Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
София, 24.07.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар Теодора Иванова
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1131/2018 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Х. З. К. от [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 1534 от 04.12.2017 год. по гр.възз.д. Nо 1542/2017 год. на ОС-Пловдив, постановено в производство по съдебна делба във фазата по извършване, в частта по сметките. Поддържа се, че в обжалваните части, по иска по чл. 30, ал.3 ЗС въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила при допускане и събиране на доказателствата, постановено при непълен и незадълбочен анализ на доказателствения материал и необсъждане на направени от касатора като въззивник в производството пред втората инстанция възражения, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Поддържат се доводи и че изводите на съда са необосновани съобразно представените доказателства, квалификацията на част от ремонтните дейност като подобрения е в нарушение на материалния закон.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуално-правните въпроси : за задълженията на въззивния съд като инстанция по същество на спора да се произнесе съдебно решение мотивирано по всички събрани доказателства, да обсъди всички наведени във въззивната жалба и възражения и за недопустимостта да се игнорират напълно или част от събраните доказателства, а решението да почива само на избрани доказателства, които не противоречат на възприетата от него правна теза, поради констатирано противоречие на въззивното решение на посочената съдебната практика на ВКС – Решение No 24 от 28.01.2010 година по гр. дело № 4744/2008 год. на ВКС – I г.о. и Решение No 34 от 22.02.2012 година по гр. дело № 652/2011 год. на ВКС – I г.о.; и по обобщения материално-правен въпрос за квалификацията на извършени ремонтни дейности по един недвижим имот (вилна или жилищна сграда) като подобрения и конкретно дейности като монтиране на осветителни тела, корнизи, изработки на дървени скари и табли за спални легла, грундиране и лакиране, изработка на гардероб от гипсокартон по см. на чл. 72-74 ЗС и тяхното възмездяване при липсата респ. наличие на съгласие от другия съсобственик при констатацията за несъобразяване със задължителна съдебна, обективирана в р. II на ПП ВС 6 -1974 г. и Решение № 520 от 22.06.2010 година по гр. дело № 496/2010 г. на IV г.о. на ВКС.
Ответникът по касация В. А. С., чрез процесуалните й представители адв. Ж. Г. и адв. М. С. – АК – П., взема се становище по неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски в размер на 1 000 лв.
Състав на ВКС – второ отделение, като разгледа релевираните основания за отмяна и съобрази изложените доводи на страните, в правомощията си по чл. 293 ГПК, намира :
С обжалваното въззивно решение, в частта по сметките е потвърдено Решение Nо 915/2017 г. на РС-Пловдив с което Х. З. К. е осъден да заплати на В. А. С. , на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 18 002 лв., представляваща припадаща се стойност на заплатените от нея средства за извършените подобрения в съсобствения на страните имот в [населено място], общ. Р., обл. П., с идентификатор *** , за периода 2010 г. – 2016 г. , Със същото решение, в частта по сметките, е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърлената претенцията на Х. К. срещу В. С. за заплащане на сумата от 8 310 лв., представляваща стойността на вложените от него за подобрения на същия недвижим имот собствени средства.
Като е приел, че от страна на Х. К. не е проведено пълно и главно доказване на претенцията му за финансиране на подобренията на делбения имот през периода до м. октомври 2013 година, с негови лични средства чрез възлагане или установени плащания на предприетите строително-монтажни работи, респ. че получените от паричен заем суми да са вложени в подобряването на имота, искът му за заплащане от страна на В. С. на сумата от 8 300 лв., представляващи средствата, които е вложил в повече от дължимите от него съобразно дела му за съсобствеността за извършените в процесния период подобрения, е отхвърлен като неоснователен.
По правните въпроси
Задължителната съдебна практика, още с ПП ВС 6-74 година приема, че право на обезщетение за подобрения, извършени в чужд имот има владелецът, но не и държателят на имота. Въпросът дали подобрителят е владелец на подобрения имот е фактически въпрос като решаващият съд има задължението а съобрази дали презумпцията на чл. 69 ЗС не е оборена. Съвместното съжителство на съпружески начала между страните, придобили имот в обикновена съсобственост, към момента на извършване на подобренията от страна на единия от тях и увеличаване стойността на придобития по време на наподобяващо на брак съжителство недвижим имот, предполага съвладение на титулярите на правото на собственост, а извършването на подобрения, съставляват фактически действия, в резултат на които увеличената стойност на имота ползва и двете страни.
Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Доколкото подобрителят-съсобственик единствено влага средства и труд за подобряване на имота и увеличаване на стойността му, отношенията между съвладелците по повод на вложените средства за увеличение стойността на общата вещ за подобренията следва да бъдат уредени по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС, частна хипотеза на неоснователното обогатяване при което има неоснователно (от гл.т. на закона) разместване на имуществени блага между правните сфери на съсобственика подбрител и съсобственика, който само ползва облагата.
В случаите, когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен имот, не би могло да се счете по предположение, че той владее само за себе си. Затова, съгласно разясненията по ТР 85/68 год. на ОСГК на ВС приема, че „в отношенията между съсобствениците не се поставя въпросът за добросъвестност или недобросъвестност на владението, освен, разбира се, в случаите, когато съсобственикът – подбрител е манифестирал намерението да владее имота само за себе си. В последния случай отношенията между съсобствениците във връзка с подобренията ще се уредят по начина, посочен в чл. 72 и 74 ЗС, с оглед на това дали е добросъвестен или приравнен с него от закона недобросъвестен владелец“.
В хипотезите когато съсобственикът, извършва подобренията като съсобственик, т. е. без да е изменил намерението си да владее като такъв, отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие – чл. 61 ЗЗД, ако липсва съгласието на останалите съсобственици; и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС – ако подобрението е извършено със съгласието на останалите съсобственици, и съобразно правилата за неоснователното обогатяване – ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията. Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.
При лицата, които живеят съвместно без да са сключили брак, доходите и разходите следва да се разглеждат индивидуално. Във връзка с разпределението на доказателствената тежест при установяване принадлежността на средствата, с които едно от съжителстващите лица е финансирало разходи за извършването на подобрения в съсобствен имот, следва да се прилага принципното правило на чл. 154 ГПК, съгласно което всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията или възраженията си. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В отношенията между съжителстващите лица не намират приложение разместващите доказателствената тежест презумпции, съставляващи част от регламентацията на имуществените отношения между съпрузите. Законодателят установява презумпции по изключение, а прилагането на тази за съвместен принос спрямо лица, които фактически съжителстват на съпружески начала, е несъответна на отношенията между тях. Ето защо и като се изхожда от обичайното житейско правило, че лицата извършват плащания със средства, които са лично притежание, тежестта да докаже нещо различно е за лицето, което е възразило, че плащането не е извършено със средства, които са собственост на извършилия това действие.
Императивно формулираните изисквания за обективен и мотивиран съдебен акт, съгласно чл. 236, ал.2 ГПК не поставя под съмнение категорично и последователно прилаганата съдебна практика, че „съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви за това“.
По основателността на касационната жалба
След преценка на наведените основания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение в частта по сметките касаещи искове за подобрения, извършени в имота в [населено място], настоящият състав на касационния съд намира касационната жалба за основателна.
В обжалваната част, решението на въззивния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, доколкото въпреки разграничението на заявения иск от гл.т. на правното основание , на което се дължат (според съда) сумите от страна на касатора – ответник по иска на В. С. за различните периоди от време, в които са извършвани подобренията в съсобствения на страните недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт това не е отразено, нито изложените общи мотиви дават основание да се приеме, че обосновават приетата теза, че само и единствено ищцата е доказала влагането на лични средства независимо дали по врене на съжителството си с ответника, или след датата на тяхната раздяла е извършила подобренията на имота.
Страните В. С. и Х. К. са съжителствали на съпружески начала до месец октомври 2013 година, когато мъжът е напуснал вилната сграда в [населено място].
Процесният недвижим имот – дворно място с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-85/ 06.12.2007 на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес -с. М., общ. Р., обл. П., с площ от 458 кв.м, ведно с изградените в него сгради: № **** с площ от 45 кв.м. етажи – два, с предназначение – вилна сграда – еднофамилна; и № **** със застроена площ от 20 кв.м.; един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж, е закупен от страните с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 188/2009 година по време на съжителството на съпружески начала, в режим на съсобственост. Съсобствеността между страните и равното им дялово участие в нея са установени с постановеното в първа фаза на делбата решение по чл. 344, ал.1 ГПК във вр. с чл. 34 ЗС.
Претенцията по сметки, заявена първоначално от В. С. е за сумата от 29 990.68 лв., съставляваща 1/2 част от вложена в ремонтни работи (посочени по вид, размер на стойността и време на извършване) на недвижимия имот сума общо в размер на 55 981.35 лв., с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС. В съд. заседание от 23.02.2017 година страната е направила частично отказ от иска си, като е конкретизирала размера на претенцията си за сумата от 48 005 лв., половината от която е 24 002 лв. от които следва да се приспадне половината от заплатената стойност на дограмата (6000 лв.) или искът е поддържан за сумата от 18 002 лв. (без стойността на дограмата), в който размер и е уважена.
Претенцията по сметки на Х. К., с което се претендира обезщетение по реда на чл.30, ал.3 от ЗС в размер на сума от 8 310 лв., съставляваща не по-малко от 15 % от увеличената стойност на недвижимия имот, е отхвърлена изцяло с мотивите, че не е доказал влагане на средствата, с които е разполагал конкретно в подобряване на закупения съсобствен недвижим имот в [населено място].
Изслушаното експертно заключение от първоинстанционния съд(л. 402) сочи, че процесният недвижим имот представлява : дворно място, застроено през 1968 г. с еднофамилна вилна сграда с площ от 45 кв.м., масивна, с дървен гредоред между етажите, както и второстепенна сграда, със застроена площ от 20 кв.м., разположена на югоизточната граница на имота.
Вилната сграда се състои от приземен етаж, втори етаж и тавански етаж в подпокривното пространство. Външна бетонова стълба обслужва втория етаж, затворена с ПВЦ дограма и включена в обема на сградата. Външната изолация на сградата с вата, покрита с ПВЦ плоскости.
Партерният етаж е незавършен – изпълнен е на етап „груб строеж“: бетонна настилка, стени и тавани частично изпълнени с гипсокартон – незавършени. Помещенията са без интериорни врати, монтирана е външна ПВЦ дограма.
Приземният етаж се състои от антре, санитарен възел и две помещения, едното пригодено за кухня, но не е завършено.
Стълбището за втория етаж не е завършено-на бетон, без парапет.
Вторият етаж се състои от антре, санитарен възел и две стаи. Той е напълно завършен и съответно: антре: гранитогрес, стени-декоративна мазилка; стаи: ламиниран паркет, баня, тоалетна – гранитогрес, стени – фаянс, таван окачен с вградено осветление, душ кабина.
Таванският етаж представлява подпокривно пространство на сградата – общо без преграждане, без постоянна стълба, която да осигурява достъпа до етажа. Таванът е скосен с височини от 1,50 м. по зидовете до 2,80 м. в средата на помещението.
Второстепенната сграда е изградена с тухлена зидария, покрив-бетонова плоча с груба външна мазилка. Монтирана е гаражна врата и единична врата към двора. Имотът се намира във вилната зона на [населено място], [община], без трайно изградена пътна инфраструктура, с труден достъп до имота поради денивелация на терена.
След закупуване на недвижимия имот страните – съсобственици са реализирали редица строително-ремонтни работи с което са подобрили (преобразували) същия за времето 2009-2014 година. Подобренията на къщата, извършени до м. октомври 2013 година са при осъщественото съвладение на двете страни – като съсобственици на имота. Подобренията, извършени след посочената дата – са извършени само от съсобственика В. С., като съдът е приел, че са със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик – Х. К., въпреки направеното оспорване от страна на последния.
Решението на въззивният съд е необосновано, неправилно поради неточното прилагане както на материалния, така и на процесуалния закон.
Въпреки, че в мотивите на решението касаещи обжалваната част, въззивният съд е направил разграничението на периодите и правното основание за дължимост на претендираното вземане на В. С., то нито постановеният общ диспозитив разграничава по размер тези претенции, с оглед на различните правни основания, нито общите мотивите са ясни и сочат на съответните видове строителни дейности, съставляващи подобрения на имота за съответния период от време и стойността на вложените средства.
С изложените мотивите на обжалваното решение, в частта по сметките за подобрения, не се обоснова решението на съда защо възприема само отчасти като стойност и видове строително – ремонтни дейности експертното заключение на в.л. В. Р., без съпоставка на дадените друг вариант по претенциите на другата страна – Х. К., доколкото в по-голямата си част претенциите се припокриват като СМР, но с експертизата те са оценени с различни стойности.
Липсва пълен отговор на основен въпрос касаещ спора относно финансирането на извършените подобрения за времето от закупуване на имота през 2009 година до м. октомври 2013 година. От мотивите на решаващия съд не следва обоснован отговор защо се възприемат и крайния извод се базира само на данните за лични средства, с които е разполагала на В. С., без анализ на по-голямата част от гласните доказателствата, установяващи наличие на средства и тяхното влагане в подобряване на имота от страна на Х. К.. Липсва обоснован отговор и защо безусловно се приема, че само сумите получени от разпоредения личен имот на В. С. са вложени в подобренията на общия имот, а сумите, с които е разполагал Х. К. от сключените от него заеми, не са вложени в подобренията поради недоказаност на факта на влагането им. В тази насока е видно, че събраните, но необсъдени от въззивния съда показания на свидетелите Й. З., Д. К., И. М. (л.349-350) не дават основание да се приеме, че е налице пълно и пряко доказване на фактите от страна на ищцата С..
В нарушение на принципа за постановяване на обоснован съдебен акт въз основа на пълен и всестранен анализ на доказателствата и правомощията си на въззивна инстанция, решаващият съд е обсъдил само и отчасти свидетелските показания на свидетелите Е. К., В. Н., М. Х. и В. Д., без анализ и без изводи какво и защо приема за установено въз основа на тях.
Преценката на писмените доказателства е направена при същият подход, без са се съобрази, че касаят само отделни пера от претенциите и като безспорни в полза на ищцата могат да се ценят само тези, касаещи извършените подобрения за времето след октомври 2013 година.
Доколкото претенциите са формулирани по конкретни пера, припокриващи се по исковете на двете страни, то съдът е следвало в мотивите си да следва същия порядък като разграничи по пера и по период на извършване, за да има яснота в какъв размер и защо присъжда съответните суми. В изложените мотиви към обжалвания съдебен акт липсва произнасяне по конкретните оплаквания по въззивната жалба на Х. К., които е оспорил претенциите с твърдения, че всички ремонти дейности извършени от С. в имота след раздялата им през м.10.2013 г. са без неговото знание и съгласие и същите не са били необходими за запазването на вещта, както и оплакването, че тези, извършени по време на съвместното им съжителство са заплатени само с нейни средства.
Неясно по какви съображения и на база на кои доказателства, съдът прави извод относно факта на знание от страна на Х. К. и съответно липса на противопоставяне на ремонтните дейности, реализирани от В. С. след напускането му имота през 2013 година. В мотивите няма позоваване на доказателства въпреки правните съображения на съда, че разпоредбата на чл. 154 ГПК изисква всеки положителен факт, който ползва страната, да бъде доказан от същата вменявайки и тежестта на доказване.
Изложените съображения на касационния съд налагат извод за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и съответно за неговата отмяна при условията на чл. 293, ал.2 и 3 ГПК. След отмяна на въззивния акт в обжалваната част по сметките, делото следва да се върне на въззивния съд за постановяване на законосъобразен съдебен акт. За целта, при новото разглеждане въззивният съд следва точно да разграничи (съобразявайки двете насрещни претенции) както по видове, стойност и период на извършване на строително-ремонтните работи, довели до подобряване на закупения общо недвижим имот. Това е необходимо, доколкото претенцията с квалификация по чл. 30, ал.3 ЗЗД изисква задълбочен анализ на всички събрани в инстанциите писмени и гласни доказателства. Изводите кога са извършени конкретни ремонтни дейности, каква е стойността на вложените средства за материали, труд и от коя от страните е финансирано (или от двете), с оглед на доказателствата за средствата, с които са разполагали съсобствениците към момента на извършването им, в предметната рамка на претенцията по всяко перо.
По иска с правно основание чл. 61, ал.1 ЗЗД относно стойността, която се дължи от лицето в чиито интерес е извършена работата без пълномощие, съдът следва, доколкото би възприел отново тезата за знание от страна на Х. К. да посочи онези събрани доказателства, който обосновават тезата му.
Констатираните множество нарушения на правилата по преценка на доказателствата от страна на въззивната инстанция, дали основание и за неточно прилагане на материалния закон, налагат връщане на делото за ново разглеждане от етапа на съдебните прения, доколкото не се налага събиране на нови доказателства.
По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.2 и ал.3 ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 1534 от 04.12.2017 год. по гр.възз.д. Nо 1542/2017 год. на ОС-Пловдив, постановено в производство по съдебна делба във фазата по извършване, в частта по сметките с което е потвърдено Решение Nо 915/2017 г. на РС-Пловдив с което Х. З. К. е осъден да заплати на В. А. С., на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата от 18 002 лв.(осемнадесет хиляди и два лева), представляваща припадаща се стойност на заплатените от нея средства за извършените подобрения в съсобствения на страните имот в [населено място], общ. Р., обл. П., с идентификатор ***, за периода 2010 г. – 2016 г., както и в частта, с което е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърлената претенцията на Х. З. К. срещу В. А. С. за заплащане на сумата от 8 310 лв.(осем хиляди триста и десет лева), представляваща стойността на вложените от него за подобрения на същия недвижим имот собствени средства и
ВРЪЩА делото в отменената част, за ново разглеждане от въззивния съд, друг състав за постановяване на законосъобразен съдебен акт, съгласно дадените указания от касационния съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :