О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
гр. София, 12.01.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5287 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 22.07.2015 год. по гр. д. № 304/2015 год. Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение от 10.02.2015 год. по гр. д. № 37/2013 год. на Старозагорския окръжен съд и вместо това е постановил друго, с което отхвърлил иска на С. В. С. от [населено място] за признаване за установено по отношение на [община], че е собственик, на основание давностно владение, продължило повече от десет години, на недвижим имот с площ 1934/7438 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 68850.513.28 по КККР на [населено място], находящ се в парк „Б.” в [населено място], целият с площ 7 438 к. м., с трайно предназначение на територията:урбанизирана. Въззивният съд отменил и определението на първоинстанционния съд от 30.03.2015 год. за присъдените разноски, като възложил в тежест на ищеца направените от общината такива за цялото производство.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от С. В. С., чрез пълномощника му адвокат А.. М.-П., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост с искане за отмяната му и уважаване на предявения иск. Касаторът претендира присъждане на направените разноски.
Ответната община оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване.
За да се произнесе по предмета на настоящето производство, настоящият състав прие следното:
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, обосновани с формулираните от касатора процесуалноправни въпроси относно допустимостта презумпцията на чл. 69 ЗС да се приеме за оборена поради съмнения, а не чрез осъществяване на пълно и главно обратно доказване за липса на анимус, и на това основание да се приеме предявеният иск за неоснователен поради липса на пълно главно доказване от страна на ищеца на осъществяваната фактическа власт, или че същата се упражнява от фирмата на владелеца, физическото лице. Въззивният съд в обжалваното решение е приел, че ищецът не е доказал да осъществява фактическата власт върху имота в качеството му на физическо лице, с оглед събраните свидетелски показания, установяващи осъществяването в имота дейността на неговата собствена фирма, т. е. ищецът не е установил твърдяното придобивно основание.
Формулираните от касатора въпроси по своята същност представляват доводи за неправилност на извода на съда, че не е осъществено пълно доказване на обстоятелството, че в качеството му на физическо лице ищецът е осъществявал фактическата власт върху имота, вследствие на което е претендирал придобиване на правото на собственост. Произнасянето на съда не обхваща въпросите за презумпцията по чл. 69 ЗС и оборването й, нито е отречено приложението й в смисъла, вложен от касатора в изложението му, поради което и така формулирани въпросите са некоректно поставени, а и не са обусловили направения извод в обжалваното решение. Освен това не е посочено в какво се изразява твърдяното противоречие с цитираната и представена задължителна съдебна практика. В представеното Р 107 от 25.05.11 год. по гр. д. № 1297/2010 год. на ІІ г. о., обобщило наличието и на друга задължителна съдебна практика /напр. Р 559 от 11.01.11 год. по гр. д. № 281/10 год. ІІ г. о./ е прието, че при действието на презумпцията по чл. 69 ЗС, според която се предполага, че владелецът държи вещта за себе си, то в тежест на оспорващата страна е да докаже липсата на намерение за своене.
Въззивният съд в обжалваното решение не се е произнесъл по въпросите, свързани с тежестта на доказване при придобиване на имот чрез давностно владение, констатирано с нотариален акт по обстоятелствена проверка, нито относно приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС в тази връзка, какъвто е предметът на произнасяне в представеното решение на ВКС. Не е налице и относимост към спора на разясненията на ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, тъй като в случая не се касае за отношения между съсобственици.
Съображението за отхвърляне на иска за собственост е липсата на осъществено пълно доказване на твърдението, че ищецът, в качеството му на физическо лице, е осъществявал фактическа власт върху имота в необходимия срок, т. е. липсата на обективния признак на владението по чл. 68 ЗС – упражняване на фактическата власт върху имота от ищеца /corpus/, а не относно намерението му да е упражнявал тази власт за другиго, в случая за предприятието си, в какъвто смисъл са съображенията на касатора. Поради това и формулираните в изложението въпроси не могат да обосноват наличието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение както на основание т. 1, така и на основание т. 3, по отношение на което липсва поддържане на допълнителни съображения.
С оглед изхода на настоящето производство касаторът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 143 от 22.07.2015 год. по гр. д. № 304/2015 год. на Пловдивдския апелативен съд по подадената от С. В. С. от [населено място], чрез адв. А. М.-П., касационна жалба.
Осъжда С. В. С. от [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 1, ап. 1 да заплати на [община] разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: