О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 266
гр. София, 18.05.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4556 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Г. Н. Д. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Н. Х. от САК, обжалва в срок въззивното решение № 4174 от 13.06.2017 год. по в. гр. д. № 107/2017 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 4.10.2016 год. по гр. д. № 22159/2006 год. на Софийския районен съд. С него е оставена без уважение молбата на Г. Н. Д. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното на 16.07.2007 год. решение по същото дело.
Касаторката поддържа становище за неправилност на въззивното решение, като счита, че е налице допусната очевидна фактическа грешка при посочване в диспозитива на решението по допускане на съдебната делба на квотите на съделителите, което е установимо от мотивите му относно придобиването на апартамент № 65 от съпрузите Н. Д. и П. Д. и намаляване на завещанието на последната относно 1/2 ид. ч. от апартамента в полза на дъщеря й П. М. до размер на запазените части на другите двама наследници на завещателката. Поддържа, че е налице аритметична грешка, тъй като посочените квоти са относими само към завещаната половина от апартамента, а не към целия, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 ГПК.
Ответниците П. П. М., чрез адв. Р. Н. и И. П. Т., чрез адв. М. З., оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, респ. оспорват жалбата като неоснователна по съображенията, подробно изложени в представените писмени отговори.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните въз основа данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлена молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка, въззивният съд приел, че не е налице противоречие между формираната от съда воля в мотивите на решението относно квотите на съделителите и отразяването на същите в диспозитива при допускане делбата на описаните в исковата молба имоти, в частност на спорния апартамент № 65. В мотивите е обсъждан като правопораждащ факт завещанието на 1/2 ид. ч. от апартамента, същото е намалено до размера на запазените части на двама от наследниците на наследодателката и на това основание са определени квотите за целия допуснат до делба имот. В този смисъл определените в мотивите и в диспозитива на съдебното решение квоти в обикновени дроби съответстват изцяло на изразената от съда воля и не е налице техническа или аритметична грешка при определянето им. Въззивният съд приел, че при отсъствието на правни изводи относно друг правопораждащ факт, различен от процесното завещание, правосъдната воля на съда не може да бъде допълнена, заменена или изменена в рамките на производството по чл. 247 ГПК. Касае се за порок на първоинстанционното решение, който подлежи на отстраняване единствено по реда на инстанционния контрол, какъвто не е осъществен поради липсата на жалба от страна на наследодателя на настоящата молителка, сега касатор, заинтересован от обжалването в тази част на постановеното решение /посочено изрично във въззивното решение по жалба на другата страна/.
Следователно, решаващият извод в обжалваното въззивно решение е обусловен от произнасянето по въпроса за липса на очевидна фактическа грешка в решението на съда, с което е допусната делба на спорния апартамент № 65, а не от формулираните в изложението на касаторката правни въпроси, обосноваващи релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Независимо от формулировката им в контекста на принципа на чл. 208, ал. 2 ГПК /отм./, сега чл. 271, ар. 1, изр. 2 ГПК, за забрана за влошаване положението на жалбоподателя и при констатация за допусната очевидна фактическа грешка при определяне квотите на съделителите при допускане на делбата, поставените въпроси са относими към същността на понятието очевидна фактическа грешка като несъответствие между изложената в мотивите воля и външното й отразяване в диспозитива. По този въпрос е налице съдебна практика, включително представените от касаторката решения на ВКС по чл. 290 ГПК / по гр. д. № 1982/2014 год. ІІ г. о., гр. д. № 5934/2014 год. ІV г. о./, в които не е налице противоречиво произнасяне, а изводите за наличието на грешка или не са обусловени от установените по тях различни факти. По въпроса за същността на очевидната фактическа грешка като несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване не е налице противоречиво произнасяне в обжалваното въззивно решение, тъй като и в него съдът е приел същото разрешение, но счел, че диспозитивът на решението по допускане на делбата при определените квоти между съделителите отговаря на формираната правораздавателна воля в мотивите относно съображенията за правопораждащия факт – завещанието на половината от апартамента, въз основа на които са определени квотите за целия имот, а не само за половината от него. Посочените както в мотивите, така и в диспозитива на решението квоти съответстват изцяло на изразената от съда воля и липсва техническа или аритметична грешка при определянето им, поради което и е направен извода за липса на допусната очевидна фактическа грешка. Същността на поставените от касаторката въпроси във връзка с релевантния въпрос всъщност представляват израз на несъгласието й с направения от въззивния съд извод за липса на допусната очевидна фактическа грешка, като тези доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, което има за предмет произнасяне относно наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Това по чл. 280, ал. 1, т. 1 /редакция до изм. с ДВ бр. 86/2017 год./ не е налице с оглед липсата на противоречие с представената задължителна съдебна практика, а горното съображение изключва наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на първо място поради липса на противоречие със задължителната съдебна практика, и на второ място – поради неотносимостта на поставените въпроси относно съотношението между принципа за забрана за влошаване положението на жалбоподателя и поправка на допусната ОФГ от съда, както и относно необходимостта от преценка на доказателствата за решаващия извод в обжалваното въззивно решение. Последният е обоснован, както се посочи, от приетата липса на очевидна фактическа грешка между формираните изводи относно квотите на съделителите и външното им изразяване в диспозитива на решението по допускане на делбата. Разрешението в обжалваното решение кореспондира и с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 27 от 11.03.2016 год. по гр. д. № 3502/2015 год. ІІ г. о. на ВКС, в което се приема, че „за да са налице условията на чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав.” В съгласие с тази съдебна практика въззивният съд е приел, че в мотивите на решението по допускане на делбата на апартамент № 65 е формирана волята на съда относно квотите на съделителите въз основа на изложените съображения относно намаляване на завещанието по възражението за накърняване запазената част на двамата от наследниците и същата тази воля е изразена в диспозитива на решението, което изключва възможността да се допусне поправката.
Поради горното, поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не са обусловили решаващата воля на съда. Извън това, същите представляват и израз на несъгласието на касаторката с постановеното решение по допускане на делбата на спорния апартамент, с оглед поддържаното становище, че половината от него е собственост на наследодателя й вследствие прекратената съпружеска имуществена общност след смъртта на съпругата му, чието наследство е предмет на посочените в решението квоти, който въпрос по същество на спора относно квотите не подлежи на обсъждане в настоящето производство.
С оглед изхода на настоящето производство касаторката следва да заплати на ответниците по касация направените разноски в размер на по 600 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокатите Р. Н. и М. З. по приложените два договора за правна защита и съдействие /л. 24 и л. 27/
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 4174 от 13.06.2017 год. по гр. д. № 107/2017 год. на Софийски градски съд.
Осъжда Г. Н. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б”, ап. 24 да заплати на П. П. М., ЕГН [ЕГН] и на И. П. Т., ЕГН [ЕГН] направените от тях в настоящето производство разноски в размер на по 600 лв. /шестотин лева/ на всеки един.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: