О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 357
гр. София, 11.10.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 2683 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 47297 от 06.04.2016 г. на И. И. Н., чрез адвокат А. И. против решение № 1396 от 17.02.2016 г., постановено по в. гр. д. № 3762/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, II – д въззивен състав.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът И. К. Й., чрез адвокат Г. М. е подал писмен отговор, в който възразява, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация на обжалваното въззивно решение, както и поддържа, че жалбата е неоснователна по същество. Претендира разноски.
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, Софийски градски съд е потвърдил решение, постановено по гр. д. № 10396/2006 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 44 състав, с което е отхвърлен предявения от И. И. Н. срещу И. К. Й. иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК за предаване на фактическата власт върху недвижим имот, представляващ апартамент № 62, находящ се в [населено място], бл. 259 /секция – блок 6/, вх. Д, ет. 3, със застроена площ от 129,25 кв. м.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищцата И. Н., която предявява иска по чл. 38а ЗЖСК като процесуален субституент на ЖСК „Български художник“, е обвързана от влязлото в сила решение от 21.11.2011 г., постановено по гр. д. № 7225/2011 г. по описа на СГС, III Б състав, по което страни са жилищностроителната кооперация и И. К. Й. (ответник и по настоящото производство). С посочения съдебен акт в полза на И. Й. е разрешен със задължителна сила въпроса на кой принадлежи правото на собственост върху процесния недвижим имот. Въззивният съд е приел, че – предвид суброгаторния характер на иска по чл. 38а ЗЖСК, неговата основателност е обусловена от принадлежността на вещното право в патримониума на ЖСК „Български художник“. В тази хипотеза на закона член – кооператорът, на когото е разпределен конкретен недвижим имот, предявява пред съда не свое, а чуждо материално право, а именно – това на жилищностроителната кооперация, което произтича от притежаваното от нея вещно право на собственост. Така, след като е зачел пределите на силата на присъдено нещо на решението от 21.11.2011 г., постановено по гр. д. № 7225/2011 г. по описа на СГС, III Б състав, въззивният съд е приел, че искът по чл. 38а ЗЖСК се явява неоснователен.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е формулиран следният въпрос, с който се обосновава допускането до касация, а именно „Дали ищцата се явява правоприемник на ЖСК „Български художник“ при положение, че същата не е придобила вещни права по реда на чл. 35 ЗЖСК и издаден в нейна полза нотариален акт, не е наследник или универсален правоприемник на организацията по смисъла на чл. 226 или чл. 227 ГПК?“
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени изискванията, регламентирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, като следва да е налице и някой от допълнителните критерии за селекция по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
В случая решаващите мотиви на въззивния съд са относими към въпроса притежава ли ЖСК „Български художник“ правото на собственост върху процесния имот като основна предпоставка за уважаване на суброгаторния иск по чл. 38а ЗЖСК и дали установяването на това обстоятелство с влязло в сила решение по друго дело между жилищностроителната кооперация и ответника И. Й. е задължително за касатора по настоящото производство. Изведеният от касатора въпрос относно правоприемството между жилищностроителната кооперация и ищцата Н. не е бил предмет на разглеждане в обжалваното решение и съответно – няма обуславящо значение за изхода на спора. Питането освен това не може да бъде охарактеризирано като правен въпрос, доколкото не поставя принципен проблем по тълкуването и приложението на Закона, а изисква отговор, който произтича от доказателствата и съответно може да бъде различен по различните дела. По подобен въпрос не би могла да съществува противоречива практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, нито да се даде принципен отговор в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Предвид липсата на общата предпоставка за селектиране, не може да се допусне касационно обжалване на атакуваното решение.
С оглед настоящото произнасяне и при условията на чл. 81 ГПК касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация направените разноски за защита пред ВКС – сумата 1 000 лева – договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, видно от ДПЗС № 0554262 от 16.06.2016 г.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1396 от 17.02.2016 г., постановено по в. гр. д. № 3762/2009 г. на Софийски градски съд, ГО, II – д въззивен състав.
ОСЪЖДА И. И. Н. ДА ЗАПЛАТИ на И. К. Й. сумата 1 000 (хиляда) лева – разноски за защита пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: