O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
София, 20.10.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание шести октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4578 /2014 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 2714/ 14.04.2014 год. , получено по пощата на 14.04.2014 год. на З. Г. Т., Н. А. Й. и Ю. К. Й., заявена чрез адв. Б. Х. – АК В. срещу въззивно Решение No 71 от 05. 03.2014 год. по гр. възз. д. Nо 958/2013 год. на ОС-Добрич.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с което са отхвърлени заявените искове за собственост от З. Т. , Н. Й. и Ю. Й. срещу О. Р. и Р. Р., живущи Г. и представлявани по делото от адв.Н. Г.- АК В. на втория етаж от триетажна сграда с идентификатор 39459.501.254.3 , построена в дворно място , цялото с площ от 4 923 кв.м. , с К., [община].
За да отхвърли исковете , решаващият окръжен съд приема , че ответниците са собственици на процесното жилище ,тъй като с влязло в сила решение по гр.д. 16/2006 год. на РС-Балчик е прието, че ЖСК “М.“ няма права на собственост по отношение на построените сгради, правото на собственост на отделните обекти /триетажни сгради/ е придобито от лицата , в полза на които Общината е отстъпила право на собственост върху държавна земя при реализирането на обекта в груб вид, а закупената в последствие от кооперацията земя от Общината, терена върху който са построени сградите, не променя титуляра на правото на собственост а вече построеното. Прието е , че за отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС на ищците – въззивници е достатъчно , че не са доказали да са собственици на ревандикирания имот, без значение са изводите за това , че ответниците не са собственици на основание 79 ал.2 ЗС.
С касационната жалба се поддържат доводи за материална и процесуална незаконосъобразност, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба искането за допускане на касационно обжалване се обосновава от защитата на касатора по следните съображения :
Изведените материално -правни процесуални въпроси : Произвежда ли вещно-правно действие продажбата на недвижим имот, обект в ЖСК на трето лице, преди приемане на окончателен разделителен протокол и снабдяването на член-кооператорите с нотариални актове ? Намират ли приложение общите правила за придобиване на недвижим имот по деривативен начин / продажба/ при действието на специалния закон ЗЖСК и преди приемането на окончателния разделителен протокол и снабдяването на член-кооператорите с нотариален акт ? Намират ли приложение общите правила за придобиване на недвижим имот по оригинерен начин / придобивна давност / на обект в ЖСК при действието на специалния ЗЖСК и преди приемането на окончателния разделителен протокол и снабдяването на член-кооператорите с нотариални актове ? ‚ „Зачитат‘ ли се влезлите в сила решение от последващ съдебен състав респ. прилагат ли се правилата на института на СПН при дела, при които няма съвпадение на предмета на спора и страните ? Има ли задължение съдът да изследва , коментира и преценява всички / а не само отделни/събрани по делото доказателства , относими към предмета на спора , поотделно и в тяхната съвкупност са произнесени в противоречие с ТР 44/75 на ОСГК на ВС , ПП ВС 3-83, Решение 216 от 30.07.2010 год. по гр.д. 263/2009 год. на ВКС- 2 отд. ГК, Решение 424 от 25.03.2013 год. по гр.д. 100/2012 год. на ВКС- 1 г.о. , основание за допускане по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данъчната оценка на заявения вещен иск за собственост от 8738 лв., същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи и възражения на страните , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за да се допусне касационно обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК е необходимо изведения правен въпрос , обусловил изхода на правния спор по същество, да е произнесен от въззивния съд в смисъл противоречащ на разясненията по приета задължителна съдебна практика / ПП ВС, ТР ОГКК на ВС или на ВКС , ТР ОСГТК на ВКС , решения на състави на ВКС по чл. 290 ГПК/.
В настоящата хипотеза поставените въпроси са формулирани в насока „по принцип“ и изцяло извън контекста на безспорно установения и приет по делото факти, а именно, че Общинският съвет е учредил на всеки един от член кооператорите , на основания чл. 15 ЗС, право на строеж върху общинския терен още през 1989 година за построяването на отделен обект- къща , общо 10 на брой с отделни титуляри на правото на стоеж на всяка една от тях. Въпросите произвежда ли вещно-правно действие продажбата на недвижим имот, обект в ЖСК на трето лице, преди приемане на окончателен разделителен протокол и снабдяването на член-кооператорите с нотариални актове и намират ли приложение общите правила за придобиване на недвижим имот по деривативен начин / продажба/ при действието на специалния закон ЗЖСК и преди приемането на окончателния разделителен протокол и снабдяването на член-кооператорите с нотариален акт могат да бъдат съпоставени в производството по селекция на касационните жалби само ако действително се касае до хипотеза , когато правото на строеж е учредено в полза на ЖСК и учредената жилищно-строителна кооперацията , в качеството на юридическо лице , придобива собствеността на обектите след изграждането им. В хипотезата , при която правото на строеж върху общинския терен е учредено в полза на различните физически лица- член кооператори, когато всеки обект е самостоятелен и с изграждането му в груб вид по стопански начин се придобива право на собственост от носителя на вещното право на строеж, то поставените въпроси по приложение на ЗЖСК са напълно неотносими към спора за извършените разпореждания със обектите в една от къщите от лицата , в полза на който е уредено правото на строеж.
Въпросът намират ли приложение общите правила за придобиване на недвижим имот по оригинерен начин / придобивна давност / на обект в ЖСК при действието на специалния ЗЖСК и преди приемането на окончателния разделителен протокол и снабдяването на член-кооператорите с нотариални актове ? няма характера на обуславящ изхода на делото, а доколкото е налице задължителна съдебна практика , приета с ТР 1/2011 год. на ОСГК на ВКС по въпросите на суперфицаирната собственост на обекти в ЖСК, то не може да се иска ново произнасяне по вече разрешени еднозначно въпроси.
Въпросът дали се „зачитат‘ влезлите в сила решение от последващ съдебен състав респ. прилагат ли се правилата на института на СПН при дела, при които няма съвпадение на предмета на спора и страните и има ли задължение съдът да изследва , коментира и преценява всички / а не само отделни /събрани по делото доказателства , относими към предмета на спора , поотделно и в тяхната съвкупност, не може да обуслови допускане на касационното обжалване.Законовите разпоредби на чл. 296 ГПК и чл. 297 ГПК са ясни, тяхното приложение от съдилищата е еднозначно и не налагат някакво ново тълкуване.След като с влязло в сила решение на съда по чл. 38 ЗЖСК е разрешен въпроса относно обстоятелството, че кооперацията не е носител на правото на собственост на построените сгради, то силата на пресъдено нещо е зачетена правилно в рамките на настоящия процес. Самият въпрос не е обусловил основния правен извод на съда – а именно , че собствеността е придобита от физическите лица в полза на които Общината е учредила суперфиция , в която насока същият се явява ирелевантен.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 2714/ 14.04.2014 год. на З. Г. Т., Н. А. Й. и Ю. К. Й., заявена чрез адв. Б. Х. – АК В. срещу въззивно Решение No 71 от 05. 03.2014 год. по гр. възз. д. Nо 958/2013 год. на ОС-Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: