална идентификация ПИ № 03839.28.35, със съседи – 28.31, 28.24, 28.21, 28.22, 28.36, 28.26; както и ПИ № 03839.28.36, със съседи – 28.35, 28.22, 28.26, като вместо това е признал за установено, че Е. С. С. не е собственик на разликата над 2/8 ид.ч. до 2/5 ид.части от описания имот. Решението е потвърдено в останалите му части, а именно: (*) в частта, с която са отхвърлени исковете на Р. С. К., Л. Г. Р. и Г. Л. Р. против Е. С. С. за признаване на установено, че не е собственик на 2/8 ид.ч. от посочения недвижим имот; (*) в частта, с която по иска на Е. С. С. против Р. С. К., Л. Г. Р. и Г. Л. Р. е прогласена нищожността на доброволна делба от 07.10.2008 г., оформена с нотариален акт № 161, том I, дело № 161/2008 г. на пом.нотариус Р. Ц. по заместване на нотариус И. И. и (*) в частта, с която са оставени без разглеждане исковете на Р. С. К., Л. Г. Р. и Г. Л. Р. против Е. С. С. за признаване за установено, че Р. С. К. е собственик на имот с идентификация ПИ № 03839.28.35, в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 03839, общ.М., със съседи – 28.31, 28.24, 28.21, 28.22, 28.36, 28.26; а Л. Г. Р. и Г. Л. Р. – на имот ПИ № 03839.28.36 в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 03839, общ.М., със съседи – 28.35, 28.22, 28.26.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че към 06.10.2008 г. С. Д. С. и Р. Д. И. са прехвърлили на Е. С. С. права в по-голям обем, отколкото са притежавали и че ищцата се легитимира като собственик на 2/8 ид.ч., а не на 2/5 ид.ч. (както е посочила в исковата молба) от имота с ИД 03839.28.25 по КВС. Тъй като този имот е участвал във формирането на имотите, предмет на сключения на 07.10.2008 г. между Р. С. К., Л. Г. Р. и Г. Л. Р. договор за доброволна делба от 07.10.2008 г., обстоятелството, че и Е. С. С. притежава квота в съсобствеността за ПИ с ИД 03839.28.25 по КВС е възприето като достатъчно основание, за да се приеме, че извършената без нейно участие доброволна делба е нищожна на основание чл.75, ал.2 ЗН.
С касационната жалба на първо място е повдигнат въпроса за допустимостта на обжалваното решение, като се твърди, че същото е постановено при отсъствие на правен интерес от предявяването на иска по чл.75, ал.2 ЗН. Тъй като касационната инстанция следи служебно за валидността и допустимостта на въззивното решение, този довод следва да бъде обсъден, независимо от обстоятелството, че не е интерпретиран и в изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК. Същият е неоснователен, като се имат предвид указанията, дадени с т.1 от ТР № 3 от 19.12.2013 г., постановено по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК. Съгласно чл.75, ал.2 от Закона за наследството когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна. Неучаствалите в делбата съсобственици разполагат с възможност, позовавайки се на нищожността на извършената без тяхно участие делба, да предявят нов иск за делба, посредством който да упражнят правото си да искат прекратяване на съсобствеността. Възможно е също така неучаствалите в делбата съсобственици да предявят самостоятелен иск за установяване нищожността на сключения без тяхно участие договор за доброволна делба, защото те разполагат не само с правото да искат прекратяване на съсобствеността, но и с правото да ползват съсобственото имущество съобразно правата си, вкл. да извличат плодовете от съсобствената вещ, както и да се разпореждат с дела си в полза на друг съсобственик или на трето лице по реда и при условията, при които законът допуска това. За упражняването на тези права е необходимо да бъде внесена яснота и безспорност в отношенията между съсобствениците досежно съществуването на съсобствеността. И за да не се налага при всеки нов спор да се заявява довод за нищожност на делбата, доколкото произнасянето на съда по този довод в предходен процес няма да се ползва със сила на пресъдено нещо, на неучаствалия в делбата съсобственик се признава правото да установи нищожността на тази делба по съдебен ред в самостоятелно исково производство. Решението по така предявения иск ще се ползва със сила на пресъдено нещо и ще внесе яснота и безспорност в бъдещите отношения на участниците в съсобствеността по повод упражняване правата на всеки един от тях върху съсобственото имущество.
На следващо място, в представеното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК е формулиран правен въпрос, с необходимостта от даването на отговор на който се обосновава искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а именно: „Трябва ли съдът да се произнесе с решение по всички предявени с инцидентния установителен иск претенции относно придобивната давност и правото на собственост и може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съобръжения защо не ги приема и защо обосновава мотивите си и съответно решението само на някои от събраните по делото доказателства.”. Същият не обосновава извод за наличие на условия за допускане на касационно обжалване, тъй като не притежава белезите на правния въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване в смисъла на това понятие, разяснен с т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно тези разяснения касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на пресъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
И. от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е принципно значим по всяко дело, но в конкретния случай въззивният съд е постановил обжалваното решение при точното приложение на закона и съобразно трайно установената съдебна практика, включително задължителната такава на ВКС, като е основал решението си на приетите от него фактически заключения и правни изводи, съответни на материалния закон. В тази връзка са обсъдени всички релевантни за спора обстоятелства по делото и са разгледани всички валидно заявени твърдения, доводи и възражения на страните. Съгласно установената практика на ВКС по приложението на чл.12 и чл.235 ГПК, съдът преценява доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и в тяхната цялост. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил относимите към спора доказателства и заявените от страните доводи, които са от значение за спорното право. Достатъчно е съдът да изложи съображения именно относно релевантните факти и относно твърденията, доводите и възраженията на страните по тях и по приложимото материално право, а това как точно ще се обоснове е в зависимост от конкретните обстоятелства по делото. Евентуалното несъгласие на касатора с фактическите и правни заключения на съда и с произнасянето му по възраженията и доводите на страните не е основание за допускане на касационно обжалване.
В случая въпросът по своята същност представлява обобщение на наведените с касационната жалба и преповторени и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. В този смисъл в изложението си касаторът отново се позовава на пороци на въззивното решение, представляващи касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл.281, т.3 ГПК, наличието на които не може да бъде предмет на обсъждане в рамките на производството по чл.288 ГПК. Въпросът имплицитно изисква да се извърши преценка на правилността на формираните от въззивния съд фактически и правни изводи, а такава преценка не може да бъде извършена в рамките на касационното произнасяне във фазата по допускане на обжалването, защото извършването й предполага анализ на доказателствата по делото. Необходимостта от извършване на подобна преценка не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото както вече бе посочено по-горе, общото основание по чл.280, ал.1 ГПК е материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 23300 от 18.08.2014 г. на Р. С. К. чрез адвокат М. Г. против решение № 1211 от 20.06.2014 г. по в.гр.д.№ 3673/2013 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: