О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 195
гр. София, 03.07.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на първи юли две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 3012 по описа за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма], [населено място], чрез адв. П. Н., против разпореждането от 15.04.2015 год. по т. д. № 9/2015 год. на Търговищкия окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната касационната му жалба против въззивното решение от 9.03.2015 год. по същото дело.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като счита, че искът по чл. 135 ЗЗД е неоценяем, поради което и въззивното решение по него подлежи на касационно обжалване. Иска отмяната му и делото се върне за продължаване процесуалните действия по администриране на подадената касационна жалба.
Ответниците по частната жалба не са взели становище.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното разпореждане съдът е констатирал, че подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба е против въззивно решение, което не подлежи на касационен контрол с оглед цената на иска, по който е постановено, под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 5 000 лв., като е без значение характера на иска като конститутивен. Обосновал е извода си с представеното удостоверение за данъчната оценка на имота в размер под 2 000 лв., както и с цитираната съдебна практика.
Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Предявените в настоящето производство отменителни искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД и евентуалния по чл. 135, ал. 3 ЗЗД са конститутивни искове, както правилно поддържа жалбоподателят, като с тях се цели обявяването за относително недействителна спрямо ищеца /кредитора/ на процесната разпоредителна сделка, обективирана в случая в нот. акт № 60/2009 год. като дарение на описания недвижим имот. Същият е с данъчна оценка в размер на 1 723.90 лв., посочена в акта, какъвто е и нейният размер към момента на предявяване на исковете, видно от представеното от ищеца /сега жалбоподател/ удостоверение № 1977/11.12.2013 год. на [община].
Цената на предявените искове за съществуването на договор, когато последният има за предмет вещни права върху имот, се определя от данъчната му оценка, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК. Тъй като същата е под предвидения размер от 5 000 лв. изводът за недопустимост на касационното обжалване на постановеното по тези искове въззивно решение е правилен и разпореждането за връщане на касационната жалба против него следва да се потвърди. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, част от която е цитирана от въззивния съд, поради което и представеното от жалбоподателя определение по ч. гр. д. 239/2003 год. на 5 – чл. състав на ВКС не може да обоснове различен извод.
Доводът на жалбоподателя, че искът по чл. 135 ЗЗД като конститутивен е неоценяем не може да се сподели с оглед на това, че в закона изрично е посочено по какъв начин се определя цената му – чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК. Останалите изложени съображения в жалбата са неотносими към спорния предмет за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК.
По тези съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 154 от 15.04.2015 год. по т. д. № 9/2015 год. на Търговищкия окръжен съд, с което е върната касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение от 9.03.2015 год. по същото дело, като недопустима.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: