О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София, 17.06.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 1673 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 3705 от 04.02.2016 г., подадена от А. А. К. и П. А. К. чрез адвокат Л. М. от АК – П. против въззивно решение № 1938 от 16.12.2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХІV граждански състав, постановено по в.гр.д. № 2674/2015 г.
Ответниците по касация [община] и С. В. Т. не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Съдържа доводи за неправилност на решението поради наличието на отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването по чл. 284, ал. 3 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено Решение № 2920 от 03.08.2015 г., постановено по гр.д.№ 131/2014 г. по описа на РС – [населено място], с което е отхвърлен предявения от А. А. К. и П. А. К. срещу [община] иск за признаване за установено по отношение на [община], че в полза на ищците (сега – касатори) съществува учредено с договор от 02.11.2007 г., вписан в СВп с № 270, т.15, вх. рег. № 31570 от 05.11.2007 г. право на строеж върху имот, представляващ УПИ ХІІ-36, кв. 30 по плана на вилна зона „Б.”, [населено място], [община], одобрен с решение № 509 на ОбС, протокол № 38/2006 г., заповед № 1033/2007 г., с площ на имота от 735 кв.м., при граници : УПИ ХІ-36 – за обществено ползване, кв. 30, УПИ Х-36, кв. 30 и дере.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: (1) „Съставлява ли липсата на парични средства у суперфициаря обективно обстоятелство, спиращо течението на давността за осъществяване на правото на строеж ?”, (2) „Трябва ли възражение за погасителна давност да бъде изрично изписано от страната, която го прави, с израза „Правя възражение за погасяване по давност на …” или съдът може да тълкува волята на страната и да направи извод, че възражение е направено от страната, която обсъжда как и от кога тече срокът на давността ?” и (3) „Може ли да бъде правено възражение за погасяване по давност на правото на строеж от лице, което към момента на завеждане на делото е собственик на имота, върху който е учредено правото на строеж, но не е собственик към момента на подаване на отговор на исковата молба и следва ли такова възражение да бъде приемано и разглеждано и дължи ли съдът произнасяне по това възражение ?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените въпроси.
Първият въпрос касае приложението на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, към които препраща чл. 67 ЗС. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират едно общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице в случаите, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Разпоредбите относно спирането и прекъсването на давността са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Основанията за спиране и прекъсване на давността са установени ограничително и сред тях не е включено липсата на финансови средства у суперфициаря за реализиране на строежа. Други юридически факти, извън посочените в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД могат да спрат или прекъснат давността само ако са въведени със закон, а такъв определящ, липсата на средства за реализиране на строежа като основание за спиране и прекъсване на давността не е част от действащото позитивно право. Ето защо по отношение на този въпрос не е налице допълнителния критерий за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Във връзка с втория поставен въпрос съдът констатира, че направените в отговора на исковата молба изявления от процесуалния представител на [община] недвусмислено сочат на позоваване на изтекла погасителна давност по чл. 67 ЗС. Това е мотивирало първоинстанционния съд да приеме, че е заявено възражение за изтекла погасителна давност, което е включено в изготвения доклад по реда на чл. 146 ГПК. Процесуалният представител на настоящите касатори изрично е заявил, че няма възражения по съдържанието на доклада. Следователно повдигането с изложението към касационната жалба на въпроса за изразните средства, при употребата на които следва да се приеме за заявено приложеното от ответника по иска защитно средство, не кореспондира с данните по делото и в този смисъл няма обуславящо значение за изхода на спора. По отношение на този въпрос не е налице общото основание за селекция по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Третият поставен въпрос касае приложението на чл. 226, ал. 1 ГПК и по отношение на него не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Законът изрично разпорежда, че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. В тази хипотеза първоначалната страна – прехвърлител е процесуален субституент на приобретателя. Процесуалната субституция в случая е от вида процесуална суброгация, защото се изключва паралелното участие в процеса и на приобретателя като главна страна. Доколкото процесуалната суброгация се характеризира със самостоятелност при упражняването на процесуалните права от субституента, това легитимира прехвърлителя да упражни защитните средства, с които би разполагал носителят на спорното материално право, ако бе първоначално конституиран като главна страна в процеса. Тези постановки са безспорни в правната теория и съдебната практика, което препятства допускане на касационното обжалване и по третия въпрос.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 3705 от 04.02.2016 г., подадена от А. А. К. и П. А. К. чрез адвокат Л. М. от АК – П. против въззивно решение № 1938 от 16.12.2015 г. на Окръжен съд – Пловдив, ХІV граждански състав, постановено по в.гр.д. № 2674/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: